Същинска Средна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Същинска Средна гора
Sredna gora by Elena Tchotchkova.JPG
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.608° с. ш. 24.461° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Централна България)
Част от Средна гора
Най-висок връх Голям Богдан
Надм. височина 1603,4 m
Изглед от хълма със светилището край Старосел към Средна гора

Същинска Средна гора е планински, най-висок дял в централната част на Средна гора, разположена на територията на три области — Софийска, Пловдивска и Пазарджишка.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Дялът обхваща котловинно-хълмистия и предимно планински релеф между долините на реките Тополница на запад и Стряма на изток, които я отделят съответно от другите два дяла на Средна гораИхтиманска Средна гора и Сърнена гора. На север достига до южните части на Златишко-Пирдопската и Карловската котловина, а на юг склоновете ѝ постепенно затъват в Горнотракийската низина. Чрез планинският праг Козница на север се свързва със Златишко-Тетевенска планина, дял от Стара планина. Дължината ѝ от запад на изток е около 65 км, а ширина от 10 км на изток до 30 км на запад. Площ около 2300 км2. Средна надморска височина 656 м.

На север в по-високата планинска част се проследява Бунайско-Богданския район. Тук над обширните плоски била последователно от запад на изток се открояват доминиращите върхове Братия (1518,5 м), Буная (1572,1 м) и Голям Богдан (1603,4 м), най-високата точка на цяла Средна гора. Почти в средата на този район в горното поречие на река Тополница се простира добре обособената Копривщенска котловина (1000 м). Южната котловинно-хълмиста част на Същинска Средна гора е представена от Панагюрско-Стрелчанския район. Тук освен малките Панагюрска и Стрелчанска котловина се включват и средните поречия на реките Луда Яна и Пясъчник.

Природни особености, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Планината е изградена предимно от гнайси, гранити, мергелно-варовити седименти и вулканогенни материали, които обуславят и наличието на богати медно-рудни находища ("Елшица", "Асарел", "Медет" и др.) и минерални извори (Панагюрска баня, Стрелча, Красново, Старо Железаре, Хисаря, Клисура и др.).

Климатът е преходно-континентален, а по най-високите части — планински.

Цялата планина попада във водосборния басейн на река Марица, като от нея извират множество леви притоци на МарицаТополница, Луда Яна (с левия си приток Стрелчанска Луда Яна), Потока, Пясъчник (с десния си приток Калаващица) и др. и десни притоци на река СтрямаКаварджиклийска река и др.

Почвената покривка е представена предимно от кафяви горски и излужени и оподзолени канелени горски почви. Големи участъци от планината са заети от хубави дъбови и букови гори и обширни ливади и пасища. Развива се рудодобива, дърводобива и дървообработването и животновъдството. По южните ѝ слънчеви склонове са засадени големи лозови масиви.

Курортно и туристическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Планината е обект на курортното и туристическото дело.

Населени места в Същинска Средна гора[редактиране | редактиране на кода]

В планината е по нейните склонове и подножия са разположени 5 града и 36 села:

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През Същинска Средна гора и по нейните подножия преминават 6 пътя от Държавната пътна мрежа:

По част от северния и източния склон на планината и в южната ѝ централна част преминават и участъци от трасетата на 3 жп линии:

  • По северното ѝ подножие, между гарите Копривщица и Клисура — участък от трасето на Подбалканската жп линия СофияКарловоБургас.
  • По източното ѝ подножие, през Стремския пролом, между гарите Баня и Песнопой — участък от трасето на жп линия КарловоПловдив.
  • В южната и централна част, между гарите Смилец и Панагюрище — участък от трасето на жп линия ПловдивПанагюрище.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]