Съюз на македонските емигрантски организации

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Съюз на македонските емигрантски организации
Ustav SMEO.pdf
Устав на Съюза
Информация
Тип благотворителна организация
Основана 23 юли 1912 г., София, България
Закрита 1953 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български
Съюз на македонските емигрантски организации в Общомедия

Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България. Дружествата ѝ са известни като македонски културно-просветни и благотворителни братства (МКПББ). Основната дейност на организацията в България е културна, просветна и благотворителна, а пред международната общност и Обществото на народите пропагандирането на Македонския въпрос и незачитането на човешките права на българите в Кралство Югославия и Кралство Гърция.

Организацията се ръководи от Национален комитет и ежегоден общ конгрес. Печатни органи на СМЕО са вестниците „Независима Македония“, „Македония“ и френскоезичният „Маседоан“. Финансова подкрепа получава от Вътрешната македонска революционна организация и от членски внос, политическа – от Македонската парламентарна група и отделни депутати, а на международно ниво е подкрепена от чужди политици, общественици, публицисти и учени[1].

В един момент броят на дружествата достига 210 в Царство България[2]. След 1953 година на мястото на СМЕО е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, което след 1989 година става известно като ВМРО-СМД.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Документ на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства, подписан от Коста Шахов и Иван Нелчинов, 1 август 1913 г.

Първите македонски дружества, чиято задача е да подпомагат българското население в Македония, са основани след Берлинския конгрес от 1878 година. Първи опити за обединението им в единна организация са от 1885 година, но едва през 1895 година идеята се реализира като Македонска организация, по-известна под името на ръководния си орган Върховния комитет.

След забраната на ВМОК в 1903 година и фактическото му разпускане в 1905 година емигрантските дружества се обединяват в Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. На 23 юли 1912 година е изграден Централен съюз на братствата с Изпълнителен комитет за ръководен орган. По това време най-активни са дружествата в София, Пловдив, Варна, Горна Джумая[3]. През Балканските войни Съюзът подпомага активно образуването на Македоно-одринското опълчение, а след края на Първата световна война се застъпват за идеята, Македония да бъде присъединена към България.

Възстановяване[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война е проведена среща на бивши дейци на ВМОРО, на която е обсъдено новото положение, създадено след реокупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция. На нея проличават различията между дейците на десницата и на левицата в организацията.[4]

Левица[редактиране | редактиране на кода]

Декларација на Привременото претставништво на ВМРО - 1.JPG Декларација на Привременото претставништво на ВМРО - 1.JPG
Изложение на Временното представителство

Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация, в която се обявяват против подялбата на Македония.[5] На базата на декларацията бившите леви дейци от ВМОРО – Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Михаил Герджиков, Петър Ацев и Павел Христов, създават Временно представителство на обединената бивша ВМОРО, която на 9 март 1919 година издава „Апел към македонското население и към емиграцията в България“ и го отправя до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж, с който настоява за автономия на Македония.[6] На 25 ноември 1918 г. Временното представителство изпраща в Париж с Павел Христов, български униатски духовник от френски произход, за да участва в дебатите около сключването на мира и да настоява за независима Македония.[7]

Десница[редактиране | редактиране на кода]

Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie. Sofia, Février 1919.

От 22 до 25 ноември 1918 година се провежда събор на братствата, на който присъстват 40 делегати от 20 братства, както и видни общественици и революционери, сред които представляващите въстановената ВМРО Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев. Съюзът изпраща телеграма до американския президент Удроу Уилсън, в което искат автономия на Македония под протектората на Обществото на народите или за провеждане на плебисцит[8], както и до представители от държавите победителки. В ръководството на Изпълнителния комитет на братствата влизат Иван Каранджулов (председател), подпредседатели Божирад Татарчев и Димитър Михайлов, секретар Никола Стоянов, касиер Георги Баждаров и съветници Тодор Павлов и Константин Станишев. Организацията излиза с директива, в която се казва:

Делегатите на братствата, изказвайки несъмнената воля на българското население в Македония, дават на ИК повелителният мандат да се ръководи в своята дейност от следните основни начала:

1. Неделимост на Македония.

2. Нейното присъединяване към България.[9][6][10]

През април 1919 година до Парижката конференция е изпратен „Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“, в който се настоява за неделимост на Македония и присъединяване към България или за плебисцит.[6]

Разцепление[редактиране | редактиране на кода]

След като стават известни решенията на Ньойския договор и повторното разделяне на Македония се насрочва Втория велик събор на братствата през есента на 1920 година. Междувременно тракийските дружества се обособяват в Съюз на тракийските дружества в България. На конгресните съвещания се стига до разцепление и групата от около шестдесет делегати, начело с Христо Далкалъчев, Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев, Александър Димитров, Владислав Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов се отцепват от организацията и създават Временна комисия на македонските братства в България. Впоследствие те се обособяват в Македонска федеративна организация. Евтим Спространов прави неуспешен опит да помирени представителите на Временната комисия и Изпълнителния комитет на братствата.

Делегати от общия конгрес на македонските бежанци

Преодоляване на различията[редактиране | редактиране на кода]

Протокол на заседание Обединувачки конгрес 1923 - 1.tif Протокол на заседание Обединувачки конгрес 1923 - 1.tif
Обединителният протокол от 30 януари 1923 г.]]

