Тамара де Лемпицка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тамара де Лемпицка
Tamara Łempicka
полска художничка
Бюст на Тамара де Лемпицка в Килце
Бюст на Тамара де Лемпицка в Килце

Родена
Tamara Rozalia Gurwik-Górska
Починала
Погребана Попокатепетъл, Мексико

Националност  Полша
Кариера в изкуството
Стил ар деко
Академия Академия дьо ла Гранд Шомиер
Учители Морис Денис
Андре Лоте
Направление живопис
Известни творби Хубавата Рафаела (1927)
Автопортрет, Тамара в зелено бугати (1929)
Жена с гълъбица (1931)
Адам и Ева (1932)
Семейство
Баща Борис Мойсеевич Гурвич-Гурски
Майка Малвина Деклер
Съпруг Тадеуш Лемпицки
Раул Куфнер дьо Диозег
Деца Мария Кристина 'Кизет' Лемпицка Фоксхол (дъщеря) (1916-2001)

Уебсайт www.delempicka.org
Тамара де Лемпицка в Общомедия

Тамара де Лемпицка, с истинско име Тамара Росалия Гурвич-Гурска (на полски: Tamara Rosalia Gurwicz-Górska) е полска художничка, работила в стила ар деко.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Отраснала е в семейство на полякиня и руски евреин. Изключително влияние върху развитието ѝ като личност изиграва богатата ѝ баба Клементина, с която обикаля Италия и стига до Монте Карло, където Клементина „превзема“ казината. След смъртта ѝ Тамара се премества в Санкт Петербург в къщата на леля си.

Постер за изложба на Лемпицка в Лондон през 2004 г.

Въпреки това Париж е мястото, където Тамара намира пътя си на реализация. Учи се при постимпресиониста Морис Денис, от когото взима наситените цветове, и неокубиста Андре Лоте, от когото наследява геометричните, изчистени линии. През 1922 г. реализира първата си изложба.

До началото на 30-те години на 20 век Тамара живее живота на Дива, картините ѝ се продават като топъл хляб, превръща се в основна фигура по кориците на списания. През 1933 г. се премества в САЩ, заедно с втория си съпруг. През 1941 г. в Ню Йорк реализира изложба, посветена на религиозни теми и на „обикновените хора“, която се оказва провал.

Животът ѝ, както и творбите ѝ са част от един свят от луксозни хотели, скъпи коли, бисексуални връзки,[2] приятелства на високо ниво (например Грета Гарбо), блясък, който прикрива депресията, злоупотреба с кокаин, трудни взаимоотношения в семейството, както и, през последните години, самотата. Приятели, любовници, както и дъщеря ѝ (с която са в обтегнати отношения до края на живота и) са някои от фигурите в картините ѝ.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Американската певица Мадона е почитател и колекционер на творбите на Лемпицка. Мадона използва творби на Лемпицка в музикалните клипове на песните си „Open Your Heart“ (1987), „Express Yourself“ (1989), „Vogue“ (1990) и „Drowned World/Substitute for Love“ (1998). Използвала е картини на Лемпицка и за декорите на своите световни турнета през 1987 г. (Who's That Girl) и през 1990 г. (Blond Ambition).

Други видни колекционери на Лемпицка са актьорът Джак Никълсън и певицата и актриса Барбра Страйсънд.[3]

Репродукции на картини на Лемпицка са използвани за кориците на издания в Обединеното кралство на романите на Айн РандАтлас изправи рамене“ и „Изворът“.[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Fiona MacCarthy, Artist of the Fascist superworld: the life of Tamara de Lempicka, Гардиън, 15 май 2004.
  2. ((pl)) Тамара де Лемпицка в Culture.pl.
  3. Art, R.-atencio. Madonna, Barbra Streisand, & Jack Nicholson Collect Her. // 12 October 2011. Посетен на 17 May 2018.
  4. Atlas Shrugged. // Penguin Books.
  5. The Fountainhead. // Penguin Books.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]