Тамара Войс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тамара Войс
РоденаТамара Любенова Карабоикова
16 юни 1955 г. (68 г.)
Активност1977 –
Брачен партньоромъжена
Деца1
Уебсайтarchive.ec/FVEQ7
Тамара Войс в Общомедия

Тамара Любенова Карабоикова-Войс (родена на 16 юни 1955 г.) е българска актриса.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на актьора и режисьор Любен Карабоиков и художничката Евгения Боева. През 1973 г. завършва 14 гимназия „Асен Златаров“ в София и същата година е сред последните приети във ВИТИЗ от Апостол Карамитев. Завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Кръстьо Мирски през 1977 г.[1]

Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Тамара Войс в пиесата „Сдружени убийци“.

От 1977 г. играе в театър „Сълза и смях“ до закриването му като репертоарен през 1997 г. За този период тя има над 30 роли, измежду които са Катерина в „Железният светилник“ (драматизация на Христо Христов) с режисьор Николай Колев, Тодора в „Бунарът“ от Петър Маринков с режисьор Руси Карабалиев, Хана в „Изповедта на Хана“ по „Хомо Фабер“ на Макс Фриш с режисьор Георги Георгиев, Баронесата в „Чер хайвер и леща“ от Джулио Скарначи и Ренцо Тарабузи с режисьор Стойко Генов, Джина в „Смърт“ на Уди Алън с режисьор Симеон Димитров, Лейди Бракнъл в „Колко е важно да бъдеш сериозен“ от Оскар Уайлд с режисьор Емил Джамджиев, Невенка в „Къща“ на Антон Страшимиров с режисьор Бойко Богданов, за която получава и номинация за Аскеер.

Още докато е студентка започва работа в БНР. Заедно с Владимир Смирнов изпълняват ролите на Тьотя Тамара и Дядя Володя в предаването „Русский язык для малышей“ по програмата „Христо Ботев“. Войс и Иван Налбантов четат „Любовна лирика“ по програма „Хоризонт“.

В БНТ играе в постановките (част от Телевизионен театър) „Дом в покрайнините“ от Ал. Арбузов с режисьор Жарко Павлович и в „Третото поколение“ с режисьор Иван Зоин. През 80-те години на миналия век Войс, сценаристът Борислав Геронтиев и режисьорката Ласка Минчева създават фолклорното предаване „Фолкшоу“. През 90-те работи с режисьорката Зоя Касамакова, с която създават поредица от предавания за „Лека нощ, деца“.

В периода 1992-1997 г. заедно с Венцеслав Кисьов ръководи детската театрална школа към театър „Сълза и смях“. През 1998 г. Войс и Ирина Терзийска създават детската театрална школа „Слънчогледи“, която ръководят до 2000 г.

Кариера на озвучаваща актриса[редактиране | редактиране на кода]

Тамара Войс със съпруга и дъщеря си.

Започва да се занимава с дублаж през 1978 г., когато Стефан Стефанов я води на проби в Българската телевизия. Работила е с режисьори като Иван Атанасов, Константин Варадинов, Елка Йовкова, Надя Карлуковска, Лилия Константинова, Елена Попова, Мария Николова и Мария Попова.

Дублира в сериалите „Фортуната и Хасинта“, „Мъпет Шоу“, „Наричана още“ (в пети сезон на Александра Аудио) и „Аз и Дерек“. В синхронните дублажи на анимационни филми озвучава Джена в „Балто“ и „Балто 2: По следите на вълка“, Плио в „Динозавър“ (дублаж на Александра Аудио) и Декан Сухарска в „Университет за таласъми“.

От 2005 до 2014 г. е режисьор на дублажите в GTV, Медиа Линк и bTV. Сериалите с нейна режисура включват „Напълно непознати“ (дублаж на Медиа Линк), „Къща за кукли“ и „Излъжи ме“ и много други. Последната ѝ работа е върху някои епизоди от първия сезон на „Семейство Флинтстоун“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Омъжена е и има една дъщеря.

