Таксила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Таксила
Древната ступа Дхармараджика в Таксила
Древната ступа Дхармараджика в Таксила
Местоположение
Pakistan relief location map.jpg
33.7458° с. ш. 72.7875° и. д.
Таксила
Местоположение в Пакистан
СтранаПакистан
ПровинцияПенджаб
Построенок. 1000 г. пр.н.е.
Изоставен5 век
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеTaxila
РегионАзиатско-тихоокеански регион
Типкултурно
Критерийiii, vi
Вписване1980
ID139
Таксила в Общомедия
Будисткият манастир Джаулиан в Таксила.

Таксила (на брахми пали: 𑀢𑀔𑁆𑀔𑀲𑀺𑀮𑀸; на санскрит: तक्षशिला; на урду: تکششیلا‎) е археологически обект в Пенджаб, Пакистан. Разположен е на около 20 km северозападно от столицата Исламабад.

Градът е с голямо значение в Древна Индия, намирайки се на ключов кръстопът между Индийския субконтинент и Централна Азия. Таксила се оформя като град около 1000 г. пр.н.е.[1] Поради стратегическото си местоположение, Таксила е управляван от различни държави през вековете. Когато главните древни търговски пътища в региона загубват значението си, градът изпада в упадък, докато накрая е разрушен от номадски племена през 5 век. Развалините на града са преоткрити от сър Александър Кънингам през 19 век.

През 1980 г. Таксила е обявен за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[2] През 2006 г. е обявен за най-посещаваната туристическа дестинация в Пакистан от вестник Гардиън.[3] Привлича около 1 милион туристи ежегодно.[4][5]

Според някои сведения, университетът в Таксила е един от първите в света,[6][7][8] докато други не го считат за университет в съвременния смисъл на думата.[9]

Доклад от 2010 г. споменава Таксила като един от 12 археологически обекти в света, които са на ръба на непоправими щети, основните причини за които са лошото управление, иманярството и въоръжените конфликти.[10] Все пак, след това са положени множество усилия за опазването му, което довежда до обявяването му за „добре опазен“ обект.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранно поселение[редактиране | редактиране на кода]

Районът около Таксила е заселен още от неолитни времена, като из него са открити останки, датиращи от 3360 г. пр.н.е.[11] Развалини, датиращи от ранната Харапска цивилизация около 2900 г. пр.н.е., също са открити в района на Таксила,[11] макар областта да е изоставена след рухването на тази цивилизация.

Първото голямо поселение на територията на днешен Таксила е основано около 1000 г. пр.н.е.[12][13] Към 900 г. пр.н.е. градът вече участва активно в местната търговия, което е засвидетелствано от керамичните парчета, разкриващи търговски връзки с Пушкалавати.[14]

Ахеменидски период[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите разкопки разкриват, че градът се е разраснал значително при управлението на персийското Ахеменидско царство през 6 век пр.н.е. През 516 г. пр.н.е. Дарий I предприема кампания, целяща покоряването на Централна Азия, преди да поеме към днешен Афганистан и северните части на Пакистан. Той прекарва зимата на 516/515 г. пр.н.е. в региона Гандхара близо до Таксила и се подготвя да завладее долината на Инд, което осъществява през 515 г. пр.н.е.[15] След това се оттегля и оставя областта под ахеменидски сюзерен с Ксеркс I за владетел. Тя се задържа под ахаменидско господство в продължение на повече от век.[16]

Таксила се управлява и като част от Гандхарското царство след ахеменидския период, но градът понякога сформира свой собствен независим окръг или град държава.[17][18]

Елински период[редактиране | редактиране на кода]

Когато нахлува в долината на Инд, Александър Македонски завладява и Таксила[19] през 326 г. пр.н.е. без битка, тъй като градът е предаден от владетеля му, Омфис.[16] Гръцките историци, придружаващи Александър, опиства Таксила като заможен, проспериращ и добре управляван град.[16] Ариан пише, че Александър е бил приветстван от гражданите и провежда състезание по гимнастика и конна езда в него.[20]

Маурийски период[редактиране | редактиране на кода]

Към 317 г. пр.н.е. гръцките сатрапи, останали след Александър, са изтласкани[21] и Таксила попада под контрола на Чандрагупта, който превръща Таксила в регионална столица. Има сведения, че съветникът му, Чанакя, е преподавал във висшето училище в града.[22] По време на управлението на Ашока, градът е превърнат във важен център на будисткото учение, макар в него да се организира и малък бунт по това време.[23]

Таксила се намира на стратегическо място на пътя между маурийската столица Паталипутра и Пешавар и нататък към Централна Азия през Кашмир и Бактрия.[24]

Индо-гръцки период[редактиране | редактиране на кода]

Монета от Таксила, 200 – 100 г. пр.н.е.

През 2 век пр.н.е. Таксила е анексиран от Индо-гръцкото царство. През този период градът вероятно е управляван от няколко династии. При затишията на гръцката власт градът се справя сам, независимо контролирайки няколко местни търговски гилдии, които също секат по-голямата част от автономната му валута. Към 1 век пр.н.е. индо-скитският владетел Азилис разполага с три монетни двора, единият от които се намира в Таксила.

