Направо към съдържанието

Сюзан Валадон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сюзан Валадон
Suzanne Valadon
френска художничка
Родена
Marie-Clémentine Valadon
Бесине сюр Гартам, Франция
Починала
7 април 1938 г. (72 г.)
ПогребанаФранция
Националност Франция
Кариера в изкуството
Стилпостимпресионизъм
символизъм
Жанрнатюрморт,[1] портрет,[1] акт,[1] пейзажна живопис[1]
Направлениеживопис
ПовлиянаЕдгар Дега
Семейство
ПартньорЕрик Сати (1893)
Анри дьо Тулуз-Лотрек (1884 – 1888)[2]
ДецаМорис Утрийо
Подпис
Сюзан Валадон в Общомедия

Сюзан Валадон (на френски: Suzanne Valadon) е псевдонимът на Мари-Клементин Валадон (на френски: Marie-Clémentine Valadon), френска художничка. През 1894 г. Валодон става първата жена художник, приета в Сосиете Насионал де Бо Ар.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 23 септември 1865 година в Бесине сюр Гартам, От Виен, Франция. Дъщеря е на неомъжена перачка. Сюзан Валодон става циркова акробатка на петнадесетгодишна възраст, но година по-късно падане от трапец слага край на кариерата ѝ.

В Монмартър, квартал на Париж, тя се увлича по изкуството. Първоначално работи като модел, а след това се превръща във видна художничка. Докато позира на майсторите, тя наблюдава и изучава техниките им.

Сюзан Валодон в „Махмурлукът“ на Тулуз Лотрек, 1883

Тя работи за художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек (който ѝ дава уроци по рисуване), Пиер-Огюст Реноар и Пиер-Сесил Пюви дьо Шаван и е известно, че е имала интимна връзка с първия. Сюзан се сприятелява с Едгар Дега, който е очарован от смелите ѝ линеарни скици и добри картини, купува нейни произведения и окуражава опитите ѝ.

„Момиче сплита косата си“, 1885
Пиер-Огюст Реноар, „Танц в Бугивал“, 1883

Валадон е героиня в картината на Реноар „Танц в Бугивал“ от 1883 г., същата година в която тя позира за „Градски танц“. През 1885 г. Реноар отново рисува неин портрет „Момиче сплита косата си“, където са изобразени главата ѝ и раменете в профил.

Валодон често посещава баровете и таверните на Париж заедно със своята компания художници. През 1889 г. Тулуз-Лотрек я рисува като главна фигура в „Махмурлукът“.

Тя ражда син през 1883 г. и без да открива самоличността на бащата, кръщава детето Морис Валодон. По късно бащински грижи за сина ѝ полага близък приятел на художничката – Мигел Утрийо Морлис, който е собственик на кръчмата Auberge du Clou. Посетители на заведението са местни хора, търговци, работници и артистите от бохемското общество в Монмартър. Таверната също има театър на сенките, помещаващ се в мазето. Мигел измисля сценария на постановките, конструкциите и сценографията. Сюзан Валадон възпитава сина си и го учи да рисува. Той става един от най-известните художници в Монмартър с името Морис Утрийо.

Сюзан Валадон рисува натюрморти, портрети, цветя и пейзажи. Известна е с ясно установена композиция и звънливи цветове в творбите си. Тя е прочута най-вече със своите откровени голи женски фигури.

Първата ѝ изложба е в началото на 90-те години на XIX век, съставена предимно от портрети. Измежду тях има портрет на композитора Ерик Сати, с когото тя има шестмесечна връзка през 1893 г. Влюбен, Сати ѝ предлага брак още в първата им вечер прекарана заедно. За Сати интимността във връзката му с Валодон е единствената подобна в живота му. След като се разделят, той остава с, както казва, „нищо освен ледена самота, която запълва главата с празнота и сърцето с мъка“.

Свободомислеща и разкрепостена, Сюзан Валодон носи корсаж от моркови и отглежда коза в студиото си, която да изяжда лошите ѝ рисунки. Перфекционист, тя работи по картини в продължение на 13 години, преди да ги покаже. Тя работи също с пастели. Въпреки финансовия ѝ успех и спечеленото признание за артистичните ѝ постижения, нейната слава е засенчена от сина ѝ.

Бракът ѝ с борсовия посредник Пол Мосис от 1896 година приключва през 1909 година, когато Валодон напуска Мосис заради художник два пъти по-млад от нея Андре Утер. Тя се омъжва за Утер.

Сюзан Валодон умира на 7 април 1938 г. в Париж. Сред присъстващите на погребението близки, приятели и колеги са Пабло Пикасо, Жорж Брак и Андре Дерен.

Колекции

[редактиране | редактиране на кода]

Днес някои от картините ѝ могат да се видят в Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж, в Музея на Гренобъл, в Музея за изящно изкуство в Лион и в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.

Валодон в попкултурата

[редактиране | редактиране на кода]

Роман, посветен и разказващ за живота ѝ, е издаден през 2001 г. от писателката Елейн Тод Корън, озаглавен Suzanne: of Love and Art.

За нея

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rose, June (1999). Suzanne Valadon: the Mistress of Montmartre. New York: St. Martin's. ISBN 0-312-19921-X

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 78974
  2. ↑ Suzanne Valadon, une vie de peintre après le modèle // Монд, 15 май 2023 г. Посетен на 1 януари 2025 г. (на френски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Suzanne Valadon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сюзан_Валадон&oldid=12814653“.