Сътворение или еволюция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Спорът „Сътворение или еволюция“ е периодично възобновяван политически диспут относно произхода на Земята, човечеството, живота и Вселената. От една страна, в него участват тези, които възприемат валидността на религиозния мит за произхода на нещата чрез сътворение (креационизъм), а от друга – поддържащите научния консенсус предимно в областта на еволюционната биология, но също така и на геологията, палеонтологията, термодинамиката, ядрената физика и космологията.[1]

Дебатът е най-актуален предимно в консервативните региони на САЩ. Там той понякога се слага в споровете от категория „Културни войни“.[2] Спорът има дълга история, [3], като днес се съсредоточава около въпроса какво представлява добрата наука, [4]. Политическите цели на креационистите са свързани предимно с преподаването на креационизма и еволюцията в училищата.[5][6][7][8][9]

Дебатът се води и по въпроси, свързани с определението на „наука“ (и в какво се състои научното изследване и какво представлява научното доказателство), научното образование (и по-точно дали преподаването на възгледите на научния консенсус трябва да бъде „балансирано“ от повърхностни теории), свободата на словото, отделянето на Църквата от държавата и теологията (и по-специална доколко различните християнски деноминации интерпретират по различен начин книга „Битие“ от Библията).

Подкрепата на еволюцията сред научната и академична общност е тотална.[10] [11][12][13] Единици са учените, които застават зад буквалното интерпретиране на библейските текстове, а сред специалистите, които работят в съответните въвлечени в спора области на практика няма привърженици на такова интерпретиране.[14]

Научен креационизъм[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Научен креационизъм

Докато биолозите все повече и повече добиват увереност в еволюцията като централен определящ принцип в биологията [15], членовете на църквите, в които е силно застъпено буквалното тълкуване на Писанието се увеличават. Постепенно Южната Баптистка Конвенция и Лутеранската църква – Синод Мисури надминават по брой останалите деноминации.[16]Увеличената членска маса дава възможност на църквите да оповестяват вестта за сътворението, използвайки развитата си мрежа от колежи, училища, издателски къщи и средства за масово осведомяване.[17]

През 1961 г. бива публикувана първата важна съвременна креационистка книга Потопът на сътворението на Хенри Морис и Джон Уайткомб. Морис и Уайткомб поддържат мнението, че сътворението е станало буквално за 6 дни, че хората са живели едновременно с динозаврите и че Бог е създал всеки вид живо същество отделно от останалите. [18][19] Впоследствие Морис става известен оратор, разпространител на анти-еволюционни идеи във фундаменталистки църкви, колежи и конференции.[20] Морис участва в създаването на Изследователския център за научен креационизъм, който публикува множество биологични книги, в които се прокламира сътворението. Центърът публикува и други книги, като например „Завръщането на Божия син“ на Кели Сигрейв, в която става въпрос за уфология, потопна геология и демонология, въпреки неодобрението на Морис. В крайна сметка, в Центъра се обособяват две течения, едното концентрирано около сензацията, а другото с по-интелектуален подход. Морис основава Института за научен креационизъм, с обещание, че той ще бъде контролиран и управляван от учени. [21] През това време Морис и други поддръжници на потопната геология възприемат термина с научно звучене „научен креационизъм“[22]

Интелигентен дизайн[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Интелигентен дизайн

В резултат на известното в САЩ дело „Едуардс срещу Агилар“, се ражда нео-креационисткото движение. Целта му е да изрази с други думи креационизма, за да бъде по-добре приет от обществото, политиците, преподавателите и научната общност. Най-известната форма на това движение е интелигентния дизайн, или твърдението, че „някои черти на Вселената и на живите същества могат да бъдат обяснени чрез съществуването на интелигентна причина, а не с неуправляван процес като естествения отбор.“ От креационистите движението се разглежда като „научен“ подход към креационизма. В научната общност се отхвърля напълно като ненаучно.

