Сюъл (Чили)

Сюъл
	Сюъл
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; Сюъл, септември 2008 г.
В регистъра	[1]
Регион	Латинска Америка и Карибските острови
Местоположение	Качапоал, О'Хигинс, ЧилиЧили
Тип	културно
Критерии	ii
Вписване	2006 (30-а сесия)
Площ	17,2 ha
Буферна зона	33 ha
	Местоположение в Чили
	Сюъл в Общомедия

Сюъл (на испански: Sewell) е необитаем миньорски град, разположен в Андите в регион О'Хигинс, Чили, на надморска височина между 2000 и 2250 метра.

История

Градчето е основано през 1906 г. от компанията Braden Copper във връзка с разработването на находище на мед в рудника Ел Тениенте.^[1] Кръстено е в чест на първия президент на компанията, Бартън Сюъл.

По време на Голямата депресия компанията става дъщерно дружество на компанията Kennecott Copper. През 1917 г. леярната е преместена от Сюъл в Калетонес. Първоначално работниците (основно мъже) живеят в общежития. По-късно са построени и семейни жилища. След тях следват игрища, площади, магазини и киносалон. Пешеходците са вървели нагоре и надолу по стръмни стълбища. Улиците са неасфалтирани и непригодни за автомобили.

Рудата се е пренасяла надолу по склона до близкия град Гранерос, където се е натоварвала на вагони. Теснолинейката, която свързва Сюъл с близкия град Ранкагуа е построена в периода 1906 – 1911 г.^[2] Общото покрито разстояние възлиза на 73 km с денивелация от над 1500 m.^[1]^{:с. 144 – 145}

Към 1915 г. Сюъл вече разполага с болница, пожарна и обществен клуб.^[1]^{:с. 126} Жилищните сгради са строени от дърво и са боядисвани в ярки цветове (жълто, червено, синьо). Към 1918 г. в града живеят над 12 000 души.^[1]^{:с. 146} По време на разцвета си към 1960 г., в града живеят над 16 000 души.

Сюъл е наричан „Градът на стълбищата“. Той е построен на терен, който е твърде стръмен за колесни превозни средства, около голямо централно стълбище, тръгващо от железопътната станция (Ескалара Сентрал). всички доставки за града са идвали по теснолинейката.^[2] В горните части се намират жилищни помещения, докато под тях са разположени концентратор, водноелектрическа централа и вагонетка.^[1]^{:с. 127,146}

На 8 август 1944 г. 102 души загиват в лавина, когато склоновете над града се свличат.^[1]^{:с. 128} През юни 1945 г. пожар убива 355 работници чрез задушаване.^[1]^{:с. 128} Постоянно съпътстващи заплахи за града са земетресенията, лавините и взривовете.^[2]

Упадък

През 1967 г. компанията Kennecott Copper губи мажоритарната си собственост на града, след като правителството на Чили купува 51% от акциите на компанията.^[2] По това време повечето хора вече са преселени в Ранкагуа.^[2]

През 1971 г. рудникът е национализиран от правителството на Салвадор Алиенде. През 1977 г., след над 7 десетилетия активен живот и след като е поддържал строителството на най-големия подземен рудник в света (Ел Тениенте), Сюъл започва да се обезлюдява, когато държавната компания Codelco решава да пресели семействата от града към по-ниските части на долината и да разруши някои сгради.

Запазване

Разрушаването на сградите спира към края на 1980-те години, а през 1998 г. правителството на Чили обявява Сюъл за национален паметник. ЮНЕСКО включва града в списъка си на световното културно и природно наследство през 2006 г.^[3]

През 1980-те години останалите сгради за обновени, за да приютяват изпълнители. Към днешно време са останали 50 обновени сгради и е създаден исторически музей в една от тях. Codelco използва няколко сгради за служебни цели, но са запазени само основните съоръжения, необходими за минното дело.^[2] Достъпът до района не е позволен с частно превозно средство, а само с оторизиран туроператор от Ранкагуа или Сантяго.

През 1999 г. чилийският Колеж на архитектите обявява Сюъл за едно от 10-те най-важни градски творения на Чили.^[2] Относно живота в града са написани 9 книги.

Галерия

Сюъл, ок. 1920 г.
Нощен Сюъл, 1922 г.
Градът през 1942 г.
Сюъл, септември 2008 г.
Центърът на града.
Стълбища в града.
Изглед от Сюъл.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Charles Caldwell Hawley. A Kennecott Story. The University of Utah Press, 2014. с. 105.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Sewell, also known as El Teniente, Chile
↑ Sewell Mining Town // UNESCO. Посетен на 30 декември 2012.

[Hawley-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Charles Caldwell Hawley. A Kennecott Story. The University of Utah Press, 2014. с. 105.

[gosouth-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Sewell, also known as El Teniente, Chile

[3] Sewell Mining Town // UNESCO. Посетен на 30 декември 2012.

[1]

[2]

[3]