Сълп
|
Сълп С'лп |
|
|---|---|
| — село — | |
 Стара къща в Сълп. |
|
  Сълп |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Повардарие |
| Надм. височина | 250 m |
| Население | 47 души (2002) |
| Пощенски код | 1408 |
| МПС код | VE |
| Сълп в Общомедия | |
Сълп (на македонска литературна норма: С'лп) е село в община Велес на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сълп е разположено в северния дял на Велешката община, от дясната страна на река Вардар. Намира се на малко възвишение, като средната му надморска височина е 250 м. Отстои на 15 км от административния град Велес. Землището му е с големина от 27 км2, като горите заемат площ от 1815 ха, а обработваемите земи едва 49 xa.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Илия“ в Сълп е започната в 1852 година и осветена в 1864 година.[2] Църквата има богато украсена вътрешност.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Салп е посочено като село с 50 домакинства с 218 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сълбъ е населявано от 466 жители, от които 460 били българи, а 6 турци.[5]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сълб (Salb) има 584 българи екзархисти и в него функционира българско училище.[6]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сълп (Slp) като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 46 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
На 11 октомври 2008 година е осветен манастирът „Света Петка“ от митрополит Агатангел Повардарски, в съслужение на свещеници от велешкото наместничество и в присъствието на много хора от Сълп, Велес и околните села. Ктитор на манастира е Зоран Темелков от Велес, със семейството му.[9] Разположен е на самия десен бряг на реката Вардар, веднага над железопътната линия, на около 600 метра от спирката „Райко Жинзифов“. От другата страна на реката е манастирът „Свети Георги“ на село Сопот.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
- Родени в Сълп
Коле Панов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Ничев[10]
Славко Петров, министър на земеделието, горите и водите на Северна Македония (2002-2004)
- Починали в Сълп
- Димитър Дечев (1883-1903), български революционер
- Мирчо Атанасов (? – 1911), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото). // Ти Реков Ми Рече - Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 118-119.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Осветување на манастирот „Св. Петка“, село С`лп. // Повардарска епархија, 13 откомври 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
| |||||||||||
Портал „