Начини на водене на спора[редактиране | редактиране на кода]

Сблъсъкът на научни идеи и теории обикновено става на страниците на рецензирани научни списания в съответната област, или на научни конференции. Предпочитани начини на водене на спора от страна на креационистите са чрез съдебни дела или чрез публични диспути. След създаването на Изследователския център за научен креационизъм, впоследствие и на Института за научен креационизъм, креационистите се стараят да обличат идеите си в научна или научно звучаща терминология. Списанията, които издават, са непризнати от международната научна общност.

Аргументи, свързани с определението, ограниченията и философията на науката[редактиране | редактиране на кода]

Представители на креационистките кръгове често отправят критика към обединяващи концепции в научните дисциплини, като например понятията „теория“ и „факт“. Принципи като униформизъм, бръснача на Окам, принципа на пестеливостта и принципа на Коперник биват обвинявани, че са резултат на предубеждение от страна на учените, което води към метафизичен натурализъм, което от своя страна, според много креационисти, е равнозначно на атеизъм.[23][24][25] В противовес на това становище, научните философи използват термина „методологичен натурализъм“, наблягайки на връзката с отдавна възприетия в науката научен метод. От гледна точка на методологията се допуска, че наблюдаваните в природата явления се обясняват само с естествени причини, като не се допуска наличие или отсъствие на свръхестествени причини. Ето защо свръхестествени обяснения на такива явления са извън сферата на науката.[26] Според креационистите, не би трябвало да се изключват свръхестествени обяснения, поради което научната работа е парадигматично ограничена. [27]

Съвременната наука се стреми да разчита на възможно най-малък брой допускания а приори, в стремежа си да намали грешките, субективността, както и да избегне „Идолите на Бейкън“. Поради това, тя остава неутрална по субективни теми като религия и морал.[28]

Определения[редактиране | редактиране на кода]

Дадените по-долу определения са на Националната Академия на Науките на САЩ [29]. За повече информация посетете основните страници за факт, хипотеза, закон и теория.

Факт: В науката това е представлява наблюдение, което бива редовно потвърждавано и което бива прието за „вярно, истинно“ във всякакви случаи. Истинността в науката обаче никога не е крайна, окончателно или необратима. Това, което днес се приема за факт, утре може да претърпи промени и дори да бъде изоставено напълно.

Хипотеза: Подлежащо на изменения становище за нещо от естествения свят, водещо до заключения, които мога да бъдат подложени на тест (експериментална проверка). Ако заключенията бъдат доказани (верифицирани), вероятността хипотезата да е правилна се увеличава. Ако заключенията са неправилни, първоначалната хипотеза може да се изостави или модифицира. Хипотезите могат да бъдат използвани, за да се формулират по-комплексни заключения и обяснения.

Закон: Описателно обобщение на поведението на един определен аспект на естествения свят при дадени условия.

Теория: В науката означава добре оформено обяснение на някакъв аспект на естествения свят, което включва в себе си факти, закони, заключения и експериментално проверени хипотези.

Ограничения на научното старание[редактиране | редактиране на кода]

Обясненията в науката се ограничават само до тези, които са свързани с наблюдения и експерименти, които могат да бъдат потвърдени от други учени. Обяснения, които не могат да бъдат основани на емпирични доказателства, не са част от науката.[30]

Теория или факт[редактиране | редактиране на кода]

Аргументът, че еволюцията е само теория, а не факт, се използва често в спора срещу преподаването в училищата само на теорията за еволюцията. [31][32][33][34][35]. Този аргумент се дължи на разпространеното погрешно мнение относно техническото значение на термина „теория“, използван в науката. В ежедневието под „теория“ обикновено хората разбират „предположение“, „догадка“, „хипотеза“, „недоказано допускане“. В научен смисъл обаче „теория“ означава „правдоподобен или научно приемлив общ принцип или съвкупност от принципи, предложени с цел да се обяснят дадени явления“[36]

Палеонтологът Стивън Джей Гулд пише по този въпрос:

