Сълпово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сълпово
Άρδασσα
Църква в Сълпово
Църква в Сълпово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 605 m
Население 874 души (2011 г.)

Сълпово (на гръцки: Άρδασσα, Ардаса, до 1927 година Σούλποβο, Сулпово, катаревуса Σούλποβον, Сулповон,[1]на турски: Sulpa, Сулпа) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра югозападно от Кайляри (Птолемаида) и на 7 километра югоизточно от Емборе, в северната част на котловината Саръгьол. Между Сълпво и Радунища (Криовриси) е разположен Сълповският манастир „Свети Козма Етолийски“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Сълпово е смесено село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сълпово (Slpovo) е посочено като село с 90 домакинства и 70 жители мюсюлмани и 260 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сълпово има 160 жители българи християни и 650 турци.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сирпово живеят 100 гърци и 650 турци.[5]

В 1902 година християнското население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) християните в селото са цигани – 180 души.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Цялото население на Сълпово – и мюсюлманско и християнско се изселва още по време на Балканската война, когато в селото влизат гръцки части - християните емигрират в България, а мюсюлманите в Турция. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сълпово (Слпово) има 180 къщи турци и 20 къщи цигани мохамедани.[8] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Сълпово са заселени понтийски гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Ардаса.[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 212 семейства и 910 жители.[10]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Сълпово живеят 300 чисто бежански семейства от Понт.[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 927 100 973 1382 1271 1225 997 1036 997 952 874

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ι.Μ. Αγίου Κοσμά του Αιτωλού – Άρδασσα. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  5. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
     Портал „Македония“         Портал „Македония