Сън за щастие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сън за щастие
Цикълът „Сън за щастие“, публикуван през 1945 г.
Цикълът „Сън за щастие“, публикуван през 1945 г.
Автор Пенчо Славейков
Първо издание 1906 г.
Flag of Bulgaria.svg България
Оригинален език български
Вид сборник

„Сън за щастие“ е цикъл от 93 лирически миниатюри от Пенчо Славейков, излизащи първоначално в списание „Мисъл“. За пръв път са издадени като сборник през 1906 г. Това е втората стихосбирка на Славейков.

Основните теми в цикъла са съзерцанието, настроението и търсенето на щастие. Чест е мотивът, че покоят и равновесието са постижими единствено в смъртта.

Славейков набляга на личното усещане, което околния свят оставя в него, на любовта, мечтите и стремленията му. Тази поетична сбирка е особено лична и интимна. В стихотворенията се забелязва една особена меланхолия, която авторът влага от душата и сърцето си. Няма тъга или мъка, само меланхолия и спокойствие. Дали пише за смъртта или за трагичността на живота, или за любовта, авторът не е влага тъга или мъка, а само една типично Славейкова меланхолия и спокойствие. За него е характерна една „сладка скръб“, както самият Славейков се изразява в „Островът на блажените“ („О, сладка скръб, едничка моя радост“). Пейо Яворов, не случайно, изказва мнението си, че Славейков е „магесник“ творящ светлина сред мрака на нощта. Дори и в най-жизнерадостните си творби, Пенчо Славейков не позволява емоцията да надделее в неговото творчество, той запазва характерната за него меланхолия и спокойствие, всичко посреща с чисто сърце и спокойно лице. Това се дължи основно на самото светоусещане и философията на поета. Славейков, като виден индивидуалист, изтъква нуждата от разглеждане на природата, любовта и като цяло всичко, което засяга личността, като точно индивидуално, лично явление, неповторимо и строго лично.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

  • Ни лъх не дъхва над полени...
  • Извардила Марта, дойде пролетта...
  • Престана поройния дъжд...
  • Нощ преваля; зад гори...
  • Плакала е горчиво нощта...
  • Отсреща, дето стръмно се извива...
  • Летен ден едвам се влачи...
  • Месеца самотно грей...
  • Капчици дъждовни...
  • Тихо вее вечерна прохлада...
  • Безумний вихър на живота...
  • Вият се облаци черни...
  • О, има тих вълшебен край...
  • Вихър сви и тъмен рой...
  • Над безкрайните полета...
  • Вей долняка и отвява...
  • На листовцете на моминската сълза...
  • До пътните врата го тя изпрати...
  • Во стаичката пръска аромат...
  • Зла ни стигна орисия...
  • На гроба ми изникна щат цветя...
  • Вървиме ний самотни на светът...
  • През мрака сянка надалеч...
  • Мятат се, пляскат, реват...
  • Тъмна нощ е. Стръвно вихъра ехти...
  • Отрупани от нощний сняг нечакан...
  • Как вълна преко вълна...
  • Музиката вече си отсвири...
  • Сенчеста градина. В глъбината...
  • В полунощи дим, извит...
  • Майския месечко грей презполвен...
  • Криволи покрай гората...
  • Спи езерото; белостволи буки...
  • Над мойто чело лавъра не вий...
  • Сърцето ми е чуждо за света...
  • Погребан, и в гроба все пак е...
  • В небеса яснее летний ден...
  • Грижи, скърби и неволи...
  • Над вършини и долини...
  • Ясний месечко се смей...
  • Обляно с блясък, в далнини...
  • Тичане и врява...
  • Алеята е пуста. Дъжд ръми...
  • На букът ръбестия ствол...
  • Сухи, желти листица...
  • Безмълвна нощ е обивила...
  • Тука гроб продънен во земята...
  • Чуй! Дивий рев на вълк нощта пробуди...
  • В живота като вихър мина...
  • Запустяла воденица. – Суха...
  • Мразна зимна вечер. Върла хала вие...
  • Мойте пролетни надежди...
  • По цели дни мъгла лежи, не се раздига...
  • Листата капят, че нощес ги...
  • Преди минута буен вихър...
  • Спря се орача пред нивата злата...
  • Пътя, по който възпирах...
  • Разтая и последний сняг...
  • В път застигна ме, и с мен...
  • Кал е където обърнете глед...
  • Морна лятна нощ; кръз блян...
  • Пустинята на скръбний ми живот...
  • Роят се подранили...
  • Богоугодник сред гората...
  • И пак се върна есента...
  • И ная̀ве и на сън...
  • Дълбоко в твоя поглед се отсеня...
  • Насреща ми седеше мълком ти...
  • Под голий храст ревнива теменужка...
  • Бог знае как и откъде познало...
  • На пладне срещнахме се ний...
  • Желанията смятах суета...
  • От нея бягай, смърт за теб е тя...
  • Едничка дума... тя я не продума...
  • „Обичай я“ – когато чу това...
  • Призори вихра нощешен...
  • Сред гората, отстрана край пътя...
  • Усойно, миловидно цвете...
  • Живота и смъртта в борба...
  • Ревнив синчец, горкинко цвете...
  • Докле е младост, златно слънце грей...
  • Зад горите тъмни ясен ден се кани...
  • Мързеливо под марнята лятна...
  • Безсънно цяла нощ пробдях...
  • Вечерни сенки несетно...
  • Как ли ще мина и утрешний ден...
  • Наметнала плащ тъмен на плещи...
  • Как ме те примамяха с дъхът си...
  • Ти, който бдиш от небесата...
  • Веч на годините кервана превали...
  • Ще да замине от светът една...
  • На мойте вейки плод, плод не един узря...
  • Самотен гроб в самотен кът...

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]