Сърцебиене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сърцебиене
СпециалностКардиология
Класификация и външни ресурси
МКБ-10R00.2
МКБ-9785.1
База данни
DiseasesDB
29231
База данни
MedlinePlus
003081
База данни
eMedicine
aaem/337

Сърцебиенето представлява аномалия на сърдечната дейност, усещаща се като твърде бърз, твърде бавен или неравномерен пулс. Обикновено при ускорена сърдечна дейност (над 100 удара в минута) се говори за тахикардия, а при забавена сърдечна дейност (под 60 удара в минута) – брадикардия.

Понякога сърцебиенето може да бъде придружено от тежест в гърдите, гърлото или врата, главоболие, задух, гадене или изпотяване. При много висок пулс, кръвното налягане може да се понижи силно и да доведе до световъртеж или припадък (със или без загуба на съзнание).

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Различни фактори и състояния могат да доведат до сърцебиене. Някои от тях са физически или психически стрес[1], тревожност, дехидратация, повишена температура, усилени тренировки (особено в горещо време), понижена концентрация на кислород в кръвта, ниски нива на серотонин в мозъка[2], прием на кофеинови напитки и продукти, недоспиване, грип, хипогликемия, базедова болест, прекомерни количества алкохол в кръвта, лекарства (стимуланти) и някои билки в по-високи дози. До подобна аномалия могат да доведат и различни хормонални промени, както тези при менструация, бременност и менопауза.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cernak, I et al. Alterations in magnesium and oxidative status during chronic emotional stress // Magnesium research 13 (1). 2000. p. 29 – 36. (на английски)
  2. The Edge Effect, by Eric R. Braverman, M.D., 2004, pp. 142