Съзнание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Представа за съзнанието от 17 век


Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Съзнание – едно от основните понятия във философията, социологията и психологията, обозначаващо способността за реализиране на действителността, нейното осмисляне (което пък изисква идеално възпроизвеждане на действителността, а също и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища). Обикновено съзнанието се разбира като индивидуалното (лично) съзнание, но съществува и общностно, колективно и обществено съзнание.

В психологията[редактиране | редактиране на кода]

В психологията съзнанието се разглежда като психична дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят; отделянето на човека от обкръжаващата среда и противопоставянето му сам на себе си (като субект на обект); целенасочена дейност, т.е. предварително, мислено построяване на действията и предвиждане на техния резултат; контрол и управление на поведението на личността. Доколкото предмет на съзнанието е не само външният свят, но и самият субект – носител на съзнанието, едно от неговите производни понятия е самосъзнанието.

В психоанализата на български се използва предимно терминът съзнавано или се използват заедно съзнание и съзнавано, като опозиция на другите термини несъзнавано, предсъзнавано.[1]

В биологията и марксистката философия[редактиране | редактиране на кода]

В материалистическата философия се разглежда като свойство на високоорганизираната материя за психологическо отразяване на действителността, като осъзнато битие, субективен образ на обективния свят, като субективна реалност в противоположност на обективната, като идеално в противоположност на материалното и в единство с него. В по-тесен смисъл под съзнание се разбира висша форма на психично отражение свойство на общественоразвития човек, идеална страна на целенасочената трудова дейност на човека.

В теорията на Изкуствения интелект[редактиране | редактиране на кода]

Според някои въвеждане на думи и знаци в психиката води до появата на съзнание. Това е едно доста опростено разбиране. Въвеждането на разнородни думи (неподредени) не може да доведе до възникване на автономно съзнание.

В социологията[редактиране | редактиране на кода]

В социологията съзнанието се тълкува като съвкупност на всички форми на духовен живот на обществото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]