Еволюцията е теория. Тя е също така и факт. А факти и теории са различни неща, не стъпки в йерархията на увеличаващата се сигурност. Фактите са данните за света. Теориите са структури от идеи, които обясняват и интерпретират факти. Фактите не изчезват, когато учените дебатират по съперничащи си теории. Теорията за гравитацията на Айнщайн заменя тази на Нютон, но самите ябълки не застиват във въздуха, чакайки окончателния резултат от дебата. Факт е, че хората са еволюирали от човекоподобните си предци – или по механизъм, предложен от Чарлз Дарвин, или по някой друг механизъм, който още предстои да бъде открит.

Фалшифицируемост[редактиране | редактиране на кода]

Научният философ Карл Попър излага за пръв път идеята за фалшифицируемост като начин за разделяне на наука от псевдонаука. Теории, които могата да бъдат подложени на експериментална проверка, са научни, а тези, които не могат, не са научни.[37][38] В Unended Quest Попър декларира: „Стигнах до извода, че Дарвинизмът не е теория, която може да бъде експериментално проверена, а метафизична изследователска програма, една възможна рамка за подлагане на теории на експериментална проверка“, същевременно изтъквайки, че тя има „научен характер“.[39] Докато един социолог определя с насмешка казаното като „колебанието на Попър“[40], то противниците на еволюцията се възползват от така даденото от Попър определение, за да твърдят, че еволюцията не е наука, както и за да твърдят, че креационизмът също е равнопоставена метафизична изследователска програма.[41] Така например Дуейн Гиш, изявен защитник на креационизма, пише в едно писмо до списание Discover през юли 1981 г.: „Стивън Джей Гулд смята, че креационистите твърдят, че креационизмът е научна теория. Това е фалшиво обвинение. Креационистите много пъти са повтаряли, че нито сътворението, нито еволюцията са научни теории (и че и двете са еднакво религиозни).“[42]

Попър, в отговор на това, че заключенията му се използват от анти-еволюционистите, изказва твърдението, че еволюционните теории по отношение на произхода на живота са научни, защото „техните хипотези могат в много случаи да бъдат подложени на експериментална проверка“[43] Въпреки това, креационистите твърдят, че една ключова еволюционна идея – че целият живот на Земята произлиза от един-единствен общ прародител – не е спомената в списъка на Попър сред тези, които според него могат да бъдат тествани, и според тях тя никога няма и да може да бъде.[44]

В действителност, Попър пише с възхищение за стойността на дарвиновата теория [45] Само няколко години след оспорваното изказване, Попър променя мнението си и пише „Промених мнението си относно възможността да се подложи теорията на експериментална проверка и относно логическия статус на теорията за естествения отбор. Радвам се, че имам възможността да се отрека от думите си.“ [46][47]

Дебатът сред научни философи и учени за приложимостта на фалшифицируемостта в науката продължава и до днес.[48] Прости примери за тестове за фалшифицируемост относно общия прародител са дадени от някои учени. Ричард Докинз, биолог и изявен критик на креационизма, както и Джон Холдейн, твърдят че ако вкаменели зайци бъдат открити в пластове, датиращи от Докамбрий (времето, по което еволюират множество сходни форми на живот) „то това би обезсмислило напълно еволюцията“[49][50]

Спорове, свързани с науката[редактиране | редактиране на кода]

Биология[редактиране | редактиране на кода]

Общ прародител[редактиране | редактиране на кода]

За повече подробности вижте основната статия Общ прародител

Еволюция на човека[редактиране | редактиране на кода]

За повече подробности вижте основната статия Еволюция на човека

Еволюцията на човека е част от биологичната еволюция, отнасяща се до появата на човека като отделен вид.

