Таж (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Таж
Флаг Франция Франция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителница Ateliers et Chantiers de la Loire, Сен Назер, Франция
Живот
Заложен юли 1885 г.
Спуснат на вода 28 октомври 1886 г.
Влиза в строй декември 1890 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1910 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 118,87 m
Ширина 16,3 m
Газене 7,67 m
Задвижване 2 хоризонтални парни машини тип „Компаунд“, 12 котли,
2 винта
12 500 к.с.
Скорост 19,2 възела
(35,6 km/h)
Водоизместимост 7589 t (нормална)
Броня на палубата: 50 – 55 mm
на бойната рубка: 75 – 89 mm
траверси: 89 mm
Екипаж 538 души,
Въоръжение
Артилерия 8×164 mm
10×138 mm
5×47 mm
14×37 mm
Торпеда 7×355 mm торпедни апарата[1]

„Таж“ (на френски: Tage) е бронепалубен крайцер на ВМС на Франция. Построен е през 1880-те години на 19 век, като е развитие на проекта „Сфакс“. Предназначен е за действия по комуникациите, и има пълно ветрилно стъкмяване на барк.

Следващата стъпка в развитието на френските класове бронепалубни крайцери е „Амирал Сесил“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

По своята архитектура, „Таж“ е типичен представител на френските кораби от това време. Силуетът на крайцера е определян от солидния таран, извития навътре борд и надвисналата кърма. Крайцерът има полубак и полуют, а корпусът е от стомана. Дъното е обшито с мед и тиково дърво.

Задвижване[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът е оборудван с два хоризонтални парни двигателя с тройно разширение, считани по това време вече за остарели. Първоначално крайцерът има цилиндрични огнетръбни котли, които по-късно, след модернизация през 1900 г., са заменени с водотръбни котли „Белвил“.

Броня[редактиране | редактиране на кода]

Защитата на крайцера е осигурена преди всичко от бронирана палуба. Нейната скосеност достига до 2 метра под водолинията. Над нея са разположени кофердами с ширина един метър и клетки на водонепроницаеми отсеци, напълнени с целулоза.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

От 8-те 164 mm оръдия, две се намират в носовата част на кораба, на горната палуба, и могат да водят огън по курса. Останалите са разположени в спонсони. 138 милиметровите оръдия са в батарея, намираща се на батарейната палуба.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Началото на строежа на „Таж“ е през юли 1885 г. в Сен Назер, в частната корабостроителница Ateliers et Chantiers de la Loire. На вода крайцерът е спуснат на 28 октомври 1886 г., а в строя влиза през декември 1890 г. През 1900 г. на крайцера е извършено превъоръжаване с оръдия нов модел. „Таж“ е изведен от експлоатация през 1910 г.

Оценка проекта[редактиране | редактиране на кода]

Както и неговия предшественик „Сфакс“, „Таж“ е признат за сполучлив кораб. Скоростта е достатъчно висока, а въоръжението позволява да победи с повечето британски крайцери. Въпреки това, въоръжението е разпределено не много удобно. Макар 164 mm оръдия да са на горната палуба, артилерията на 138 mm калибър е на главната палуба, което съществено ограничава нейните ъгли на стрелба. Главния недостатък на крайцера е неговата цена, неприемлиемлива за адептите на „младата школа“, имащи тогава голямо влияние във френските военноморски кръгове. Поради това и следващия бронепалубен крайцер от 1-ви ранг „Амирал Сесил“ е проектиран значително по-малък.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 197.

Литература[редактиране | редактиране на кода]