Д'Антрекасто (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Талбът (крайцер))
Направо към: навигация, търсене
Д'Антрекасто (бронепалубен крайцер)
Entrecasteaux IMG 1551.jpg
Бронепалубен крайцер „Д'Антрекасто“, макет.
Флаг Франция Франция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителница Forges et Chantiers de la Mediterranee, Ла Сен сюр Мер, Франция
Живот
Заложен септември 1894 г.
Спуснат на вода 12 юни 1896 г.
Влиза в строй 1899 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 117 m
Ширина 17,83 m
Газене 7,5 m
Задвижване 2 вертикални парни машини с тройно разширение, 5 двойни котли,
2 винта
14 500 к.с.
Скорост 19,2 възела
(35,6 km/h)
Водоизместимост 7 995 t (нормална)
8 142 t (пълна)
Броня на кулите: до 250 mm
на палубата: 20 – 100 mm
на бойната рубка: 250 mm
каземати: 55 mm
Екипаж 559 души,
Пределна дистанция
на плаване
5 638 морски мили на ход 10 възела
Въоръжение
Артилерия 240 mm
12×138 mm
12×47 mm
6×37 mm
Торпеда 6×450 mm торпедни апарата[1]
Д'Антрекасто (бронепалубен крайцер) в Общомедия

Д'Антрекасто (на френски: D'Entrecasteaux) е бронепалубен крайцер на ВМС на Франция. Построен е през 1890-те години на 19 век. Предназначен е за носене на колониална служба. Има нестандартна за френския флота компоновка и състав на въоръжението, което го прави по-близък до британските бронепалубни крайцери.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Д'Антрекасто“. Схема.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

При избора на силова установка за новия крайцер конструкторите проявяват силна консервативност. Макар френския флот вече успешно да експлоатира водотръбни котли, за „Д'Антрекасто“ избират цилиндрични огнетръбни котли с много скромни характеристики. Още тогава те са смятани за твърде тежки, а и ненадежни про движение на максимална скорост. Поради това този избор е подложен на рязка критика в печата. Макар да следва да се отбележи, че проектантите имат определена причина за проявения консерватизъм. „Д'Антрекасто“ е строен за колониална служба, където на кораба предстои да прави дълги преходи с умерена скорост, при такива натоварвания цилиндричните котли са доста по-икономични от новите модели. Също така, те са много по-малко взискателни към качеството на котелната вода и нивото на подготовка на огнярите, което е смятано за важно при служба далеч от метрополията. И накрая, специалистите на арсенала в Сайгон добре познавали конструкцията на котлите именно от този тип.

Нормалня запас гориво е 603 тона въглища. На скорост 10 възела той следвало да е достатъчен за изминаването на 5 638 мили. На максимална скорост запасите стигат за 1 250 морски мили. Максималня запас гориво, при използването на резервните въглищни бункери достига до 950 тона. На изпитанията за максимална скорост, от 23 декември 1898 г. крайцера показал средна величина при четири пробега от 19,1 възела.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Защитата на крайцера е преди всичко от бронирана палуба. Нейните скосове се спускат на 2 метра под водолинията. Над палубата са разположени кофердами широки 1 метър и водонепроницаеми отсеци, напълнени с целулоза.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главния калибър на „Д'Антрекасто“ включва две 240 mm оръдия образец 1893 г., с дължина на ствола 40 калибра, поместени в еднооръдейни кули на носа и кърмата. Това са най-тежките оръдия, които са поставяни някога на френски крайцер. Избора на този калибър се обяснява, че в колониите той би могъл да воюва срещу туземни укрепления или да води бой с малки броненосци. При тези обстоятелства големият калибър е за предпочитане пред скорострелните оръдия. Оръдията тежат по 22 800 kg и стрелят с 144 килограмови снаряди с начална скорост 815 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежък снаряд, с теглно 177 kg, началната скорост пада до 800 m/s.

За да се подсигури стрелбата при силно вълнение, конструкторите се постарават да издигнат кулите на главния калибър по-високо. Височината на оста на носовото 240 mm оръдие е 9,39 m над водолинията, за кърмовото – 8,58 m. Самите кули са с типична френска конструкция. Те са напълно уравновесени, завъртането им се осъществява с електрохидравлична трансмисия. Има и резервно ръчно задвижване. Боезапаса е 85 снаряда на оръдие – 25 стоманени бронебойни, 30 чугунени, пълни с барут и 30 чугунени, снаряжени с мелинит. Разчета на оръдие е от 11 души, шестима от тях в кулата.

Втория калибър на крайцера е от 12 138,6 mm оръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие с дължина на ствола от 45 калибра. Оръдието тежи 4 465 kg и стреля със снаряди тежащи 30 kg, с начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 кг), началната скорост пада до 730 m/s. От по-ранния модел от 1891 г. оръдието се отличава с по-масивния ствол и разделното си зареждане. Последното е въведено заради жалбите на артилеристите срещу прекалено тежките унитарни снаряди. Скорострелността достига 5 изстрела в минута. Осем такива оръдия са разположени в каземати на главната палуба. Сравнително ниското им разположение затруднява използването им при вълнение. Още четири 138,6 mm оръдия са разположени на спардека.

