Танаквил
| Танаквил | |
| Римска царица | |
 Танаквил от „Promptuarii Iconum Insigniorum“ | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Семейство | |
| Брак | Тарквиний Приск |
| Потомци | Тарквиний Горди Тарквиния Тарквиния (II) Арун Тарквиний |
| Танаквил в Общомедия | |
Танаквил (Tanaquil) е съпруга на Тарквиний Приск, управлявал от 616 до 579 пр.н.е.[1][2], пети цар на Рим.[3] Двамата имат две дъщери с името Тарквиния, от които едната се омъжва за Сервий Тулий, бивш роб и храненик на Тарквиний Приск и жена му, а другата – за Марк Юний Брут (от когото ражда Луций Юний Брут), както и двама сина (последователно женени за една и съща жена, а именно за Тулия Младша, дъщеря на Сервий Тулий) — Арунт Тарквинй и Луций Тарквиний Суперб/Тарквиний Горди.
Легенди за семейството на Танаквил
[редактиране | редактиране на кода]Възцаряването на Тарквиний
[редактиране | редактиране на кода]Според римското предание Танаквил произлиза от могъща етруска фамилия от град Тарквиния.[4] Нейният съпруг, с когото живее там, ѝ прави впечатление на добър лидер, обаче тя смята, че понеже е син на чужденец (на Демарат, емигрант от Коринт, Гърция) не би могъл да спечели политическа длъжност в града.[4] Затова Танаквил го окуража да заминат към Рим, който по това време не е доминиран от силна местна аристокрация. Докато пътуват натам на шапката на Тарквиний кацва орел, след което излита, но пак се връща върху главата на мъжа. Танаквил тълкува това, като знак че боговете искат съпругът ѝ да стане цар.[4] Нейното пророчество в крайна сметка се сбъдва. Приск става близък приятел с действащия цар Анк Марций, който го прави настойник на децата си, а когато умира и те са още твърде млади да го наследят, популярността на тарквиниеца му помага да си издейства от римското народното събрание да бъде избран за нов римски цар.[5]
Тарквиний и Сервий
[редактиране | редактиране на кода]Друга легенда гласи, че Танаквил е видяла поличба и за това че един ден Сервий Тулий ще стане цар.[6] Отглеждайки го като собствено дете, тя вярва, че той ще бъде следващия наследник на трона.[6] Веднъж докато младежът спи, главата му е обградена от пламъци, които горят без да го нараняват и когато той се събужда те изчезват.[6][7] Междувременно обаче и синовете на Анк Марций, чиито претенции към властта са пренебрегвани, израстват и накрая скрояват заговор и убиват царя. Осиновеният му син все пак оцелява, а Танаквил скрива от поданиците вестта, че Тарквиний Приск е мъртъв. Вместо това царицата разгласява, че той е болен, но е посочил за временен своя заместник Сервий Тулий и ще се върне на поста си, когато състоянието му се подобри.[8] Че е излъгала се изяснява, чак след като новия цар се утвърждава.[9]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Евтропий, Breviarium historiae romanae, I, 6.
- ↑ Ливий, Ab urbe condita, 1:38
- ↑ Флор, Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum DCC, I, 6.1.
- 1 2 3 Ливий, Ab urbe condita, 1:34
- ↑ Ливий, Ab urbe condita, 1:35
- 1 2 3 Ливий, Ab urbe condita, 1:39
- ↑ William Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, стр. 1183 (v. 3) Архив на оригинала от 2013-08-28 в Wayback Machine.
- ↑ Ливий, Ab urbe condita, 1:41
- ↑ Дион Касий, Fragments of Book 2
