Сърпа
| Сърпа Σούρπα ή Σύρπη | |
| — квартал — | |
  Сърпа  Сърпа  Сърпа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
Сърпа (изписване до 1945 година: Сѫрпа, на гръцки: Σούρπα, Сурпа, понякога Σύρπη, Сирпи) е бивше село в Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония, слято с град Нигрита.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сърпа е северозападният квартал на Нигрита.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век Сърпа е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сирпа (Sirpa) живеят 4400 гърци.[1] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Серта (Serta) има 104 домакинства с 300 жители гърци.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Нигослав:
| „ | Сарба е християнско село близо до Нигрита, с което съставлява едно цяло, тъй като ги раздел само споменатата рекичка; 1 църква, 1 училище; жителите са гърци.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Сърпа, на СЗ от Нигрита, разстояние по-малко от 1/4 час и разделено само с едно трапище. Сърпа може да се счита като махала от Нигрита. Жителите си имат дюкяните в Нигрита. Поминък и състояние - същите. 150 къщи гръцки; църква и мъжко училище.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Сърпа има 750 жители гърци.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сирпа (Sirpa) живеят 1450 гърци и в него работи гръцко училище с 3 учители и 130 ученици.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 58. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 843.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
| ||||||||||||||||||||