Молекулярни данни говорят за това, че еволюционното разклонение на гибоните се обособява като отделен вид преди около 18 – 12 милиона години, а това на орангутаните преди около 12 милиона години. Не са открити фосили, които ясно да документират предшествениците на гибоните, които е възможно да са еволюирали от още непозната популация човекоподобни в Югоизточна Азия. За фосили на прото-орангутани могат да се приемат тези на Ramapithecus, открити в Индия, и тези на Griphopithecus, открити в Турция, на възраст около 10 милиона години. Молекулярни данни показват, че преди 8 – 4 милиона години най-напред горилите, а след това и шимпанзето са се отделили като еволюционно разклонение от това на човека. Човешката ДНК е в 98,4% идентична с ДНК на шимпанзето. Няма наличен фосил на нито една група от африканските големи човекоподобни маймуни, вероятна защото костите не могат да се вкаменят при условията на дъждовните гори, които тези маймуни обитават.

Човешката еволюция се проследява от палеоантропологията чрез фосилни данни през целия род Homo до съвременния човек.

Креационистите твърдят, че тези фосили принадлежат или на маймуна (например, според тях Човекът от Ява е гибон [51]), или на човек, но без преходни форми между тях. Креационистите обаче често не са на едно мнение къде лежи границата между двете групи.[52]

Макроеволюция[редактиране | редактиране на кода]

За повече подробности вижте основата статия Макроеволюция

Креационистите дълго време оспорват възможността за макроеволюция. Макроеволюцията се дефинира от научната общност като еволюция на или над ниво вид. Под това определение макроеволюцията може да се счита за факт, доказана чрез наблюдаваните случаи на видообразуване. Креационистите обаче се опитват да използват по-ограничена, но и по-неясна дефиниция на макроеволюцията, свързана най-често с появата на нова форма на тялото или на нови органи. Научната общност е на мнение, че дори при тази рестриктивна дефиниция съществуват силни, но по-сложни за представяне и разбиране доказателства.

Най-скорошните аргументи против макроеволюцията се съдържат в аргументите на интелигентния дизайн за несъкратимата комплексност (невъзможност сложни биологични системи да са еволюирали от значително по-прости, чрез случайни мутации) и специфичната комплексност. И двата аргумента не покриват стандартите за публикация в рецензирани научни списания и биват отхвърлени от научната общност като псевдонаука.

Преходни фосили[редактиране | редактиране на кода]

Критиците на еволюцията често твърдят, че не съществуват преходни фосили. [53][54] Тази позиция се дължи на недоразбирането на това какво представлява един преходен белег или отличителна черта в еволюцията. Често срещан аргумент на креационистите е, че не се намират фосили, които да показват частично функциониращи черти. Въпреки това, съвсем правдоподобно е една комплексен отличителен белег, изпълняващ една функция, да може еволюционно да се приспособи да изпълнява напълно различна функция. Предшественикът на крилото, например, може първоначално да е служил за планиране, за улавяне на летяща плячка или за парадиране пред брачния партньор. В днешни дни крилата е възможно да изпълняват всички тези функции, но се използват освен това и за активно летене.

Въпреки че преходните фосили хвърлят светлина върху еволюционния преход на една жизнена форма към друга, те представляват само една моментна снимка, един кадър от целия процес на еволюцията. Поради специалните условия, при които останките от едно живо същество се консервират след смъртта му, съвсем малък дял от всички живи същества, съществували някога на Земята, може да бъде открит. Ето защо самият преход може да бъде представен и потвърден само чрез несъвършена поредица от преходни фосили, никога в детайли. Въпреки тази обективна трудност, проучванията напредват и чрез нови открития се попълват редица „дупки“ в поредиците. Критиците на еволюцията обаче често използват този аргумент, който според тях е удобен начин да се обясни липсата на определени „кадри“ от една еволюционна поредица, с които да се онагледят важни еволюционни стъпки между видовете.

