Таймище (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Таймище.

Таймище
Тајмиште
— село —
Разрушена къща в Таймище
Разрушена къща в Таймище
Macedonia relief location map.jpg
41.64° с. ш. 20.8586° и. д.
Таймище
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Бистра
Надм. височина 1137 m
Население (2002) 107 души
Таймище в Общомедия

Таймище или Таймища (на македонска литературна норма: Тајмиште, на албански: Tajmishti) е село в Република Македония в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в северните поли на планината Бистра на Заяската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Петка“

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Тайме, засвидетелствано в Кичевско.[1]

В XIX век Таймище е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1861 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Таймища има 600 българи християни.[3]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тайлища има 640 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[5]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Таймища е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 83 къщи с 364 жители българи.[6]

След Втората световна война край Таймище е разработен рудник за желязна руда.

Света Параскева“ е стара църква обновена в 1975/76 година, когато е и изписана от зографа Кузман Фръчкоски.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 107 души население - всички македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
  2. а б Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.124-125.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр. 26.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония