Тай Дилинджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тай Дилинджър
Снимка на Тай Дилинджър
Арниел през 2012
Роден Рони Уилям Арниел
19 февруари 1981 г. (1981-02-19) (36 г.)[1]
Сейнт Катринс, Онтарио, Канада[1]
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена
Гавин Спиърс[1]
Тай Дилинджър
Шон Спиърс
Стан
Височина 1,91 м[2]
Тегло 101 кг[2]
Обявява се от Ниагара Фолс, Онтарио, Канада[1]
Треньор(и) Ерик Йънг[3]
Дерек Уайлд[3]
Коуди Дийнър[3]
Дебют 2001[4]
Тай Дилинджър в Общомедия

Рони Уилям Арниел[1][3] (роден на 19 февруари 1981) е канадски професионален кечист.

Работи с WWE, където участва в тяхната развиваща се територия NXT под сценичното име Тай Дилинджър. Преди това работи в независими компании катоШон Спиърс. Работи и в WWE между 2006 и 2008 г. като Гавин Спиърс. Прави също малка поява без кеч като Стан.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Сейнт Катринс, Онтарио, Арниел завършва Laura Secord Secondary School[5]. Играе хокей повече от 10 години, докато не решава да да започне с кеча[6]. В детството си е фен на Рик Руд, Рик Мартел и Г-н Съвършен[3].

Професионална кеч кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера (2002 – 2006)[редактиране | редактиране на кода]

Арниел тренира в Hart Wrestling School в Камбридж, Онтарио със Смит Харт, Айк Шоу и Уалдо Вон Ерик с Ерик Йънг на WrestlePlex school преди да получи по-нататъшно трениране от Дерек Уайлд и Коуди Дийнър.[3]След кеч дебютиращия си мач през март 2002 като Шон Спиърс, той започна да се бие за едни от най-големите компании в Онтарио и Съединените щати, включително Border City Wrestling, World Xtreme Wrestling и Blood Sweat and Ears. През февруари 2005, Арниел направи поява на издание на WWE Жега в отборен мач срещу Роузи и Урагана.

След изпращане на запис към служителите на World Wrestling Entertainment (WWE) Арниел е извикан за изпробване в Бъфало[3]. Подписва развиващ договор с WWE след изпробането на 21 януари 2006 г.[3] Появява се на Кибер Неделя като служител, наричащ себе си Стан, като му е направен суперритник от Шон Майкълс от Дегенерация Х, докато научава, че не знае значението на думата „противоречиво“.

WWE[редактиране | редактиране на кода]

Ohio Valley Wrestling (2006 – 2007)[редактиране | редактиране на кода]

След като подписа своя договор с WWE, Арниел беше преместен в развиваща се територия на компанията, Ohio Valley Wrestling (OVW). Той направи своя телевизионен дебют в OVW като „Канадската сензация“ Шон Спиърс, където той победи тогавашната-звезда от Разбиане! Даймън Дийн. След победата, Дийн атакува Спиърс, докато не беше спасен от Ал Сноу, който зашемети Дийн със стол. След дебютът си, Спиърс бързо се прочу в OVW с кратка непобедима серия, която скоро беше прекратена от Арон „Идолът“ Стивънс, когато Стивънс накара Спиърс да се предаде. След това, Сиърс сформира отбор с Коуди Рънълс и враждуваха с Връщащите на миналото за Южняшките отборни титли. На 15 декември 2006, Спиърс и Рънълс спечелиха титлите от Връщащите на миналото.

На 17 март 2007, Спиърс спечели Телевизионната титла от Борис Алексиев, първата му индивидуална титла в OVW. След като спечели титлата, той започна да се фокусира към титлите и дори се опита да открадне шанса на Рънълс за Титлата в тежка категория. По време на мача за Титлата в тежка категория на Рънълс, Спиърс се намеси и направи piledriver на Рънълс, коствайки му да спечели титлата, правейки това неговото обръщане на гръб като лош. Тогава Спиърс започна да враждува с Рънълс и евентуално загуби Телевизионната титла от него на 6 юли 2007, преди да я спечели пак седмица по-късно. Той отново загуби титлата на 19 септември от дебютиращия Тед „Човека звяр“ Макнейлър. Тогава Спиър си върна Телевизионната си титла, само за да я загуби от Колт Кабана. Тогава Спиърс започна да враждува с Кабана, а след това двамата спечелват свободните Отборни титли на 7 ноември след като победиха Пол Бърчил и Стю Сандърс. На 19 декември враждата на Кабана и Спиърс кулминира в мач със стълби, в който победителя получава Отборните титли за себе си и избира новия си партньор. Спиърс загуби от Кабана, който тогава избра Шарлс „Чукът“ Еванс за своя нов отборен партньор.

