Съединение (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съединение
Паметникът на Съединението
Паметникът на Съединението
Общи данни
Население 5 804 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 5 519 (НСИ)
Землище 100,2 km²
Надм. височина 204 m
Пощ. код 4190
Тел. код 0318
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 70528
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Съединение
Атанас Балкански
(ГЕРБ)
Адрес на общината
гр. Съединение бул. „6-ти септември“ №13 тел.:0318/220 50; факс.:0318/235 17 E-mail: oba_saedinenie@abv.bg
Съединение в Общомедия
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съединение.

Читалището в Съединение

Съединение е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област и се намира на 27 км северозападно от Пловдив. Административен център на Община Съединение.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Горнотракийската низина, на 22 км. северозападно от град Пловдив и на 7 км. северно от автомагистрала „Тракия“. Той е център на община с обща територия 298 000 дка, която се равнява на 298 км2, от които 256 148 дка са обработваема земя, а поливната от нея е 177 683 дка. Населението на град Съединение е 6477 души. Основен отрасъл в общината е селското стопанство, заемащ приблизително около 90% от стопанската дейност.

Град Съединение е и административен център на община Съединение, обособена като самостоятелна административна единица на 26 декември 1978 г. с Указ № 2294 на Държавния съвет на НРБ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на град Съединение е Голямо Конаре.

В древността земите са били населени от траките, за което свидетелстват множеството надгробни и други могили. При редица археологически разкопки в района са открити старинни монети и древни съдове от IV–III в. пр. н.е.

При избухването на Балканската война един човек от Голямо Конаре е доброволец в Македоно-одринското опълчение[1].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно вероизповедание на територията на община Съединение е източното православие.

Читалищата са единствените културни институции в община Съединение. В общината функционират 10 читалища и музейна сбирка, която се намира в Съединение.

От читалищата в общината най-старо е Народно читалище „Съединение“, гр. Съединение, основано през 1875 година. Негови основатели са Ламби Атанасов – пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други. Сградата е построена през 1956 година със средства от самооблагане, доброволен труд от населението и дарение от Недялка Шилева – героиня от Съединението.

Местни обичаи[редактиране | редактиране на кода]

СУ „Христо Ботев“, нова сграда
СУ „Христо Ботев“, стара сграда

Местният обичай „Кумата“ в гр. Съединение се провежда на 23 и 24 април – Лазаров ден и Връбница, има над 100-годишна традиция. Той е уникален и се отличава от останалите лазарски обичаи със своите костюми и начина си на провеждане. Костюмите са напълно автентични и се предават от поколение на поколение. Самата „Кума“ – водачката, се отличава от останалите с различна носия.

