Тайната история

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първото печатно издание на „Тайната история“ от 1623 г., а първия трактат в защита на Юстиниан Велики, излязъл в Париж през 1631 г., т.е. 4 години преди учредяването на Френската академия

Тайната история (лат. Historia Arcana) е спорно произведение на Прокопий Кесарийски, написано през 550-те години.

Тайната история се счита за основен апокрифен източник за епохата и за събитията по времето на управлението на византийския император Юстиниан I.

Тайната история е запазена в дванадесет ръкописа от периода 14 – 16 век. Четиристотин години след откриването ѝ, през 18 век в навечерието на френската революция, става предмет на разгорещени дебати, още повече, че жанрово е трудно определима. Критиците на достоверността ѝ, поставят под съмнение редица събития и факти описани в нея. Днес все още, много въпроси около създаването и представяното от тайната история не са намерили своето окончателно решение.

Тайната история е написана на жив, образен език, потапяйки читателя в задкулисието на византизма и имперския двор и светогледа на управлявалите Византийската империя във времето на нейния най-значим разцвет белязан от окончателната победа на християнството намерила концентриран израз в репликата „Соломоне, аз те надминах!“, блестящите военни победи на Велизарий по всички фронтове срещу империума, въстанието "Ника", компилирането на Юстиниановия кодекс, върлуването на Юстиниановата чума, като последното белязало най-отчетливо историко-демографския преход към европейско-християнското средновековие. Пак по това време с края на вандалската война, на един кораб прословутата менора носена по време на най-бележития триумф от разрушения преди половин хилядолетие Йерусалимски храм, потънала на дъното на Средиземно море.

Произведението основно акцентира върху личността на Теодора, съпругата на Юстиниан Велики, представяйки я не като „мъжко момиче“, а като ненаситна за мъжките страсти хетера, майсторка на мимиката и професионалистка в пантомимата. Теодора е онази, която разубеждава съпруга си да не напуска Новия Рим, и да отреже главите на предводителите на бунтовниците от партиите на сините и зелените от Хиподрома.

Историческата епоха на тайната история белязала преминаването на Рубикона от античност към средновековие с окончателната победа за онова Християнство бленувано от Йоан Златоуст, е по следния начин описано от главния архитект на европейското обединение Ернест Ренан и същевременно автор на „Животът на Исус“ (след прочита на тайната история през 1857 г. и с оглед на отражението на суетата):

свят на отровители, убийци и необуздани безумци

.

Ръкописи[редактиране | редактиране на кода]

№ поред Код на ръкописа Название на ръкописа Датировка Брой листа Място на съхранение Част от текста на „Тайната история“ Състав на ръкописа
1 V cod. Vaticanus gr. 1001 XIV век 151 Ватиканска библиотека Първият лист е откъснат, няма го края на последната глава Също така включва и „Войната с персите“
2 W cod. Vaticanus gr. 16 XV век Ватиканска библиотека Сборник
3 R cod. Riccardianus XXIII, 88 Рикардианска библиотека, Флоренция Включва и изключената по нравствени съображения част от глава 9 в Алеманското издание Сборник
4 A cod. Ambrosianus A. 182 XIV век 247 Амброзианска библиотека, Милано Също така включва и „Войната с готите“
5 G cod. Ambrosianus G. 14 sup. първата половина на XIV век 196 или 198 Амброзианска библиотека, Милано Започва с 15.3 Също така включва извадки от „Войната с персите“ и „Войната с вандалите“, произведения на Фемистий, Ливаний и Платон.
6 P cod. Ambrosianus P. 74 sup. XV/XVI век Амброзианска библиотека, Милано Започва с 15.3 Също така включва извадки от „Войната с персите“ и „Войната с вандалите“
7 C cod. Ambrosianus C. 118 sup. XVI век Амброзианска библиотека, Милано Започва с 15.3 Само „Тайната история“
8 D cod. Ambrosianus C. 121 sup. XVI век 57 Амброзианска библиотека, Милано Започва с 15.3 Само „Тайната история“
9 – 11 F', F, F' cod. Ambrosianus C. 171 inf. XVI век Амброзианска библиотека, Милано Започва с 15.3 Също така включва Constantini militaria quaedam
12 S cod. Coislin. 132 или cod. Seguerianus XVI век Национална библиотека на Франция, Париж

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]