Florida Championship Wrestling (2007 – 2008)[редактиране | редактиране на кода]

След като OVW се разсели с WWE, Спиърс дебютира в новата развиваща се територия на WWE' Florida Championship Wrestling (FCW), и сформира отбор с Ник Немед и победиха Пуерто Риканските кошмари за Отборните титли на Флорида на 17 август.[7] Близо месец по-късно, Немет и Спиърс загубиха титлите от Джо Хенинг и Нийт Милър на 11 септември.[7]

ECW (2008 – 2009)[редактиране | редактиране на кода]

Спиърс през 2011

На 19 август в епизод на ECW, Спиърс направи соя телевизионен дебют в WWE, като злодей под името Гавин Спиърс като част от „Новата суперзвездна иновация“ на Тиодор Лонг, но загуби от Рики Ортиз.[1] След дебюта си в ECW, Спиърс започна да сменя ECW и FCW. На 2 септември на ECW, Спиърс беше победен от Супер Лудия.[1] След тримесечно отсъствие, тъй като се биеше в FCW, Спиърс се завърна по телевизията на 16 декември в епизод на ECW, където загуби от Финли, което се оказа последния му мач за компанията. На 19 януари 2009, Арниел беше освободен от договора си.[1]

Независими компании (2009 – 2013)[редактиране | редактиране на кода]

Денят преди освобождаването си от WWE, Арниел си счупи главата, и не можеше да се бие за 12 седмици, което доведе до освобождаването си.[3] на 27 май 2009, Спиърс се би и загуби от бивш член на WWE Илайджа Бурк в изпробващ тъмен мач за Total Nonstop Action Wrestling в техния телевизионен запис за Impact!.[8] На 12 юни, Арниел се би в шоу на Ring of Honor, той победи Алек Пейн. На 15 август, то беше партньор на Айдъл Стивънс и спечелиха Световните отборни титли на WWC след като победиха Гръм и Светкавица. На 31 октомври, Спиърс и Стивънс загубиха Световните отборни титли от Гръм и Светкавица..

На 16 май 2010, Арниел, под името Гавин Спиърс, беше в отбор с El Hijo de L.A. Park и загуби от Д-р Уагнър III и Гиганте Екстасис на шоу на Extreme Air Wrestle в Мексико, правейки първото си турне в Мексико.[9] На 28 и 29 май, Арниел направи поява на събранието 2010 Anime North.[10]

Завръщане в WWE[редактиране | редактиране на кода]

NXT (2013–до сега)[редактиране | редактиране на кода]

На 15 септември 2013 беше съобщено, че Спиърс е подписал наново с WWE, и беше преместен в развиваща се система на WWE NXT под името Тай Дилинджър.[11] Направи своя телевизионен дебют в NXT със загуба от Моджо Роули.[12] На 9 януари 2014 в епизод на NXT, Дилинджър се би с Си Джей Паркър, в губещ резултат. Дилинджър тогава сформира отбор с Джейсън Джордан, като двамата се определят като доказали се атлети. Отбора на Дилинджър и Джордан, получиха своята първа телевизионна победа на 17 април в епизод на NXT, побеждавайки Барън Корбин и Сойър Фултон. На 5 юни в епизод на NXT, Дилинджър и Джордан победиха двама не-подписали. На 7 август на NXT, Дилинджър и Джордан загубиха в първия кръг на турнира за Отборни титли на NXT от Ензо Аморе и Колин Касиди. Оттогава Дилинджър и Джордан рядко са се появявали заедно, докато Дилинджър беше главно използван за тушове. Партньорството на Дилинджър с Джордан официално приключи на 25 февруари в епизод на NXT когато Джордан, недоволен от това, че партньора му не се сменя с него, скочи извън ринга и го напусна, докато Тай се опита да се смени.[13] След мача, ядосан, Дилинджър извика бившия си партньор, но вместо това той загуби от Барън Корбин.[13] На 22 април в епизод на NXT, Дилинджър срешна Фин Бáлър и загуби.

На 12 август в епизод на NXT, Дилинджър дебютира с нов образ като „Перфектната десятка“; арогантен артист, и победи Соломон Кроу. На Завземане: Бруклин, Дилинджър се би с дебютиращия Аполо Крус и загуби. На 18 февруари 2016 в епизод на NXT, Дилинджър победи Алекс Райли. На 13 април 2016 в епизод на NXT, беше победен от Шинске Накамура. На следващата седмица беше победен от Остин Ейрис.