„Кумата“ е пролетен женски обичай, отразяващ отношението на младите момичета към красотата и трудолюбието, показано в дрехите и в песните, които пеят. Обичаят „Куди“ е зимен мъжки обичай, отразяващ отношението на младите момци към трудолюбието. Обичаите „Сурвакари“ и „Лазарки“ се провеждат в с. Правище.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в община Съединение[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Иванов от Голямо Конаре, четник на Иван Наумов – Алябака. Източник Държавна агенция „Архиви“
  • поп Тодор Райков /1828 – 1920/ – поддържал близки връзки с българските националреволюционери и апостолите на Априлското въстание, заради което е многократно арестуван. Освещава знамето на Съединението.
  • поп Иван Генов /1837 – 1922/ – поддържал тесни връзки с апостолите на Априлското въстание, след потушаването на което е жестоко малтретиран и затворен в Пловдивския затвор „Ташкапия“. Председател на Голямоконарския комитет за Съединението. Заедно с поп Тодор Райков освещава знамето и на 05.09.1885 година заклева въстаниците, отправящи се за гр. Пловдив.
  • Еню Маринов Бекирски /1838 – 1920/ – народоучител, сподвижник на Васил Левски. Основател на светското образование, секретар на образуваното през 1875 година читалище „Надежда“.
  • Петър Шилев /1853 – 1945/ – учител в с. Голямо Конаре. Взел активно участие в Съединисткото движение, като заедно с Чардафон предвожда Голямоконарската чета до Пловдив.
  • Кръстю Маринов /1855 – 1927/ – български военен деед, генерал-майор.
  • Продан Тишков – Чардафон /Габрово, 1860 – 1906/ – националреволюционер. Участник в Българското опълчение през Руско-турската война. Взел дейно участие в подготовката и извършването на Съединението. Предвожда Голямоконарската чета при превземането на конака в нощта срещу 06.09.1885 година.
  • Недялка Стоянова Шилева-Чардафонова /1867 - 1959, София/ – народна учителка. Ушива знамето на Голямоконарската чета и присъства на ескорта на Гаврил Кръстевич при изпращането му от Пловдив в Голямо Конаре. Съпруга на Продан Тишков – Чардафон. Завещава родната си къща на читалището в Голямо Конаре.
  • Стоян Средев – учител, секретар на Комитета за Съединението на Източна Румелия със Северна (Княжество) България
  • Найден Команов /1884 – 1972/ – виден общественик, народен представител, сред основателите на кооперативното движение, член на УС на БЗНС. Написал първата история на селището по спомените на очевидци.
  • Стоян Паликрушев /1902 – 1986/ – виден борец за свобода, народен представител в VI-то велико народно събрание (1946 – 1949). Основател на комунистическото движение в гр. Съединение. Създател на кооперативното движение в гр. Съединение. Кмет на гр. Съединение. Деен участник в съпротивата през Втората световна война. Носител на многобройни държавни отличия за обществено значимата си роля. Защитник и борец за правата на хората.
  • Тодор Николов Карагутев-Раков /30.01.1910/ - с Найден Команов написва спомени за с. Голямо Конаре (гр. Съединение), издадени в чест на 100–годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
  • Ива Пранджева /1972, с. Найден Герово/. Лекоатлет, майстор на спорта. Световна шампионка е на троен скок за девойки през 1992 г., европейска шампионка, участва и печели многократно турнири в леката атлетика. На Олимпийските игри в Атланта, САЩ през 1996 г. се класира на 4-то място.
  • Бонка Пинджева /12.10.1972, гр. Съединение/. Тренира от 1984 г. и всяка година до 2004 г. е републиканска шампионка по кану-каяк. От 1990 до 1998 година ежегодно е медалистка от балканиади, а през 1999 г. завоюва 1-во и 2-ро място на балканиада. До настоящия момент активно участва в първенства на всяко ниво и се класира на призови места в европейски първенства, световни първенства и балканиади в дисциплините едноместен и двуместен каяк. От 1999 г. неин личен спонсор е фирма „ИТД“, гр. Съединение.
  • Кирил Георгиев Кошничарски /28.07.1984, гр. Съединение/. Възпитаник е на Спортно училище „Васил Левски“, Пловдив. От 1997 до 2002 г. има завоювани 5 златни медала на републикански състезания. През 2002 година е носител на титлата за републикански рекорд в категория до 105 килограма. 2003 г. завоюва бронзов медал в Мексико и става европейски вицешампион във Валенсия, Испания. Същата година е избран за спортист № 1 в училище „Васил Левски“, Пловдив и е 10-ти в класацията за най-добри спортисти за годината на Пловдив. През 2004 г. става световен шампион в Минск в категория над 105 kg и е обявен за почетен гражданин на гр. Съединение.

Кметове на Община Съединение[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстьо Петров Паликрушев – мандат 01.12.1962 – 07.07.1971 година
  • Георги Ботев Котов – мандат 08.07.1971 – 17.04.1978 година
  • Кирил Стоянов Паликрушев – мандат 18.04.1978 – 04.12.1984 година
  • Димитър Делчев Царев – мандат 04.12.1984 – 1989 година
  • Боно Илиев Бабачев – мандат 1989 – 10.10.1990 година
  • Георги Кръстев Димов – мандат 11.10.1990 – 19.10.1991 година
  • Ангел Борисов Къцов – мандат 20.10.1991 – 29.10.1995 година
  • Елена Събова Попова – мандат 30.10.1995 – 03.11.1999 година
  • Стоян Людмилов Енчев – мандат 03.11.1999 – 07.11.2003 година
  • Евгений Георгиев Маринчешки – мандат 07.11.2003 – 2012 година
  • Георги Руменов – мандат 2012 – 10.2015 година
  • Атанас Балкански – мандат 30.10.2015 – понастоящем

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България