Участия в театъра (1977-2000)[редактиране | редактиране на кода]

ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“[редактиране | редактиране на кода]

  • Баронесата – „Тюркаре“, Льосаж, реж. проф. д-р Кр. Мирски
  • Стрина Гуна – „Халостник“, Цанко Церковски, реж. проф. Анастас Михайлов
  • Елена – „Дом в покрайнините“, Ал. Арбузов, реж. Петър Чернев
  • Доримен – „Молиер се шегува...“, реж. Цв. Цветков-Молловски
  • Аленка – „Пресешко приключение“, реж. Невена Митева

Драматичен театър Михайловград[редактиране | редактиране на кода]

  • Редакторката – „Ураганът“, Бил-Билоцерковски, реж. Л. Карабоиков
  • Елена Стахова – „В навечерието“, Тургенев, реж. Л. Карабоиков

Нов драматичен театър „Сълза и смях“[редактиране | редактиране на кода]

  • Мила – „В полите на Витоша“, П. К. Яворов, реж. проф. Надежда Сейкова
  • Марина – „Обратна връзка“, Ал. Гелман, реж. Асен Шопов
  • Мира и Парашутистката – „Несериозна комедия“, Г. Данаилов, реж. Асен Шопов
  • Журналистката – „Кукувиче гнездо“, Кен Киси, реж. Красимир Спасов
  • Безценка – „Фамилия лапарски“, Ст. Л. Костов, реж. Димитър Стоянов
  • Аня – „13-ят председател“, Ал. Гелман, реж. Красимир Спасов
  • Катерина – „Железният светилник“, Д. Талев, реж. Николай Колев
  • Инес – „Дон Жуан или любовта към геометрията“, Макс Фриш, реж. Дим. Стоянов
  • Мадлен – „Официалната вечеря“, Робер Тома, реж. Димитър Стоянов
  • Мацката – „Тристаен с южно изложение“, Никман, реж. Димитър Стоянов
  • Райничка Кьосеиванова – „Мата Хари“, Недялко Йорданов, реж. Недялко Йорданов
  • Божура – „1000 метра над морето“, Петър Маринков, реж. Станчо Станчев
  • Тодора – „Бунарът“, Петър Маринков, реж. Руси Карабалиев
  • Баронесата – „Чер хайвер и леща“ Скарначи и Тарабузи, реж. Стойко Генов
  • Генерала – „Тримата шишковци“, Ев. Шварц, реж. Христо Кръчмаров
  • Дух и Петел – „Джуджето и седемте снежанки“, Стефан Цанев, реж. Стойко Генов
  • Устя – „Льонушка“, Л. Леонов, реж. Димитър Стоянов
  • Гърбавата – „Драконът“, Ев. Шварц, реж. Никола Петков
  • Госпожата, „Пеша“, Славомир Мрожек, реж. Бохдан Цибулски
  • Джина – „Смърт“, Уди Алън, реж. Симеон Димитров
  • Линет – „Фантазьорите“, реж. Димитър Стоянов
  • Инес – „Дон Хил зелените гащи“, Тирсо де Молина, реж. Стойко Генов
  • Масажистката – „Едмънд“, Дейвид Мамет, реж. Руси Карабалиев
  • Жанет – „Скок в леглото“, Рей Куни, реж. Димитър Стоянов
  • Мадлен – „Сдружени убийци“, Робер Тома, реж. Г. Георгиев
  • Лейди Бракнъл – „Колко е важно да бъдеш сериозен“, Оскар Уайлд, реж. Е. Джамджиев
  • Невенка – „Къща“, Антон Страшимиров, реж. Бойко Богданов
  • Льо Франсоаз – „Мадам Бовари“, Гюстав Флобер, реж. Бойко Богданов
  • Асунта – „Шапката на шута“, Л. Пирандело, реж. Бойко Богданов
  • „Ветрилото“, К. Голдони, реж. Димитър Стоянов
  • „Мандрагора“, Николо Макиавели, реж. Венцеслав Кисьов
  • „Старите романси“, реж. Венцеслав Кисьов
  • „Оркестъра“, Жан Ануи, реж. Димитър Стоянов
  • „Шум зад кулисите“ – пантомимен спектакъл на Вельо Горанов

Общински театър „Възраждане“[редактиране | редактиране на кода]

Кафе театър „Гранд хотел София“[редактиране | редактиране на кода]

  • Крумбайгайлова – „Последните дни на Казанова“, реж. Димитър Стоянов

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]