Съждение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съждението е мисъл, утвърждаваща или отричаща признак на предмет. В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича. Езикова форма на съждението е изречението.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Съждението е свързване най-малко на две понятия. Понятието, на което се приписва признак, се нарича субект, а понятието, което се приписва като признак, се нарича предикат и се бележи с P.

Прости съждения[редактиране | редактиране на кода]

  • Аналитични - анализ чрез зрението
  • Синтактични - анализ чрез опит /напр. докосване,вкусване,помирисване/
  • Утвърдителни - утвърждаване на признак на даден предмет
  • Отрицателни - отричане на признак на даден предмет
  • Единични - съждение за един обект
  • Общи - съждение за цял клас от обекти
  • Частни

Общите, частните, утвърдителните и отрицателните съждения не се мислят като разделени, а се използват в следните четири комбинации:

  • Общоутвърждаващи (A)
  • Общоотрицателни (E)
  • Частноутвърждаващи (I)
  • Частноотрицателни (O)

Взаимоотношенията по истинност между тези съждения се изучават от византийският логик Псел, който разполага съжденията в ъглите на квадрат, в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А, общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I, а частноотрицателното с О.

Сложни съждения[редактиране | редактиране на кода]