Тамара де Лемпицка
| Тамара де Лемпицка Tamara Łempicka | |
|---|---|
| полска художничка | |
 Бюст на Тамара де Лемпицка в Килце | |
| Родена | Tamara Rozalia Gurwik-Górska
|
| Починала | |
| Погребана | Попокатепетъл, Мексико |
| Националност |  Полша |
| Учила в | Академия „Гранд Шомиер“ |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | ар деко |
| Жанр | портрет, Натюрморт, Акт |
| Академия | Академия дьо ла Гранд Шомиер |
| Учители | Морис Денис Андре Лоте |
| Направление | живопис |
| Известни творби | Хубавата Рафаела (1927) Автопортрет, Тамара в зелено бугати (1929) Жена с гълъбица (1931) Адам и Ева (1932) |
| Семейство | |
| Баща | Борис Мойсеевич Гурвич-Гурски |
| Майка | Малвина Деклер |
| Съпруг | Тадеуш Лемпицки Раул Куфнер дьо Диозег |
| Деца | Мария Кристина 'Кизет' Лемпицка Фоксхол (дъщеря) (1916-2001) |
| Уебсайт | www.delempicka.org |
| Тамара де Лемпицка в Общомедия | |
Тамара де Лемпицка, с истинско име Тамара Росалия Гурвич-Гурска (на полски: Tamara Rosalia Gurwicz-Górska) е полска художничка, работила в стила ар деко.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Отраснала е в семейство на полякиня и руски евреин. Изключително влияние върху развитието ѝ като личност изиграва богатата ѝ баба Клементина, с която обикаля Италия и стига до Монте Карло, където Клементина „превзема“ казината. По време на тези ваканции се запознава с ренесансовото изкуство на големите майстори, чиито картини разглежда във Флоренция, Рим и Венеция. Влиянието на тези произведения личи в първите два периода от творчеството на Лемпицка. Проявява се в използването на чисти цветове, точността на рисунъка, драпериите и сенките.
След смъртта на баба си Тамара се премества в Санкт Петербург в къщата на леля си. В Петербург през 1916 се омъжва за юриста Тадеуш Лемпицки, син на племенницата на Циприан Камил Норвид[2]. По време на Октомврийската революция Тадеуш Лемпицки е арестуван от болшевиките. За да освободи съпруга си, тя търси помощ от шведския консул, който след това ѝ помага и да избяга от Русия. Среща се със съпруга си в Копенхаген и двамата заживяват в Париж. Париж е мястото, където Тамара намира пътя си на реализация. Учи се при постимпресиониста Морис Денис, от когото взима наситените цветове, и неокубиста Андре Лоте, от когото наследява геометричните, изчистени линии. През 1922 г. прави първата си изложба. Това е най-характерният период на творчеството на Лемпицка. Тя рисува идеализирани портрети и актове с леко кубични форми и наситени цветове. От този период е и автопортретът ѝ „Тамара в зелено Бугати“ (Tamara w zielonym Bugatti), предназначен за корицата на списание „Die Dame” и смятан за една от типичните картини на стила ар деко.
През 1927 се развежда, а няколко години по-късно изпада в депресия[3]. Към началото на 30-те години на XX век става известна художничка, рисува портрети на хора от висшето общество. Картините ѝ се продават като топъл хляб, тя фигурира на кориците на списания. През 1934 се омъжва за втори път за богат колекционер, барон Раул Куфнер и през 1939 г. двамата се преместват в САЩ. През 1941 г. в Ню Йорк реализира изложба, посветена на религиозни теми и на „обикновените хора“, която се оказва провал.
Животът ѝ, както и творбите ѝ са част от един свят от луксозни хотели, скъпи коли, бисексуални връзки,[4] приятелства с известни имена (например Грета Гарбо), блясък, който прикрива депресията, злоупотреба с кокаин, трудни взаимоотношения в семейството, както и, през последните години, самотата. Приятели, любовници, както и дъщеря ѝ (с която са в обтегнати отношения до края на живота и) са някои от моделите за картините ѝ.
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Американската певица Мадона е почитател и колекционер на творбите на Лемпицка. Мадона използва творби на Лемпицка в музикалните клипове на песните си „Open Your Heart“ (1987), „Express Yourself“ (1989), „Vogue“ (1990) и „Drowned World/Substitute for Love“ (1998). Използвала е картини на Лемпицка и за декорите на своите световни турнета през 1987 г. (Who's That Girl) и през 1990 г. (Blond Ambition).
Други видни колекционери на Лемпицка са актьорът Джак Никълсън и певицата и актриса Барбра Страйсънд.[5]
Репродукции на картини на Лемпицка са използвани за кориците на издания в Обединеното кралство на романите на Айн Ранд „Атлас изправи рамене“ и „Изворът“.[6][7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Fiona MacCarthy, Artist of the Fascist superworld: the life of Tamara de Lempicka, Гардиън, 15 май 2004.
- ↑ Magdalena Wróblewska: Tamara de Lempicka. (ang.). culture.pl. [посещение 2014-08-18].
- ↑ 1934−1938. (ang.). delempicka.org. [посещение 2014-08-18].
- ↑ ((pl)) Тамара де Лемпицка в Culture.pl.
- ↑ Art, R.-atencio. Madonna, Barbra Streisand, & Jack Nicholson Collect Her. // 12 October 2011. Посетен на 17 May 2018.
- ↑ Atlas Shrugged. // Penguin Books.
- ↑ The Fountainhead. // Penguin Books.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Официален уебсайт , поддържан от The Tamara Art Heritage
- ((pl)) Тамара де Лемпицка в Culture.pl
- Тамара де Лемпицка в ArtPrice.bg
- Ирина Иванова, Тамара де Лемпицка – животът като глътка абсент, сп. „Ева“, 16 октомври 2018
- 120 години Тамара де Лемпицка, сп. „Ева“, 16 май 2018
- Силвия Дончева, Тамара де Лемпицка – La Belle Polonaise, сп. „Славянски диалози“, 2007, 8
|