Талиев бикарбонат
| Талиев бикарбонат | |
 | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | талиев хидрогенкарбонат |
| Свойства | |
| Формула | TlHCO3 |
| Моларна маса | 265,40 g/mol |
| Външен вид | бели игловидни кристали |
| Разтворимост във вода | разтворим |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 65975-01-1 |
| InChI ключ | WEPAFRZQNHIYDM-UHFFFAOYSA-M |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Талиевият бикарбонат (TlHCO3), познат също под названието талиев хидрогенкарбонат, представлява неорганично химично съединение. Това вещество има йонен строеж Tl+(HCO3)– и моларна маса 265,40 g/mol.[1]
При стандартни температура и налягане талиевият бикарбонат е твърдо бяло вещество, разтворимо във вода.[2] Кристализира бавно във формата на игловидни образувания,[3] ако на студено се изпарява разреден воден разтвор на талиев хидроксид, наситен с въглероден диоксид:[4]
- (нагряването препятства реакцията, като намалява разтворимостта на въглеродния диоксид във вода).
![{\displaystyle {\mathrm {TlOH} {}+{}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}\mathrel {\longrightarrow } {}\mathrm {TlHCO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\downarrow {}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/f4cb9c09e2d39852a49c78f41bc0ed9eae090c28)
Тъй като изпаряването се извършва на студено, кристализацията протича бавно (седмици и месеци). Синтезът е осъществен успешно в края на XIX век[5] от италианския химик Джовани Джорджис.
Поради трудния синтез, изискващ много време, талиевият бикарбонат е изучен слабо.
Разтворителят има значение за продукта:[4]
- (в етанол се получава неутрален талиев карбонат).
![{\displaystyle {2\,\mathrm {TlOH} {}+{}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}\mathrel {\longrightarrow } {}\mathrm {Tl} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\downarrow {}{}+{}\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} }}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/3da458da8b553fe4ed89ad2511671bfb74e26406)
Неутралният талиев карбонат поглъща въглеродния диоксид от въздуха:[4]
- (при разтваряне на въглероден диоксид във вода се образува въглена киселина).
![{\displaystyle {\mathrm {Tl} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}{}+{}\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} {}+{}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}\mathrel {\longrightarrow } {}2\,\mathrm {TlHCO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\downarrow {}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/b482b792045222cf10aab138fcd753c027f3da03)
Тази реакция е общо свойство на всички карбонати (не само талиевия). Обратно, в алкална среда бикарбонатите (в това число и талиевият) се превръщат в неутрални карбонати.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Benchchem — hydrogen carbonate;thallium(1+).
- ↑ George K. Schweitzer, Lester L. Pesterfield, The Aqueous Chemistry of the Elements — Oxford University Press (2010), p. 171.
- ↑ Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1890 – 1907) — Таллий.
- 1 2 3 Р. А. Лидин, В. А. Молочко, Л. Л. Андреева, Химические свойства неорганических веществ: учебное пособие — 6-e изд. (2019), стр. 96.
- ↑ G. Giorgis, Sul carbonato acido di tallio — Atti della Reale Accademia dei Lincei, Serie 5, Volume 3 (1894), 2o Semestre — pp. 104–109.