Тамян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тамян от Йемен

Тамянът (на арабски: лубан) е ароматната смола, стичаща се от кората на дърветата от род Boswellia. Тя се използва за производство на обреден тамян, но също така в парфюмерията и козметиката.

Добивът и търговията със смола са добре развивани в продължение на хилядолетия. Отглеждането и грижата за дърветата доскоро е била нископлатена дейност, но това се променя през последните години. Изключително голям дял от добиваната сурова смола се преработва чрез водно-парна дестилация. Така се извлича високо цененото етерично масло „Frankincense“. В Европа най-големите дестилерии за преработка на суров тамян се намират в България и Великобритания. В Азия съответно те са в Индия и Китай.

Съществуват четири основни вида Boswellia, от които се добива качествен материал – Сакра (Индийски тамян), Картерии (от Сомалия и Йемен), Папирифера (Етиопия, Сомалия) и Фререана. Все още има неизучени и рядко срещани видове. Разликите в състава зависят от сорта и времето на беритбата. Смолите се окачествяват ръчно.

Тамянът е споменат в Библията и други свещени книги като един от трите подаръци от влъхвите, които получава Новородения Иисус Христос.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Цветчетата и клоните на дървото Boswellia Sacra от който вид се добива главно тамяна.

Тамянът се извлича чрез внимателно набраздяване с нож на кората на дървото. Това се нарича „вадене на сок“ и позволява на смолата да потече навън и да се втвърди от слънчевите лъчи. Тези втвърдени парченца растителна смола се наричат сълзи. Съществуват няколко вида и сортове тамянови дървета, всяко произвеждащо малко по-различен вид смола. Вътре в самите видове разликите в почвата и климата създават още по-голямо разнообразие от растителни смоли. Дърветата Boswellia sacra и carterii са необикновени с това, че могат да виреят в условия толкова сурови, че растат почти без нужда от почва, направо от огромни скали. Причината за прикрепването на тези растения към скалите е неизвестна, но то е придружено с луковица към стеблото на растението. Тази форма на растеж предпазва растението да не бъде изкоренено от скалата по време на силни бури, които са често явление в районите, където то вирее. Дърветата започват да произвеждат смола, когато станат на 10 години. Ваденето на сока от дърветата се прави два до три пъти годишно като последните нарези произвеждат най-добрите сълзи заради тяхното високо ароматно терпеново, сесквитерпеново и дитерпеново съдържание. Най-общо казано, по-непрозрачните смоли са с най-доброто качество. Най-добра и качествена смола се произвежда в Сомалия. Римокатолическата църква черпи своите доставки именно от там.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]