Теорията за точковото равновесие, развита от Стивън Джей Гулд и Нилс Елдридж се намесва по-погрешка в дискусията за преходните фосили. Тази теория обаче се отнася само добре документирани преходи в рамките на таксони или между близкородствени таксони в рамките на кратък (от геологична гледна точка) период от време. Въпросните преходи, които обикновено могат да се проследят в същата геологична разкопка, показват наличие на малки скокове (морфологични изменения) редуващи се с периоди на морфологична стабилност. За да обяснят тези скокове, Гулд и Елдридж си представят еволюцията като процес на редуване на относително дълги периоди на генетична стабилност с кратки периоди на чувствителни еволюционни промени.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Виж също така Потопна геология, Креационистка геофизика, Геохронология и Възраст на Земята

Мнозина последователи на религиозното течение, вярващо в „Младата Земя“ (т.е. че планетата Земя е само на няколко хиляди години) – позиция, която се поддържа от последователите на креационисткото направление в геологията, наречено „Потопна геология“ – приемат библейската хроногенеалогия (като например хронологията на Ушър, която на свой ред се основава на мазоретската версия на генеалогията по книга Битие.[55][56] Те вярват, че Бог е създал Вселената преди около 6000 години, в рамките на 6 дни. Голяма част от креационистката геология е посветена на разобличаване на методите за датиране, използвани в антропологията, геологията и планетологията, които дават възраст на Земята, която не съответства на вярата в една „Млада Земя“. Креационистите оспорват в частност благонадеждността на радиоактивното датиране, както и на изихронните анализи, и двете лежащи в основата на общоприетите теории за възрастта на Земята. Тези методи обикновено се оспорват въз основа на предполагаема несигурност по отношение на изходната концентрация на наличните изотопи и на произтичащата несигурност при измерване, дължаща се на дифузията на изходния и производния изотоп. Въпреки това, креационистите, въпреки усилията им да хвърлят съмнение върху методите за датиране, не са представили цялостна критика методите за изравняване на параметрите, които се базират на поне дузина двойки нуклиди (изходни и производни).

Между професионалните научни организации по целия свят съществува консенсус по въпроса за възрастта на Земята – тя се определя на около 4.5 милиарда години, и не съществува научно доказателство, което да я оборва.[57] Последователите на течението „Млада Земя“ отхвърлят тази възраст, основавайки се на виждането, че нейното измерване се основава на методика, базираща се на слаби и непроверени допускания. Те обикновено цитират явно противоречиви резултати от радиоактивни измервания, с цел да поставят под съмнение полезността и точността на метода. Главните представители на течението „Млада Земя“, участващи в дебата, посочват като слабост факта, че методите за датиране се основават на допускането, че физичните закони, на които се подчинява радиоактивният разпад, не са били нарушавани през времето след образуване на изследвания образец. С тази си позиция те се връщат назад във времето, в един период от развитието на науката, свързан с приемането на принципа на униформизма. Креационистите използват всяка една нормална грешка от измервания, или неточна интерпретация на иначе нормални резултати, или резултати от непредставителен образец като аргумент в подкрепа на тяхната позиция.

Креационистите не претендират за наличие на научен метод за определяне на възрастта на Земята, който може да бъде подложен на проверка, но за сметка на това се осланят единствено на Библейските хронологии.

Други науки[редактиране | редактиране на кода]

Ядрена физика[редактиране | редактиране на кода]

Креационистите дават резултати от експерименти, проведени от тях, въз основа на които твърдят, че показват как ядрен разпад, които би трябвало да се случи за 1.5 милиарда години, става за кратък период от време. Оттук те правят заключение, че в миналото са се случвали ускорявания в разпада от порядъка на милиарди години, което е явно нарушение на принципа за константен темп на радиоактивен разпад, основоположен принцип в ядрената физика като цяло и в радиоактивното датиране в частност.[58]

Научната общност посочва множество недостатъци в тези експерименти, факт, който обяснява защо те не са били публикувани в рецензирани научни списания, като недостатъците се дължат на факта, че опитите са проведени от неспециалисти по експериментална геохронология.[59][60]