В кеча[редактиране | редактиране на кода]

Спиърс прави running Death Valley driver
Спиърс прави belly to back suplex през декември 2011
  • Финални ходове
    • The Perfect 10 (Inverted overdrive)
    • Running Death Valley Driver[1]
  • Ключови фодове
    • Belly to belly suplex[1]
    • Жабешко цамбурване[1]
    • Hangman's neckbreaker[1]
    • Lariat[1]
    • Бомба[1]
    • Захапката на акулата[1]
    • Spinning backbreaker[1]
    • Супер ритник
    • Суперплекс[1]
  • Прякори
    • „Канадското лошо момче“[4]
    • „Канадската сензация“[14]
    • „Перфектната Десятка“[15]
  • Входни песни
    • „20/20“ (Instrumental Version) на Chris Goulstone (FCW; 2007 – 2009)
    • „Hollow Tip in the Clip“ на Rudiment The Producer (NXT; 2014 – 2015; използвана докато е в отбор с Джейсън Джордан)
    • „City Invasion“ на Kosinus (NXT; 2015)
    • „Ten“ на CFO$ (NXT; 2015–досега)

Шампионски титли и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Шон Спиърс през декември 2007
  • Adrenaline Live Wrestling
    • Шампион в тежка категория на Залива в Джорджия на ALW (1 пъти)[1]
  • American Combat Wrestling
    • Шампион в тежка категория на ACW (1 път)[14]
  • Canadian Independent Wrestling Alliance
    • Шампион в тежка категория на CIWA (1 път)[1]
  • Florida Championship Wrestling
  • Florida Underground Wrestling
    • Отборен шампион на FUW (1 път) – с Кени Кендрик[16]
  • Ground Breaking Pro Wrestling
    • Шампион на GBPW (1 път)[17]
  • Great Lakes Championship Wrestling
    • Отборен шампион на GLCW (1 път) – с Флекс Фалкон[1]
  • Neo Spirit Pro Wrestling
    • Отборен шампион на NSPW (1 път) – с Джей Ти Плайа[1]
  • Ohio Valley Wrestling
    • Телевизионен шампион на OVW (3 пъти)[18]
    • Южняшки отборен шампион на OVW (3 пъти) – с Коуди Рънълс (2) и Колт Кабана (1)[18]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI го класира като #180 от отп 500 индивидуални кечисти в PWI 500 през 2012[19]
  • Pure Wrestling Association
    • Същински шампион на PWA по кеч (1 път)[1]
  • Tri-City Wrestling
    • Шампион в тежка катеогирия на TCW (1 път)[16]
  • World Wrestling Council

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц OWOW profile. // Online World of Wrestling. Посетен на 2009-04-29.
  2. а б Tye Dillinger. // Посетен на March 24, 2016.
  3. а б в г д е ж з и Kapur, Bob. Spears not bitter about years in WWE developmental, brief TV time. // Slam! Sports. Canadian Online Explorer, November 3, 2010. Посетен на May 8, 2011.
  4. а б Cagematch profile. //
  5. Wrestler set to return home for match in Merritton. // niagarathisweek.com. 2012-09-20. Посетен на 22 September 2012.
  6. WWE Encyclopedia. DK, 2009. ISBN 978-0-7566-4190-0. с. 109.
  7. а б в Champions Roll Call. // Florida Championship Wrestling. Архив на оригинала от 2011-02-19. Посетен на 2011-01-01.
  8. http://www.impactwrestling.com/Content.aspx?ID=26755
  9. Boutwell, Jason. Viva La Raza! Lucha Weekly. // WrestleView, May 21, 2010. Посетен на May 22, 2010.
  10. Events – Super Anime Extreme Wrestling. // www.gcwe.ca. 2012. Архив на оригинала от 2012-05-13. Посетен на 26 February 2015.
  11. Meltzer, Dave. SUN UPDATE: Night of Champions preview, Mayweather fallout, surprising challenge, WSOF fight canceled last minute, Riddick Bowe pro wrestling debut and rips Konnan, Watson off UFC in UK, Big Total Divas episode, WWE name birthday. // f4wonline.com. 2013-09-15. Посетен на 26 February 2015.
  12. Gutteridge, Darren. Gutteridge's WWE NXT Review: Kassius Ohno main events against Luke Harper, Mojo Rawley vs. Tye Dillinger (a/k/a Gavin Spears), Alexander Rusev vs. Sylvester Lefort, and Leo Kruger vs. El Local. // prowrestling.net. 2013-11-11. Посетен на 23 December 2013.
  13. а б Melok, Bobby. WWE NXT results – Feb. 25, 2015: Finn Bálor battles The Brian Kendrick, Kevin Owens attacks Alex Riley. // wwe.com. 2015-02-25. Посетен на 26 February 2015.
  14. а б American Combat Wrestling news. //
  15. WWE NXT House Show Results 5.29.15 – Citrus Springs, Florida May 30, 2015 Posted by Jeffrey Harris. //
  16. а б http://www.cagematch.net/?id=1&nr=65839
  17. Ground Breaking Pro Wrestling history page. //
  18. а б OVW championship histories. //
  19. Pro Wrestling Illustrated (PWI) 500 for 2012. // The Internet Wrestling Database. Посетен на 2012-08-25.
  20. WWC World Tag Team Championship history. //