Сърце (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за романа от Едмондо де Амичис. За животинския орган вижте Сърце.

Сърце
Cuore
Cuore - front matter.jpg
Автор Едмондо де Амичис
Първо издание 1886 г.
Оригинален език италиански
Жанр роман
Начало Oggi primo giorno di scuola. Passarono come un sogno quei tre mesi di vacanza in campagna! Mia madre mi condusse questa mattina alla Sezione Baretti a farmi inscrivere per la terza elementare: io pensavo alla campagna e andavo di mala voglia.
Край Mio padre mi domandò: — Hai salutati tutti i tuoi compagni? — Dissi di sì. — Se c’è qualcuno a cui tu abbia fatto un torto, vagli a dire che ti perdoni e che lo dimentichi. C’è nessuno? — Nessuno, — risposi. — E allora addio! — disse mio padre, con la voce commossa, dando un ultimo sguardo alla scuola. E mia madre ripeté: — addio! — E io non potei dir nulla.
Сърце в Общомедия

„Сърце“ (на италиански: Cuore) е детски роман, написан от италианския писател Едмондо де Амичис. Издаден е за първи път на 17 октомври 1886 година, първия училищен ден в Италия и бързо добива широка популярност.

Действието в романа се развива по времето на Обединението на Италия (Рисорджименто). Наред със социалните теми като бедността и отношенията между хората, в романа се включват няколко патриотични теми, както и левите убеждения на автора, който по-късно става член на Италианската социалистическа партия. Поради това книгата е преведена и издадена също и в страните от Социалистическия лагер.

В началото на 20 век романът е преведен на китайски, а по-късно и на други азиатски езици и там също постига голяма известност. По „Сърце“ даже са създадени няколко анимационни филмчета в Япония и Тайван.

Сюжет и герои[редактиране | редактиране на кода]

Романът е оформен като дневника на дванадесетгодишния Енрико Ботини, ученик в трети клас на начално училище в Италия. Енрико произхожда от заможно семейство, докато повечето от неговите съученици са деца на хора от работническата класа.

Понякога родителите на Енрико, както и други хора от обкръжението му се обръщат към него чрез дневника: учителят му задава домашни, обсъжда постъпките му в училище, разказва му накратко истории за други деца, които да му бъдат за пример; след това тези истории са описани целите, но сякаш написани от Енрико. Повечето записки в дневника касаят моралните ценности: най-често помощта към нуждаещите се, обичта към семейството и приятелите, както и патриотизма.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]