Последният гръцки владетел на Таксила е свален чрез преврат от индо-скитския цар Мауес около 90 г. пр.н.е.[25] Гондофар, основател на Индо-партското царство, завладява Таксила около 20 г. пр.н.е. и го обявява за своя столица.[26]

Кушански период[редактиране | редактиране на кода]

Около 50 г. гръцкият неопитагорийски философ Аполоний Тиански посещава Таксила, описвайки го като укрепен град, построен по симетричен план и сходен по размер на Ниневия. Съвременните археологически находки подкрепят твърденията му.[27] Надписите от 76 г. сочат, че градът вече е попаднал под кушанска власт по това време, след като Куджула Кадфиз го превзема от партите.[28]

Гуптски период[редактиране | редактиране на кода]

Към средата на 4 век империята Гупта подчинява териториите в източната част на Гандхара, установявайки база в Таксила. Градът става известен с търговските си пътища за коприна, сандалово дърво, коне, памук, сребърни изделия, перли и подправки. Именно по това време той започва да бъде широко отразяван в класическата индийска литература – както като културен център, така и като милитаризиран пограничен град.[29]

Университетът на града все още съществува, когато е посетен от китайския поклонник Фасян около 400 г.[30]

Упадък[редактиране | редактиране на кода]

Кидаритите, които са васали на ефталитите, нападат Таксила около 450 г. Макар да са отблъснати от гуптския император Скандагупта, градът така и не се възстановява напълно, вероятно поради наличието на силни номадски племена в района, намалялата търговия и тройната война между перси, кидарити и хуни в западната част на Гандахара.

Белите хуни помитат Гандхара и Пенджаб около 470 г., причинявайки мащабно опустошение и унищожение на известните будистки манастири и ступи на Таксила. Градът не успява да се възстанови след този тежък удар. От 500 до 540 г. градът се намира под контрола на Хунската държава и постепенно вехне.[31]

Сюен Дзан посещава Индия в периода 629 – 645 г. Той описва Таксила като безлюден и полу-разрушен през 630 г. Повечето му храмове все още тънат в руини и са останали само няколко монаси. Той също споменава, че държавата е станала зависима от Кашмир, а местните военачалници воюват един срещу друг в борба за власт. Към 9 век градът става владение на кабулските шахове, а след това попада под контрола на Махмуд Газневи.[32][33]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Raymond Allchin, Bridget Allchin, The Rise of Civilization in India. Cambridge University Press, 1982 p. 314 ISBN 052128550X
  2. UNESCO World Heritage Site, 1980. Taxila: Multiple Locations.
  3. Windsor, Antonia. Out of the rubble. // The Guardian. London, 17 октомври 2006. Посетен на 24 май 2010.
  4. а б Feature: Pakistan in efforts to rejuvenate Taxila, one of most important archaeological sites in Asia – Xinhua | English.news.cn. // Посетен на 15 октомври 2018.
  5. Taxila: an illustration of fascinating influences of multiple civilisations – Daily Times. // Daily Times. 13 май 2018.
  6. Needham, Joseph. Within the Four Seas: The Dialogue of East and West. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-36166-8.
  7. Kulke, Hermann, Rothermund, Dietmar. A History of India. 4th. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32919-4.
  8. Radha Kumud Mookerji (2nd ed. 1951; reprint 1989), Ancient Indian Education: Brahmanical and Buddhist (p. 478), Motilal Banarsidass Publ., ISBN 81-208-0423-6
  9. Anant Sadashiv Altekar (1934; reprint 1965), Education in Ancient India, Sixth Edition, Revised & Enlarged, Nand Kishore & Bros, Varanasi
  10. Global Heritage Fund, архив на оригинала от 20 август 2012, https://web.archive.org/web/20120820022935/http://globalheritagefund.org/index.php/what_we_do/sites_on_the_verge/, посетен на 2020-06-19 
  11. а б Allchin Allchin, с. 127.
  12. Centre, UNESCO World Heritage. Taxila. //
  13. Scharfe 2002, с. 141.
  14. Mohan Pant, Shūji Funo, Stupa and Swastika: Historical Urban Planning Principles in Nepal's Kathmandu Valley. NUS Press, 2007 ISBN 9971693720, citing Allchin: 1980
  15. Darius the Great – 8. Travels – Livius. //
  16. а б в Marshall 1951, с. 83.
  17. Samad, Rafi U. The Grandeur of Gandhara: The Ancient Buddhist Civilization of the Swat, Peshawar, Kabul and Indus Valleys. 2011. ISBN 9780875868592.
  18. Marshall 1951, с. 16 – 17, 30, 71.
  19. Stephanus of Byzantium, Ethnica, § T602.8
  20. Arrian, Anabasis of Alexander, § 5.8
  21. Mookerji 1988, с. 31.
  22. Mookerji 1988, с. 22, 54.
  23. Thapar 1997, с. 52.
  24. Thapar 1997, с. 237.
  25. Marshall 1951, с. 84.
  26. Marshall 1951, с. 85.
  27. John Marshall, A Guide to Taxila, 4th edition, Cambridge: Cambridge University Press, 1960, pp. 28 – 30, 69.
  28. Kulke Rothermund, с. 80.
  29. Kumar, Sanjeev. Treasures of the Gupta Empire – A Catalogue of Coins of the Gupta Dynasty. 2017.
  30. Needham 2005, с. 135.
  31. Marshall 1951, с. 86.
  32. A Guide to Taxila. Cambridge University Press, 20 юни 2013. ISBN 9781107615441. с. 39, 46.
  33. Persepolis to the Punjab: Exploring Ancient Iran, Afghanistan and Pakistan. British Museum Press. с. 134.

Литература[редактиране | редактиране на кода]