ТВ Ацтека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ТВ Ацтека
Лого на ТВ Ацтека
Тип Публична компания
Търгувана като BMV:AZTECACPO
Latibex:XTZA
Индустрия Медия
Основана 2 август 1993 г.
Основател Рикардо Салинас Плиего
Седалище Колония Фуентес дел Педрегал,
Мексико, Флаг на Мексико Мексико
Ключови личности Рикардо Салинас Плиего (президент)
Генерален директор Бенхамин Салинас Сада
Продукти Телевизия
Собственик Група Салинас
Дъщерни компании Ацтека Сенялес, Ацтека Театро, Ацтека Мусик, Ацтека Сине
Уебсайт www.tvazteca.com
ТВ Ацтека в Общомедия

ТВ Ацтека (на испански: TV Azteca), официално Телевизия Ацтека (на испански: Televisión Azteca, S.A.B. de C.V.)[1], е мексикански медиен конгломерат, собственост на Група Салинас, вторият по големина производител на испаноезично съдържание в света. Компанията възниква в процеса на приватизация на медийния пакет на федералното правителство, който включва 90 станции и съоръжения, които са част от телевизия Имевисион и чийто търг е спечелен от Група Салинас.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 90-те години президентството на Карлос Салинас де Гортари приватизира много държавни активи. Сред тях е Институтът за мексиканска телевизия, известен като Имевисион, който притежава две национални телевизионни мрежи (Ред Насионал 7 и Ред Насионал 13) и три местни телевизии. В подготовка за приватизацията станциите на Имевисион са продадени на множество новосъздадени компании, най-голямата от които е наречена Телевизия Ацтека, С.А. де С.В.[2]

С изключение на Канал 22, който остава собственост на Министерството на културата, един участник печели всички станции на публичен търг. На 18 юли 1993 г. Министерството на финансите на Мексико обявява, че Радио Телевисора дел Сентро, група, контролирана от Рикардо Салинас Плиего, е победител в търга за придобиване на "държавен медиен пакет", включващ и студията на Имевисион в района на Ахуско в град Мексико.[3] Печелившата оферта възлиза на 645 милиона щатски долара. Скоро новата група приема името Телевизия Ацтека, превръщайки се в конкурент на Телевиса. Двата конгломерата държат 97 процента от търговските концесии за телевизия в Мексико.[4]

На 7 март 2011 г. ТВ Ацтека променя името си на Ацтека, което отразява израстването на компанията в мултимедийна.[5] През юли 2015 г. обаче името на ТВ Ацтека е възстановено.

ТВ Ацтека е втората по големина медийна компания в Мексико след Телевиса.[4] Тези две големи организации контролират 97% от средствата за масова информация в Мексико.[4] ТВ Ацтека е финансирана през 1993 г. от Рикардо Салинас Плиего и притежава 31% от 465 концесии за телевизия в Мексико.[4] Търгът на държавните канали и предоставянето на допълнителни концесии на ТВ Ацтека допълнително укрепват връзката им. Компанията предлага застрахователни услуги, платени телевизионни канали, кина, театър, новинарски канали, вестници, музика, училище за актьорско майсторство, потребителски продукти, интернет, стадиони и др. ТВ Ацтека е компания, която също обслужва правителството, но в много по-малка степен отколкото Телевиса.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Azteca retoma el nombre de TV Azteca. //
  2. Peschard-Sverdrup, Armand B., Rioff, Sara. Mexican Governance: From Single-party Rule to Divided Government. CSIS, 2005. ISBN 978-0-89206-457-1. с. 281.
  3. Goggin; Albarrán, G.;C.. Political and mobile media landscape in México: the case of #yosoy132. // Continuum: Journal of Media & Cultural Studies 28. 2014. DOI:10.1080/10304312.2014.870870. с. 28–42.
  4. а б в г Mahan, E. (1985). Mexican Broadcasting: Reassessing the Industry-State Relationship. Journal of Communication, 35(1), 60-75.
  5. TV Azteca. Azteca se renueva para ti ("Azteca renews for you"). // March 7, 2011. Архивиран от оригинала на July 17, 2011. Посетен на March 14, 2011.
  6. Murphy, P. D. (1995, December). Television and cultural politics in México: Some notes on Televisa, the state and transnational culture. The Howard journal of communication, pp. pp. 250-