Тамбур (подкуполен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тамбур (Подкуполен))
Схема на купол с тамбур
Куполи с тамбури на Александър Невски

Тамбурът (барабан, тимпан) е цилиндрична или многостенна структура, поддържаща кубе или купол. Той представлява преход между купола и пандантивите или тромпите, чрез които натоварването се прехвърля върху колоните или стените от подкуполния квадрат. Тамбурът може да е с глухи стени или да е прорязан от осветителни отвори.[1] Наименованието произлиза от френското tambour, означаващо барабан.[2]

Среща се най-често в храмовата архитектура, особено при православните църкви.[2] В ранните византийски църкви куполът обикновено ляга директно върху пандантива, а прозорците са разположени върху самия купол. В по-късните примери се появява тамбурът във вид на извита стена, със или без прозорци или украси.[3]

През Ренесанса тамбурът се използва масово при изграждане на храмове. Най-известни примери са катедралата „Св. Петър“ в Рим, църквата във Вал де Грас, Франция, Сорбоната в Париж, църквата в Дома на инвалидите в Париж и много други.[3] В съвременната европейска архитектура тамбурът често е украсен с колони или пиластри, поставени по стената между прозорците. Пример за впечатляващ тамбур е този на катедралата „Свети Павел“ в Лондон. При нея куполът е с голям диаметър, а долната част на тамбура е изпълнена с колонада, украсена със статуи. Над нея е изградена балюстрада и тамбурът завършва нагоре с по-ниски пиластри.[4]

Значения[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурата терминът тамбур се използва с още няколко значения:

  • Неголямо преходно помещение в сграда с външна и вътрешна врата, което служи като въздушен шлюз. Предназначението му е да предпази вътрешното помещение от преохлаждане или пренагряване. Може да бъде изградено както навътре от фасадата, така и пристроено към нея.[5]
  • Централната част от коринтски капител, откъдето започва орнамент.[6]
  • Цилиндрична каса за въртяща се цилиндрична врата, служеща за изолация на дадено помещение от външната среда.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. АМТИИ Пловдив/арх. Иван Делчев/Специализиран речник по храмова архитектура
  2. а б Архитектурен и археологически речник
  3. а б ((en)) Encyclopedia Britannica/Tholobate
  4. ((ru)) Энциклопедический сломарь Брокгауза и Ефрона/Барабан, элемент архитектуры храма
  5. ((ru)) Словарь архитектурно-строительных терминов/Тамбур
  6. Речник на термини на изкуството/Едуард Луси Смит/Изд. „Петър Берон“/София/1996/стр.184
  7. ((ru)) Речник на чуждите термини в българския език/изд. БАН, София/1992/ISBN 954-430-144-58/стр.837