Учените са демонстрирали, че радиоактивния разпад дори на изотопи, които се разпадат с улавяне на електрони, варира съвсем леко, от порядъка на 0,2%, т.е. значително по-малко от нивата, давани от резултатите на креационистите. При това ниво те не биха направили невалидни резултатите от радиоактивното датиране. Световната научна общност се е обединила около консенсусното мнение, че не съществува научно доказателство, което да оборва възрастта на Земята, определена на 4,5 милиарда години. Освен това „неправдоподобно е един предполагаем променлив темп на разпад да въздейства по един и същ начин и в една и съща степен на различните механизми на радиоактивен разпад. В противен случай не бихме могли да обясним защо различните методи на радиоактивно датиране дават сходни резултати“[61]

Изопачаване на науката[редактиране | редактиране на кода]

Като следство за критикуване на общоприетата наука, креационистите имат ясно определен подход. Те цитират цялостно автори, които поддържат общоприетите теории, но показват склонност да приемат критика, подобна на тази, отправяна от креационистите. [62] Почти винаги обаче те използват подхода на манипулираните цитати, по начин, по който те не отразяват доказателствата за еволюцията или водещото мнението на научната общност, или отразяват неактуални научни позиции.[63][64][65][66] Множество подобни цитати, появили се в Интернет, са събрани в Архива TalkOrigin под наименованието Проект „Манипулиран цитат“, в който се дават оригиналните версии на манипулираните цитати.[67]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ An Index to Creationist Claims, Mark Isaak
  2. ↑ Larson, Edward J. Evolution. 2004. с. 247 – 263.
  3. ↑ Numbers, Ronald L. Creationists: The Evolution of Scientific Creationism. 1992. с. 224.
  4. ↑ Peters, Ted; Hewlett, Martinez. The Evolution Controversy: Who's Fighting with Whom about What?. 2005. Архив на оригинала от 2006-12-11 в Wayback Machine.
  5. ↑ Battle on Teaching Evolution Sharpens, Peter Slevin, Washington Post, Понеделник, 14 март 2005; стр. A01
  6. ↑ The Political Design of Intelligent Design, Russell D. Renka, 16 ноември 2005.
  7. ↑ Politicized Scholars Put Evolution on the Defensive Архив на оригинала от 2008-11-09 в Wayback Machine., Jody Wilgoren, The New York Times, 21 април 2005.
  8. ↑ The Newest Evolution of Creationism, Barbara Forrest, Natural History, април 2002, стр. 80.
  9. ↑ Kitzmiller vs. Dover Area School District, стр. 7 – 9, както и стр.64 – 90
  10. ↑ Myers, P.Z. Ann Coulter: No Evidence for Evolution?. // Pharyngula. 2006. с. 247 – 263.
  11. ↑ NSTA, National Science Teachers Association. An NSTA Evolution Q&A. 2007.
  12. ↑ IAP, Interacademy Panel. IAP Statement on the Teaching of Evolution. interacademies.net, 2006. Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
  13. ↑ AAAS, American Association for the Advancement of Science. Statement on the Teaching of Evolution. aaas.org, 2006.
  14. ↑ Larson, Edward J. Evolution. 2004. с. 247 – 263.
  15. ↑ * Larson, Edward J. (2004), Evolution, Modern Library, ISBN 0-679-64288-9
  16. ↑ Larson, Edward J. (2004), Evolution, Modern Library, ISBN 0-679-64288-9, стр. 251
  17. ↑ Larson, Edward J. (2004), Evolution, Modern Library, ISBN 0-679-64288-9, стр. 252
  18. ↑ Larson, Edward J. (2004), Evolution, Modern Library, ISBN 0-679-64288-9, стр. 255
  19. ↑ Numbers, Ronald L. (1992), Creationists: The Evolution of Scientific Creationism, Alfred A. Knopf, Inc., pp. 224, ISBN 0-679-40104-0
  20. ↑ Larson, Edward J. (2004), Evolution, Modern Library, ISBN 0-679-64288-9, стр. 255
  21. ↑ Numbers, Ronald L. (1992), Creationists: The Evolution of Scientific Creationism, Alfred A. Knopf, Inc., pp. 224, ISBN 0-679-40104-0, стр.284 – 286
  22. ↑ Larson, Edward J. (2004), Evolution, Modern Library, ISBN 0-679-64288-9, стр. 255 – 256, „Фундаменталистити повече не просто осъждат дарвинизма като фалшиво учение, те предлагат собствена научно звучаща алтернатива, която наричат „научен креационизъм“ (за да го разграничат от религиозния креационизъм), или още „креационистка наука“ (в противовес на еволюционната наука).“
  23. ↑ Johnson, Phillip E. (1998), Reason in the Balance: The Case Against Naturalism in Science, Law & Education, IntervaVsity Press, ISBN 0-8308-1929-0
  24. ↑ Wiker, Benjamin D. (July/August 2003), Does Science Point to God? Part II: The Christian Critics Архив на оригинала от 2007-02-03 в Wayback Machine., Crisis Politics, Culture, and the Church (CRISIS Magazine)
  25. ↑ Peters, Ted & Martinez Hewlett (2005-12-22), The Evolution Controversy: Who's Fighting with Whom about What?, Pacific Luthern Theological Seminary
  26. ↑ Lenski, Richard E. (2000), Evolution: Fact and Theory Архив на оригинала от 2007-04-03 в Wayback Machine., www.acitionBioscience.org.
  27. ↑ Johnson, Phillip E. (1998), Reason in the Balance: The Case Against Naturalism in Science, Law & Education, IntervaVsity Press, ISBN 0-8308-1929-0
  28. ↑ Einstein, Albert (1930-11-09), Religion and Science, New York Times Magazine: 1 – 4.
  29. ↑ Free Executive Summary, Science and Creationism: A View from the National Academy of Sciences, Second Edition, Steering Committee on Science and Creationism, National Academy of Sciences, 1999, ISBN 978-0-309-06406-4.
  30. ↑ Free Executive Summary, Science and Creationism: A View from the National Academy of Sciences, Second Edition, Steering Committee on Science and Creationism, National Academy of Sciences, 1999, ISBN 978-0-309-06406-4.
  31. ↑ Johnson, Phillip E. (1993), Darwin on Trial (2nd ed.), InterVarsity Press, ISBN 0-8308-1324-1, стр.63
  32. ↑ Tolson, Jay (2005-09-05), Religion in America, Religion in America: Intelligent Design on Trial, U.S. News & World Report
  33. ↑ Moran, Laurence (1993), Evolution is a Fact and a Theory, TalkOrigins Archive Foundation.
  34. ↑ Selman v. Cobb County School District. US District Court for the Northern District of Georgia (2005)
  35. ↑ Talk. Origins; Bill Moyers et al, 2004. „Now with Bill Moyers.“ PBS. Посетен на 29 януари 2006. Interview with Richard Dawkins
  36. ↑ Merriam-Webster online dictionary. www.m-w.com
  37. ↑ Numbers, Ronald L. (1992). „Creationists: The Evolution of Scientific Creationism“, стр. 247.
  38. ↑ Wilkins, John S, Evolution and Philosophy: Is Evolution Science, and What Does 'Science' Mean?, TalkOrigins Archive.
  39. ↑ # К. Попър, цитиран в: Kofahl, Robert E. (May 22, 1981), „Popper on Darwinism“, Science (New Series) 212 (4497)
  40. ↑ Анонимен социолог, цитиран в Numbers, Ronald L. (1992), Creationists: The Evolution of Scientific Creationism, Alfred A. Knopf, Inc., pp. 224, ISBN 0-679-40104-0