47 mm скорострелно оръдие „Хочкис“.

Противоминната артилерия се състои от традиционния за френските кораби набор 47 mm и 37 mm скорострелни оръдия на „Хочкис“ (на френски: Hotchkiss et Cie). 47 mm оръдие със ствол от 40 калибра, тежи 237 kg и стреля с 1,5 kg снаряди с начална скорост 610 m/s. 37 mm оръдие – 35 калибра тежи 35 килограма и стреля с 0,455 kg снаряд, с начална скорост 402 m/s. Макар по време на строежа на „Д'Антрекасто“ да е ясно, че тези калибри са прекалено слаби против чувствително уголемените по размер миноносци, френския флот едва в началото на 1900-те години преминава на 65 mm противоминен калибър.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Плаваща казарма на полските ВМС „Балтик“. 1930 г.

„Д'Антрекасто“ е заложен септември 1894 г. в Ла Сен, в корабостроителницата Forges et Chantiers de la Mediterranee. На вода е спуснат на 12 юни 1896 г., а в строй влиза на 15 февруари 1899 г. По време на Първата световна война носи ескортна служба в Индийския океан, после действа в Средиземно море като войскови транспорт. През 1919 г. крайцера е превърнат в учебен кораб. В 1922 г. е отписан от флота и подарен на Военноморските сили на Белгия, където служи като блокшив. След разформироването на белгииския флот през 1926 г., кораба – 1927 г. – е продаден на Полша, където се използва от полските ВМС как плаваща казарма и учебен кораб ORP „Bałtyk“ („Балтик“). През 1939 г. е пленен от немците и през 1942 г. е предаден за скрап.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Ако се сравнят изискванията на проекта спрямо постигнатото от конструктора А. Лаган, той успява да създаде достатъчно удачен кораб. По въоръжение и брониране той превъзхожда почти всеки от аналогичните проекти в момента на създаването си, в същото време е и по-бързоходен от всеки от по-силните кораби, които би могъл да срещне тогава в Далекия Изток. За съжаление бавния строеж и големия прогрес във военното корабостроене води до това, че до влизането му в строй „Д'Антрекасто“ успява да устарее. Ръста на чуждите флоти, в частност на Японския Императорски флот, изисква в случай на конфликт подкрепления от Европа. Но това обезценява самата идея за флагман на колониален флот. Самия крайцер вече е по-слаб от няколко японски кораби. Назряващия конфликт в Европа между Антантата и Тройния съюз изисква необходимостта от съсредоточаване на всички френски сили в родните води. Обаче тук „Д'Антрекасто“ е неспособен да догони по-слабите и не може да се бори с по-бавните противници.

Сравнителни ТТХ на бронепалубните крайцери от края на 19 век[2][3]
Характеристики Великобритания Великобритания
„Хоук“[4]
Русия Русия
„Диана“
War Ensign of Germany 1903-1918.svg Германия
„Херта“
Великобритания Великобритания
„Хайфлаер“
Япония Япония
„Такасаго“[5]
Франция Франция
„Д'Антрекасто“[6]
Години на строителство 1889 – 1893 1896 – 1901 1896 – 1898 1897 – 1899 1896 – 1898 1894 – 1899
Водоизместимост, t 7700 6731 5660 5690 5260 7995
Дължина между перпендикулярите, m 118 122 109 113 118 117
Силова установка, к.с. 12 000 11 600 10 000 10 000 15 500 14 500
Скорост, възела 20 19 19 20 22,5 19,2
Запас въглища нормален/пълен, t /1250 800/1070 500/950 /1100 /1000 650/980
Артилерийско въоръжение 2 × 234 mm
10 × 152 mm
12 × 57 mm
8 × 152 mm
24 × 75 mm
8 × 37 mm
2 × 63,5 mm
2 × 210 mm
8 × 150 mm
10 × 88 mm
10 × 37 mm
11 × 152 mm
9 × 76 mm
6 × 47 mm
2 × 203 mm
10 × 120 mm
12 × 76 mm
6 × 42 mm
2 × 240 mm
12 × 138 mm
12 × 47 mm
6 × 37 mm
Бордови залп 2 × 234 mm
5 × 152 mm
6 × 57 mm
5 × 152 mm
12 × 75 mm
2 × 210 mm
4 × 150 mm
5 × 88 mm
6 × 152 mm
5 × 76 mm
2 × 203 mm
5 × 120 mm
6 × 76 mm
2 × 240 mm
6 × 138 mm
Екипаж, души 544 570 477 450 425 559

Става очевидно, че самата концепция за голям бронепалубен крайцер е несъстоятелна и след ред съмнителни опити френския флот преминава към строителството на пълноценни броненосни крайцери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 205.
  2. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  3. Новиков,Сергеев:Богини Российского флота, 11
  4. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  5. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  6. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Д’Антркасто (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.