Талиев карбонат
| Талиев карбонат | |
 | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | Талиев(I) карбонат |
| Структура | |
| Кристална структура | моноклинна |
| Свойства | |
| Формула | CO₃Tl₂ |
| Моларна маса | 468,776 g/mol |
| Външен вид | бяло твърдо вещество |
| Плътност | 7,11 g/cm3 |
| Точка на топене | 272 °C |
| Разтворимост във вода | 52 g/l |
| Опасности | |
| NFPA 704 |  0
4
0
|
| LD50 | 21 mg/kg (мишки, перорално) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 6533-73-9 |
| PubChem | 23031 |
| ChemSpider | 21553 |
| SMILES | O=C([O-])[O-].[Tl+].[Tl+] |
| InChI | InChI=1S/CH2O3.2Tl/c2-1(3)4;;/h(H2,2,3,4);;/q;2*+1/p-2 |
| InChI ключ | DASUJKKKKGHFBF-UHFFFAOYSA-L |
| UNII | H673633FTH |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Талиевият карбонат (Tl2CO3) представлява неорганично вещество, химично съединение, неутрална сол на талия и въглената киселина. Талиевият карбонат е силно отровен.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Талиевият карбонат се получава от талиев хидроксид:[1]
- (карбонатът кристализира при изпаряване на разтвора).
![{\displaystyle {2\,\mathrm {TlOH} {}+{}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}\mathrel {\xrightarrow {\mathrm {C} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{5}}\mathrm {OH} } } {}\mathrm {Tl} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\downarrow {}{}+{}\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} }}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/ecace13df72013bd8dbd4243f071a95366e3eb59)
Разтворителят има значение. Във вода се получава талиев бикарбонат при спазване на редица условия.[1]
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]При стандартни температура и налягане талиев карбонат представлява бяло твърдо вещество,[1] йонен кристал със строеж (Tl+)2(CO3)2–. Разтваря се във вода. Не образува кристалохидрати,[1] не се разтваря в алкохол, етер и ацетон. Топи се при 272 °C без разлагане, а при по-нататъшно нагряване търпи разлагане.
Химични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Талиевият карбонат се разлага при нагряване:
- .
![{\displaystyle {\mathrm {Tl} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}{}\mathrel {\xrightarrow {300\ {-}\ 360\ {\vphantom {A}}_{\hphantom {}}^{\hphantom {o}}{\mkern {-1.5mu}}{\vphantom {A}}_{{\vphantom {2}}{\llap {\smash[{t}]{}}}}^{{\smash[{t}]{\vphantom {2}}}{\llap {o}}}\mathrm {C} } } {}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}+{}\mathrm {Tl} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} }}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/7d0cd6fd7dd226df211d38fd4b772fb6e6f7cdc5)
В разреден воден разтвор се дисоциира на йони с хидролиза на аниона:
- (хидроксидните йони създават алкална среда).
![{\displaystyle {\mathrm {Tl} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}{}+{}2\,\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} {}\mathrel {\longrightarrow } {}2\,[\mathrm {Tl} (\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} ){\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{n}}]{\vphantom {A}}^{+}{}+{}(\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}){\vphantom {A}}^{2-}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/403851aacceb08c3c4fdad3c1d25af57c29c5a4e)
![{\displaystyle {(\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}){\vphantom {A}}^{2}{}+{}\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} {}\mathrel {\longrightleftharpoons } {}(\mathrm {HCO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}){\vphantom {A}}^{-}{}+{}(\mathrm {OH} ){\vphantom {A}}^{-}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/aa699b555b9a60d258ee3e01e792b570aff0051f)
Талиевият карбонат реагира с киселини, например с разредена солна киселина
- .
![{\displaystyle {\mathrm {Tl} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}{}+{}2\,\mathrm {HCl} {}\mathrel {\longrightarrow } {}2\,\mathrm {TlCl} \downarrow {}{}+{}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\uparrow {}{}+{}\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} }}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/b9e18dcea34f3af0e9c6d3e586d80f0e5e64abce)
Не реагира с основи (вкл. с NH4OH).
Поглъща въглеродния диоксид от въздуха:
![{\displaystyle {\mathrm {Tl} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}{}+{}\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} {}+{}\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}\mathrel {\longrightarrow } {}2\,\mathrm {TlHCO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\downarrow {}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/b482b792045222cf10aab138fcd753c027f3da03)
Разреден воден разтвор на талиев карбонат се насища с въглероден диоксид, след което разтворът се изпарява на студено бавно, със седмици, а талиевият бикарбонат кристализира постепенно.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Р. А. Лидин, В. А. Молочко, Л. Л. Андреева, Химические свойства неорганических веществ: учебное пособие — 6-e изд. (2019), стр. 96.