Тамара Макарова

Тамара Макарова
съветска актриса и педагог
Родена	31 юли 1907 г. (стар стил) Санкт Петербург, Руска империя
Починала	19 януари 1997 г. Москва, Русия
Погребана	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Учила в	Руски държавен институт по сценични изкуства
Партия	КПСС
Работила в	Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Актьорска кариера
Активност	от 1920 г.
Награди	медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Орден „Ленин“ (1977) Герой на социалистическия труд (1982) народен артист на СССР (1950) медал „За отбраната на Ленинград“ Червено знаме на труда (СССР) Орден „Ленин“ (1982) Ника (1995)
Семейство
Съпруг	Сергей Герасимов
Уебсайт	Страница в IMDb
Тамара Макарова в Общомедия

Тамара Фьодоровна Макарова (* 31 юли / 13 август 1907 г. в Санкт Петербург; † 19 януари 1997 г. в Москва) е съветска филмова актриса и преподавателка по актьорско майсторство.

Биография

Макарова е дъщеря на военен лекар, починал малко след Октомврийската революция. Семейството включвало още по-малък брат и сестра.

Макарова започва да взема уроци по балет още по време на ученическите си години. През 1924 г. младата жена подава документи в актьорското студио на Николай Форегер, където среща Сергей Герасимов, с когото учи и който става неин съпруг. Първоначално двойката живее скромно. По негов съвет Макарова посещава Ленинградската академия за сценични изкуства.

През 1927 г. тя дебютира в киното в комедията на „Ленсовкино“ „Чужой Пиджак“, адаптация на разказа на Вениамин Каверин „Ревизор“, в която съпругът ѝ играе главната роля. За първи път се появява като главна актриса в комедията „Люблю ли тебя?“ (1934), която е и първият от 16 филма, режисирани от Герасимов. Две години по-късно следва пробивът на Макарова като актриса с филма на Герасимов „Седемте мелодии“.

След избухването на Великата отечествена война двойката поискала да бъде назначена във Войските за отбрана на родината. Макарова първоначално получила позиция като инструктор в администрацията на политическия фронт, преди да служи в неврохирургичното отделение на болница. През 1943 г. и те са евакуирани в Ташкент, където се присъединяват към Комунистическата партия на Съветския съюз и осиновили племенника на Макарова, Артур. Двойката нямала биологични деца.

Творчество

Първата филмова роля на Макарова след войната е на Господарката на Медната планина в „Каменното цвете“ (1946) на Александър Птушко. Въз основа на изпълнението ѝ в наградения филм ѝ е предложена главната роля в чуждестранна адаптация на „Ана Каренина“, но тя отказва.

От 1945 г. Макарова работи като преподавателка във Всесъюзния държавен институт по кинематография, където тя и съпругът ѝ ръководят студиото по актьорско майсторство и режисура. През 1968 г. е повишена в професор и работи като преподавател до 80-те години на XX век. Сред нейните студенти са известни актьори и режисьори като Людмила Гурченко, Наталия Белохвостикова, Сергей Бондарчук, Ина Макарова, Татяна Лоснова и Николай Губенко. За последно се появява на екран през 1984 г. в съветско-чехословашката копродукция „Лев Толстой“ в ролята на София Толстая. Герасимов, който е и режисьор на филма, играе главната роля. През цялата си кариера Макарова е работила и с известни режисьори като Григорий Козинцев, Леонид Трауберг, Йосиф Шейфиз, Александър Зархи и Михаил Чиаурели.

Заедно със съпруга си тя пише и сценариите за „Паметта на сърцето“ на Татяна Лиознова от 1956 г. и социалната драма на Герасимов „Хора и животни“ (1962 г.).

Макарова почива в Москва на 89-годишна възраст и е погребана на Новодевическото гробище.