Съединение (площад в Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съединение.

Площад Съединение
Monument-of-the-Unification.jpg
Величко Минеков
Година 1985 г.
Вид Скулптура
Размери 12 m 
Местоположение Пловдив, България
Площад Съединение в Общомедия

Площад Съединение в Пловдив е посветен на Съединението на България и е изграден във връзка със 100 годишнината на събитието. Той се намира северно от булевард „Шести септември“, между Археологическия музей, Военния щаб и Апелативната прокуратура, на няколко преки на запад от Главната преди улицата да достигне до пешеходния мост на река Марица.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. в Пловдив се събират доброволчески дружества от цялата страна, които тържествено полагат основния камък на бъдещия паметник на Съединението на Четвъртък пазар, но проектът пропада. Дълги години в западната част на пазара стои бетонният постамент на недостроения паметник.[1] Така Пловдив остава без паметник на Съединението.

До септември 1984 г. усилията на управляващите по това време в България са били концентрирани върху честването на 40 години от 9 септември. Едва в края на ноeмври същата година е взето решение честването на 100 годишнината на Съединението да стане на национално ниво и като център на тържествата е избран град Пловдив. Това налага изграждане на паметник и разполагането му на подходящо място. За такова е избрано пространството на пловдивското тържище - Четвъртък пазара. Взето е партийно решение юбилеят да се отбележи на 19 септември 1985 г.[2]

Така за девет месеца е преместен пазарът, на негово място е изграден площад с паметник, дело на скулптора Величко Минеков и на архитект Лозан Лозанов. Паметникът е поставен в центъра на площада, който е наречен Съединение. Изграден е най-дългият булевард в Пловдив - булевард „Шести септември“. Завършен е пешеходният мост, наречен също Съединение. Направен е ремонт на булевард „Христо Ботев“ и са завършени други обекти в града.[2]

На 19 септември 1985 г. са открити площадът и паметникът. Партийният и държавен глава Тодор Живков произнася кратко приветствено слово, последвано от подробен доклад на академик Николай Тодоров. Почетният караул развява знамето на Голямоконарската чета. Почетен гост на церемонията е почти стогодишната дъщеря на Захари Стоянов – Захаринка. Финалът е празничен фолклорен концерт на Античния театър.[3]

Характеристики на паметника[редактиране | редактиране на кода]

Монументът е с размери 12 метра и включва фигура на млада жена, вдигнала над главата си лавров венец, олицетворяваща Съединението на България и две величествено разперени крила на птица символизиращи стремежа към единство и поривът на българите за свобода на двете разединени части на страната - Княжество България и Източна Румелия в годините между 1878 и 1885 г. Венецът е символ на постигнатата победа. [4]

Музей на Съединението[редактиране | редактиране на кода]

На площада се намира една от четирите експозиции на Пловдивския исторически музей - „Съединение на България 1885 г.“. Сградата оригинално е построена да помещава Областното събрание на Източна Румелия.

На гърба на сградата на ул. "Петко Каравелов" се намира паметна плоча на Петко Каравелов.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]