Сюкуро Манабе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сюкуро Манабе
真鍋 淑郎,
японо-американски метеоролог и климатолог
2018 г.
Роден

Учил вТокийски университет
Работил вНационално управление на океанските и атмосферни изследвания
Принстънски университет
НаградиНобелова награда за физика (2021)[1]
Сюкуро Манабе в Общомедия

Сюкуро Манабе (на японски: 真鍋 淑郎) е японско-американски метеоролог и климатолог, който е пионер в използването на компютри за симулиране на глобалното изменение на климата. Получава Нобелова награда за физика през 2021 г., съвместно с Клаус Хаселман „За физично моделиране на климата на Земята, количествено определяне на изменчивостта и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне“ (половината награда). Другата половина е присъдена на Джорджо Паризи „За откриване на взаимодействието на безпорядъка и флуктуациите във физичните системи от атомни до планетарни мащаби“[2]. На пръв поглед изследванията на Паризи са много различни от тези на Манабе и Хаселман, но общата нишка е изследването на безпорядъка и флуктуациите в сложни системи[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1931 г. в село Шингу, префектура Ехиме, Япония. Защитава докторантура в Токийския университет през 1958 г. и заминава за Съединените американски щати, за да работи в лабораторията за геофизична флуидна динамика на Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания до 1997 г. От 1997 до 2001 г. работи като директор на Отдела за изследване на глобалното затопляне в Япония. През 2002 г. се завръща в Съединените американски щати като гостуващ научен сътрудник по Програмата за атмосферни и океански науки в Принстънския университет.[4]

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

През 60-те години на миналия век Манабе специализира физика на атмосферата, и по-специално разработването на физични модели, които да включват вертикалния транспорт на въздушните маси поради конвекция и да отчитат скритата топлина на водните пари. За опростяване на сложните изчисления той избира да редуцира мащаба до едномерен модел. Десетина години след Манабе, Клаус Хаселман успява да свърже времето и климата, като намира начин да „надхитри“ бързите и хаотични климатични промени, които толкова затрудняват изчисленията[3].

Статии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.nobelprize.org // Посетен на 5 октомври 2021 г.
  2. All Nobel Prizes in Physics // Посетен на 5 October 2021.
  3. а б Нобеловите награди за 2021 г. (pdf) // Светът на физиката ХLIV (3). 2021. с. 192. Посетен на 23 януари 2022.
  4. Princeton's Syukuro Manabe receives Nobel Prize in physics // 2021-10-05. Посетен на 2021-10-06.