Сюлейман паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сюлейман паша
Süleyman Hüsnü Paşa
османски офицер

Роден
1838 г.
Починал
11 август 1892 г. (54 г.)

Сюлейман Хюсни паша (на турски: Süleyman Hüsnü Paşa) е висш османски офицер, паша (дивизионен генерал). Участник в Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската война (1877 - 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сюлейман Хюсни е роден около 1838 г. в Цариград. Според някои източници баща му, Мехмед Халет ефенди, е бивш еничарски ага, а според други е сладкар.[1] Сюлейман постъпва в армията през 1854 г. Завършва военно училище в Цариград (1861). През 1867 г. е произведен във военно звание бинбаши (майор), а през 1873 г. в миралай (полковник) и става бей. Директор и преподавател по литература във Военното училище в Цариград. Реформира го по европейски образец.

През м. май 1876 г. Сюлейман паша участва в детронирането на султан Абдул Азис. Повишен е в звание ферик паша (дивизионен генерал). Проявява се по време на Сръбско-турската война (1876). Назначен е за командващ османската армия в Босна и Херцеговина.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на Централната армия (Албански Армейски корпус усилен с други части). [2] Изпратен е в помощ на обсадената в Плевен Западна армия като армията му е транспортирана до Деде Агач. Овладелият проходите на Балкана ген. Гурко изнася предния отряд към Стара Загора и Нова Загора, за да да предотврати придвижването на армията му към проходите.[3] След тежки боеве Сулейман паша отхвърля Предния Руски отряд и успява да влезе с бой в Стара Загора. За този бой българските опълченци получават високата оценка от руското командване в лицето на ген. Столетов и ген Гурко. Градът е опожарен до основи и е избито голяма част от българското население.[4] За големите си заслуги към империята Сулейман паша е награден със златна сабя за победата при Стара Загора, връчен лично от Хюсеин бей, адютант на султана.[5]

През периода на изчакване и подготовка за преминаване на прохода Шипка на армията на Сулейман паша цялото Старозагорско поле е оставено на разграбване от редовната войска и башибозука. Свидетелските показания на населението на много от селата в региона говорят за палежи, убийства и преследване на българското население в региона през това време.[6]

След като се подготвя за настъпление, към 10 август 1877 година Сулейман паша потегля от Нова Загора към Шипка. Ръководи настъпление през Шипченския проход на 21 до 26 август. Въпреки числено превъзходство, частите му понасят тежки загуби и са напълно отбити. Армията му остава задълго прикована при южните подстъпи на прохода. По-късно на 16 и 17 септември отново се прави опит за настъпление през Шипка.(вж. Шипченска битка (август 1877), Шипченска битка (септември 1877) ).

През ноември 1877 година Сулейман паша командва полевата армия на мястото на Мехмед Али паша и прави неуспешни опити да настъпи срещу Източния отряд (боят при село Тръстеник)[7] През януари Сулейман паша прехвърля около 27 хиляди войници от източнодунавската армия южно от Балкана.

След изненадващото преминаване на Балкана от ген. Гурко и разгрома на турските войски при река Искър, комендантът на град София получава заповед от Сулейман паша да брани града педя по педя и да взриви всички складове. Комендантът в изпълнение на тази заповед, дава нареждане да се опразни и опожари градът. Намесата на вицеконсулите Леандър Леге и Виторио Позитано предотвратява опожаряването на София.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.academia.edu/6450550/_Şıpka_Kahramanı_Süleyman_Paşa_nın_Eğitim_ve_Kültür_Alanındaki_Faaliyetleri_Askerî_Tarih_Araştırmaları_Dergisi_Genel_Kurmay_Askerî_Tarih_ve_Stratejik_Etüt_Başkanlığı_Yay._Yıl.1_Sayı.2_Ağustos_2003_s.121-144
  2. https://de.wikisource.org/wiki/Suleiman_Pascha
  3. Руско-турската освободителна война, ДИ „Народна просвета“-София 1977 г. Марин Маринов и др. стр.65
  4. ((bg))  132 години от опожаряването на Стара Загора. // dariknews.bg. dariknews.bg, 2009. Посетен на 2013-01-02.
  5. Освобождението на Нова Загора (1877-1878), Щилиян Русев, община Нова Загора, Исторически музей стр. 169
  6. Освобождението на Нова Загора (1877-1878), Щилиян Русев, община Нова Загора, Исторически музей стр. 176
  7. Руско-турската освободителна война, ДИ „Народна просвета“-София 1977 г. Марин Маринов и др.,стр. 118
  8. Руско-турската освободителна война, ДИ „Народна просвета“-София 1977 г. Марин Маринов и др.,стр. 133


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]