Таймище (община Кичево)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Таймище.
| Таймище Тајмиште | |
|---|---|
| — село — | |
 Разрушена къща в Таймище | |
  Таймище | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Бистра |
| Надм. височина | 1137 m |
| Население | 107 души (2002) |
| Пощенски код | 6253 |
| Таймище в Общомедия | |
Таймище или Таймища (на македонска литературна норма: Тајмиште; на албански: Tajmishti) е село в Северна Македония в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в северните поли на планината Бистра на Заяската река.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти от личното име Тайме, засвидетелствано в Кичевско.[1]
В XIX век Таймище е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1861 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Таймища има 600 българи християни.[3]
Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тайлища има 640 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[5]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Таймища е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 83 къщи с 364 жители българи.[6]
След Втората световна война край Таймище е разработен рудник за желязна руда.
„Света Параскева“ е стара църква обновена в 1975/76 година, когато е и изписана от зографа Кузман Фръчкоски.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 107 души население – всички македонци.[7]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
- ↑ а б Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13
| ||||||||
Портал „