  41. ↑ Kofahl, Robert E. (юни 1989), „The Hierarchy of Conceptual Levels For Scientific Thought And Research“, CRS Quarterly (The Creation Research Society) 26 (1), цитиран в Numbers, Ronald L. (1992), Creationists: The Evolution of Scientific Creationism, Alfred A. Knopf, Inc., pp. 224, ISBN 0-679-40104-0
  42. ↑ Lewin, Roger (1982-01-08), Robert L. Hall, ed., „Where Is the Science in Creation Science?“, Science (hofstra.edu/faculty/robert_l_hall) 215 (7): 142 – 146
  43. ↑ Popper, Karl (1980), „Letter to the Editor“, New Scientist 87, цитиран в Numbers 1992, стр. 247
  44. ↑ Kofahl, Robert E. (May 22, 1981), „Popper on Darwinism“, Science (New Series) 212 (4497), стр. 873
  45. ↑ Talkorigins summary of Karl Popper attitudes towards evolution
  46. ↑ Natural selection and the emergence of mind, Karl Popper, Dialectica 32(3/4): 339 – 355, 1978.
  47. ↑ Did Popper refute evolution?, Massimo Pigliucci, Skeptical Inquirer, Sept-Oct 2004.
  48. ↑ Ruse, Michael (1999-04-30), Mystery of Mysteries: Is Evolution a Social Construction, Harvard University Press, 320, ISBN 0-674-46706-X
  49. ↑ Цитирано в:Wallis, Claudia (2005-08-07), The Evolution Wars, Time Magazine,
  50. ↑ Цитирано в: Wallis, Claudia (2005-08-07), „The Evolution Wars“, Time Magazine
  51. ↑ Was Java Man a gibbon?, Jim Foley, TalkOrigins.
  52. ↑ Comparison of all skulls, Jim Foley, TalkOrigins.
  53. ↑ Scientific Creationism, Henry M. Morris, 1985, pp. 78 – 90
  54. ↑ Life--How Did It Get Here?, Watchtower Bible and Tract Society, 1985, pp. 57 – 59
  55. ↑ Biblical chronogenealogies, архив на оригинала от 25 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070625004948/http://www.answersingenesis.org/tj/v17/i3/chronogenealogies.asp, посетен на 2008-02-20 
  56. ↑ The Meaning of the Chronogenealogies of Genesis 5 and 11
  57. ↑ IAP Statement on the Teaching of Evolution Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Interacademy Panel on Global Issues, June 21, 2006.
  58. ↑ Nuclear Decay: Evidence For A Young World, D. Russell Humphreys, Impact, Number 352, October 2002.
  59. ↑ Young-Earth Creationist Helium Diffusion „Dates“ Fallacies Based on Bad Assumptions and Questionable Data, Kevin R. Henke, TalkOrigins website, Original version: March 17, 2005, Revision: November 24, 2005.
  60. ↑ R.A.T.E: More Faulty Creation Science from The Insitutute for Creation Research, J. G. Meert, Gondwana Research, The Official Journal of the International Association for Gondwana, November 13, 2000 (updated February 6, 2003).
  61. ↑ Claim CF210, Mark Isaak (editor), Index to Creationist Claims, TalkOrigins website, 2004.
  62. ↑ Dobzhansky, Theodosius (март 1973), Nothing in Biology Makes Sense Except in the Light of Evolution, American Biology Teacher (National Association of Biology Teachers) 35: 125 – 129.
  63. ↑ Pieret, John (2006), The Quote Mine Project Or, Lies, Damned Lies and Quote Mines, TalkOrigins Archive Foundation,
  64. ↑ Isaak, Mark (2004). Index to Creationist Claims: Claim CA113. Talk.origins.
  65. ↑ Dunford, Mike (2007-07-02). A new (mis)take on an old paper (and other posts).
  66. ↑ Myers, PZ (2004-09-11). I'm shocked, shocked to find that quote mining is going on in there!. Pharyngula (blog).
  67. ↑ Pieret, John (2006), The Quote Mine Project Or, Lies, Damned Lies and Quote Mines, TalkOrigins Archive
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Creation-evolution controversy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сътворение_или_еволюция&oldid=10955468“.