Сюен Дзан
| Част от серията статии за Будизъм | |
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава | |
| Архат · Пратекабуда Бодхисатва | |
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм | |
| Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя Кадам · Джонанг · Гелуг | |
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа | |
Сюен Дзан (на китайски 玄奘) (602 - 664) китайски будистки монах, учен, философ, пътешественик.
От 629 до 645 извършва пътешествие от Китай в Индия. През 629 тръгва от Сиан на северозапад, през северните оазиси на Кашгария, пресича Тяншан и река Чу и достига до Ташкент и Самарканд. От там продължава на юг, описва десния бряг на река Амударя между 66° и 69° и.д. и по долината на река Кабул се спуска до Инд. Две години Сюен Дзан живее в Кашмир, повече от пет години – в Непал и около седем години пътешества по Северна Индия и по приморските, източни и западни области, като пресича п-ов Индостан между 12° и 15° с.ш. След това той се движи на север през западните приморски области, а по пътя към устието на Инд прониква в Централна Индия, като се изкачва по река Нармада до изворите ѝ. Продължава на север, достига до река Пяндж и описва планинската област Вахан, заето от планини с различна височина и известна със своите студени ветрове и малки, но много издържливи коне. През Памир и южните оазиси на Кашгария през 645 се завръща в Сиан. По материалите, събрани по време на 16-годишното му пътешествие, през 648 съставя "Записки за западните страни", ценен историко-географски източник, който придобива огромна популярност през следващите векове.
Сюен Дзан донася от Индия 657 текста на санскрит. Той получава поддръжка от императора и организира голямо училище за техните преводи и привлича за тази работа многочислени ученици от цяла Източна Азия. Превежда на китайски език 1330 съчинения от санскрит. В резултат от дейността на създаденото от него училище за преводи е основана будистка школа, която се разпространява и в Япония.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 151. http://www.bookshunt.ru/b9364_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.1