Същинска Средна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Същинска Средна гора
Sredna gora by Elena Tchotchkova.JPG
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.608° с. ш. 24.461° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Централна България)
Част от Средна гора
Най-висок връх Голям Богдан
Надм. височина 1603,4 m
Bulgaria geographic map SashtinskaSrednaGora bg.svg
Изглед от хълма със светилището край Старосел към Средна гора

Същинска Средна гора е планински, най-висок дял в централната част на Средна гора, разположена на територията на три области – Софийска, Пловдивска и Пазарджишка.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Дялът обхваща котловинно-хълмистия и предимно планински релеф между долините на реките Тополница на запад и Стряма на изток, които я отделят съответно от другите два дяла на Средна гора – Ихтиманска Средна гора и Сърнена гора. На север достига до южните части на Златишко-Пирдопската и Карловската котловина, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина. Чрез планинският праг Козница на север се свързва със Златишко-Тетевенска планина, дял от Стара планина. Дължината ѝ от запад на изток е около 65 км, а ширина от 10 км на изток до 30 км на запад. Площ около 2300 км2. Средна надморска височина 656 м.

На север в по-високата планинска част се проследява Бунайско-Богданския район. Тук над обширните плоски била последователно от запад на изток се открояват доминиращите върхове Братия (1518,5 м), Буная (1572,1 м) и Голям Богдан (1603,4 м), най-високата точка на цяла Средна гора. Почти в средата на този район в горното поречие на река Тополница се простира добре обособената Копривщенска котловина (1000 м). Южната котловинно-хълмиста част на Същинска Средна гора е представена от Панагюрско-Стрелчанския район. Тук освен малките Панагюрска и Стрелчанска котловина се включват и средните поречия на реките Луда Яна и Пясъчник.

Природни особености, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Планината е изградена предимно от гнайси, гранити, мергелно-варовити седименти и вулканогенни материали, които обуславят и наличието на богати медно-рудни находища („Елшица“, „Асарел“, „Медет“ и др.) и минерални извори (Панагюрска баня, Стрелча, Красново, Старо Железаре, Хисаря, Клисура и др.).

Климатът е преходно-континентален, а по най-високите части – планински.

Цялата планина попада във водосборния басейн на река Марица, като от нея извират множество леви притоци на Марица – Тополница, Луда Яна (с левия си приток Стрелчанска Луда Яна), Потока, Пясъчник (с десния си приток Калаващица) и др. и десни притоци на река Стряма – Каварджиклийска река и др.

Почвената покривка е представена предимно от кафяви горски и излужени и оподзолени канелени горски почви. Големи участъци от планината са заети от хубави дъбови и букови гори и обширни ливади и пасища. Развива се рудодобива, дърводобива и дървообработването и животновъдството. По южните ѝ слънчеви склонове са засадени големи лозови масиви.

Курортно и туристическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Планината е обект на курортното и туристическото дело.

Населени места в Същинска Средна гора[редактиране | редактиране на кода]

В планината е по нейните склонове и подножия са разположени 5 града и 36 села:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През Същинска Средна гора и по нейните подножия преминават 6 пътя от Държавната пътна мрежа:

По част от северния и източния склон на планината и в южната ѝ централна част преминават и участъци от трасетата на 3 жп линии:

  • По северното ѝ подножие, между гарите Копривщица и Клисура – участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.
  • По източното ѝ подножие, през Стремския пролом, между гарите Баня и Песнопой – участък от трасето на жп линия Карлово – Пловдив.
  • В южната и централна част, между гарите Смилец и Панагюрище – участък от трасето на жп линия Пловдив – Панагюрище.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]