Съпротива (Втора световна война)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съпротива.

Съпротивата през Втората световна война е наименование за организираното по страни движение, включително с въоръжени сили, срещу Силите на Оста (Тристранния пактвоенния блок начело с Нацистка Германия).

Подпомагана е от Съюзниците – антинацисткия военен блок, особено от основните воюващи страни в Европа: СССР (включително чрез Коминтерна) и Великобритания (управлявана тогава от правителство на Уинстън Чърчил). Помагащите държави се стремят да влияят и направляват съпротивата в общ и свой интерес.

Развива се главно в окупираните страни, но също и в държавите от Пакта. Спонтанно възникналата по места съпротива се обединява по страни, подкрепяна е от опозиционни политически партии. Извършват се атентати срещу видни дейци на окупационните и съглашателските местни власти, саботира се производството за фронта, взривяват се обекти от военната и транспортната инфраструктура. В райони със защитни релефни условия (планински, гористи, блатисти местности) се организират изнесени партизански формирования.

Движението придобива особено голям размах на територията на Полша, Югославия (най-вече в Босна и Херцеговина) и окупираните западни и южни пояси от европейската част на Съветския съюз (предимно в Белорусия и Украйна). Имат значителен принос за саботирането на германските окупационни власти и за освобождаването на своите земи при настъплението на Червената армия и нейните съюзници.

Френската съпротива създава свои големи формирования в слабо контролирания от окупатори Френски Алжир, откъдето навлизат във Франция и заедно с настъпващите Съюзници на Западния фронт освобождава страната. Италианската съпротивата подобно заедно със Съюзниците настъпва, изкарва Италия (най-важния съюзник на Германия) от Пакта и я освобождава от фашизма.

Съпротивата в другите страни също допринася много за тяхното освобождаване от нацистките сили – предимно в страни с големи партизански формирования (Словакия, България, Гърция), по-малко в страни с малки единици (като бойни групи).

Силите на Съпротивата при победата във войната завземат властта по места и страни. Реорганизирани партизански формирования от някои страни (като България) учстват в по-нататъшните бойни действие срещу държавите от Пакта. Военни и политически дейци на Съпротивата участват в държавното и местното управление в своите страни непосредствено след войната.

Сред най-известните в света отделни актове на Съпротивата е атентатът срещу Райнхард Хайдрих в Прага на 27 май 1942 година.

Международен ден на Съпротивата е 10 април.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]