Таблоид

Британски таблоиди, 2011 г.

Таблоид е формат на вестник с компактни страници, по-малки от широкоформатния лист. Няма стандартен размер за този формат вестници.

Не може да се каже, че всички издавани в този формат вестници са „таблоидна журналистика“ (или т.нар. „жълта преса“, която е с акцент върху теми като сензационни криминални истории, астрология, клюки за знаменитости и телевизия). Някои вестници с таблоиден формат и високо ниво на журналистика се наричат „компактни“ вестници. По-големите вестници, традиционно свързвани с журналистика с по-високо качество, се наричат „широколистни“, дори ако вестникът вече се печата на по-малки страници. Често обаче границата между вестниците на таблоидната журналистика и вестниците с голям формат се размива, тъй като много от вестниците с голям формат преминават към таблоиден (компактен) формат, за да намалят разходите си и да привлекат читатели.

Етимология

Продукция с марката Tabloid

Думата „таблоид“ произлиза от наименованието, дадено от лондонската фармацевтична компания Burroughs Wellcome & Co. на пресованите (за да се намали обемът на лекарството) таблетки, които те продават под името Tabloid в края на 80-те години на XIX век. Конотацията на думата „таблоид“ скоро започва да се използва и за други малки, компактни издания. През 1902 г. в лондонския вестник Westminster Gazette е публикувано следното съобщение: „Собственикът възнамерява да публикува под формата на таблоид всички новини, отпечатвани в други списания“. По този начин таблоидната журналистика през 1901 г. първоначално означава вестник, който съкращава историите в опростен, лесно усвоим формат.

Оформление

Оформлението на таблоида се характеризира със следните особености:

• вестникарската страница е отпечатана не на традиционен лист с формат A2, а на лист с формат A3, който е два пъти по-малък, което позволява по-голямо удобство при четене на вестника в транспорта, прелистване на страниците и т.н.;
• значителен брой илюстрации, често с „неправилна“ (не правоъгълна) форма, които се припокриват с текста и т.н.;
• малък обем на статиите (често до 1000 символа), което позволява на читателя да прочете статията за кратко време;
• запомнящи се заглавия, изписани с много голям шрифт;
• активно използване на цвят, включително за подчертаване на текст. Често с цел привличане на вниманието отделни статии се печатат с инверсен печат – с бял шрифт върху черен или цветен фон.

Понякога се счита, че един от признаците на таблоида е задължителното наличие във вестника на еротични снимки в един или друг обем, но по-скоро може да се каже, че наличието на лека еротика във вестника свидетелства само за неговия „жълт“, „булеварден“ характер. Тъй като обаче по-голямата част от булевардните издания наистина се издават във формат таблоид, възниква известно смесване на понятията и характеристиката на типа оформление (която е характеристиката „таблоид“) често започва да се използва като характеристика на съдържателната част на вестника. По този начин повечето жълти вестници наистина са таблоиди, но далеч не всички таблоиди принадлежат към жълтата преса.

Трябва да се отбележи, че понякога „булварните“ издания се издават във формат А2, който по никакъв начин не може да се нарече таблоиден, а от друга страна доста сериозни вестници, с цел да привлекат допълнителна аудитория, или преминават изцяло към таблоидно оформление (The Guardian), или отпечатват част от тиража си във формат таблоид (така например постъпва германският вестник Die Welt).

Издания

Основни вестници таблоиди:

• B.Z., Frankfurter Rundschau, Hamburger Morgenpost, Die Welt Kompakt, Handelsblatt, Titanic, Bild (Германия)
• News of the World, The Sun, Daily Mail и The Daily Mirror (Великобритания)
• The Onion (САЩ)
• Frank (Канада)
• The Phoenix (Ирландия)
• El Jueves (Испания)
• The Clinic (Чили)
• Academia Cațavencu (Румъния)
• Ilta-Sanomat (Финляндия)
• Экспресс-газета (Русия)

Вижте също

• Жълта преса
• Кликбейт