Между легалната фракция на МФО и СМКПББ е постигнато обединение след разговори от януари 1923 година. През това време официалните печатни органи на двете организации – вестниците „Македония“ и „Автономна Македония“ се сливат в „Независима Македония“. Избран е обединителен Национален комитет в състав Владимир Кусев – председател, подпредседатели Милан Дамянов и Туше Делииванов, секретар Йордан Анастасов, касиер Иван Хаджиниколов, съветници Наум Христов, Методи Гелев, Никола Иванов, Стоян Симеонов, Апостол Христов, Коста Николов и Владимир Бульов.[11] След Деветоюнския преврат в началото на 1924 година е избран нов НК в състав Владимир Кусев – председател, Милан Дамянов подпредседател, с членове Методи Гелев, Велко Думев, Никола Габровски, Д. Янев, Христо Попантов, Наум Гьондов, д-р Палчев, протойерей Ив. Иванов, Борис Антонов, Панчо Накашев.[12] В същата 1924 година Националният комитет изпраща до Обществото на народите „Мемоар за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония“, който е изключително ценен документ за историята на ВМРО.[13] На следната 1925 година е изпратен отново подобен мемоар.[14]

От февруари 1925 г. до февруари 1934 г. председател на Македонския национален комитет е д-р Константин Станишев.

Разписка на стойност 100 лева, издадена от СМЕО

СМКПББ заема страната на възстановената от Тодор Александров и Александър Протогеров Вътрешна македонска революционна организация в междуособиците на македонските дейци[15]. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година СМКПББ не е забранена, но ръководителите и най-активните ѝ фунцкионери са арестувани или интернирани[3].

На 2 септември 1934 година Охридското, Крушевското, Гевгелийското, Ениджевардарското и Малашевско-Паланечкото дружества организират конференция, подкрепена от новата власт, на която избират Временен македонски национален комитет. В него влизат Димитър Мирчев (председател), Константин Пазов (подпредседател), Димитър Спространов (секретар), Владимир Мицев (касиер) и съветници Туше Делииванов, Иван Захариев, Божин Димитров, Янко Тасев, Ефрем Белдедов и Александър Йосифов. Започва издаването на вестник „Македонско слово“, но комитетът губи доверието на всички останали братства, а след усложняването на политическата изолация, в началото на 1936 година той преустановява работа.[17]

Позив на братствата за присъединяването на Вардарска Македония към България, 1941 година. Източник: ДА „Архиви“.

До 1941 година действа временен комитет, който да изпълнява ръководните функции на Съюза, като негов председател е Коста Николов, а Стефан Бидиков е секретар. На 9 май 1942 година е избрано ново ръководство в състав Коста Николов (председател), Филип Манолов (първи председател), Христо Шалдев (втори председател), Христо Миладинов (секретар), Александър Йосифов (касиер) и съветници Михаил Генадиев, Тодор Попадамов, Стефан Бидиков, Спиро Василев, Кръстю Стоянов, Георги Саракинов и Милан Попов. Една от първите им задачи е да подготвят списъци на бежанци от Македония, които да поемат администрацията в новоосвободените български земи след разгрома на Гърция и Югославия[18].

По време на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) година в Скопие съществуват Тетовско-Гостиварско, Галичанско-Дебърско и Струмишко братство[19]

Заключителна дейност и разтуряне на братствата[редактиране | редактиране на кода]

Реч на Димитър Влахов пред събранието на македонците в България, 7 март 1945 г.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е създаден Временен изпълнителен комитет, който да ръководи организацията. Негов председател е Георги Саракинов, подпредседател Христо Калайджиев, а секретари са Борис Михов и Георги Динишев, междувременно легитимният председател на братствата генерал Коста Николов е убит[20]. На събрание от 1 юни 1947 година под натиска на Иван Масларов е избрано ръководство на Централния инициативен комитет за създаване на македонски културно-просветни дружества, което да подмени съществуващата организация. За председател е избран Васил Ивановски, Ангел Динев и Кръстю Костов за подпредседатели, Георги Абаджиев за секретар, Никола Врингов – касиер, завеждащ агитпросветната дейност – Асен Чаракчиев, отговорник по организиране на Софийското македонско дружество – Михаил Сматракалев, отговорник по организирането на женските секции – Христина (Тинка) Къцева, отговорник по организиране на младежките секции и членове – Радой Спасов и членове Петър Хаджиделев, Христо Кляшев и Никола Пейнерджиев[21].

До 1953 година ръководствата на всички македонски организации са подменени, а след това братствата са саморазтурени и на тяхно място е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, като част от прилежащите имоти на бившите организации са им предадени.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Книги, издадени от Съюза на македонските емигрантски организации:

Въжте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 264.
  2. „Погромът над бежанските организации на българите от Македония“, Съюз на македонските организации, 2009 г.
  3. а б „Погромът над бежанските организации на българите от Македония“, Съюз на македонските организации, 2009 г.
  4. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 385.
  5. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78. Посетен на 2015-10-30.
  6. а б в Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
  7. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 81. Посетен на 2015-08-29.
  8. Кратка справка от сайта http://znam.bg, посетен на 11.12.2010 г.
  9. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.71 – 72.
  10. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 2015-08-29.
  11. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, МНИ, 2006. с. 122.
  12. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 154.
  13. Билярски, Цочо. Тодор Александров за ВМРО като политическа партия. // Посетен на 2015-06-10.
  14. Memoir on the Situation of the Bulgarian Minority in Greek and Serbian Macedonia. Sofia, National Committee fo the Union of the Macedonian Emigrant Organisations in Bulgaria, 1925.]] [[File:La Macédoine Sous la Domination Serbe et les Droits des Minorites.jpg|мини|250п| La Macédoine Sous la Domination Serbe et les Droits des Minorites. Sofia, Comité National de l'Union des Organisations des Emigrés Macedoniens en Bulgarie. Imprimerie P. Glouchcoff, 1926.
  15. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003 (статия за Македонски дружества и братства)
  16. Михайловъ, Иванъ. Спомени, том IV. Louvain, 1973. с. 755.
  17. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
  18. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 288
  19. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 774.
  20. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 368 – 369
  21. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 390 – 391.
     Портал „Македония“         Портал „Македония