Тангра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тангра.

Думата Тенгри, записана на старотюркски (с орхонско писмо)
Бог Дайчин-Тенгри

Тангра (срещано също като Тенгри или Тенгер) е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска, прабългарска и алтайска религия, наречена тенгризъм.

Думата произлиза от тюркския корен teŋri / taŋrɨ със значение „бог“, „небе“. Той се сближава с шумерския бог Денгер. Според Старостин[1] значението „небе“ е вторично. Тюркският вариант на думата е Tanrı и означава „бог“. В монголските езици коренът taŋgarag означава „клетва“, а в тунгусо-манджурските taŋrān значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език: tenger - „море“, което не изключва такова значение в прабългарския. Името е свързано с върха Хан Тенгри в планината Тяншан. Този връх се е почитал като свещен.

До приемане на християнството през 864 г. Тангра (Небето) вероятно се е считал за върховен бог на прабългарите[2]. Сред доказателствата за бог Тангра в българския пантеон е колоната от Мадара, съхранявана в Националния археологически институт с музей в София. На нея личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра - ТАГГРА, а проф. Бешевлиев в своята дешифровка добавя и думата „бог“ (ΘYO)[3].

Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. В монография вътре се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор Рашид ал-Дин, който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски текст, където се споменава Божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е Тенгри:

"Турски ръкопис, част от колекцията на Диц в Берлинската кралска библиотека, наред с най-различни неща съдържа и редица въпроси на византийски император (Ираклий) към (бъдещия халиф) Муавия, от които първият е „Кои са светите имена на славния Аллах на всички езици?“ Халифът му ги назовава на 13 езика; между другото казва: „В езика на (пра)българите (въпросното име) е Tangry (bulghar dilinge tangry-dir)“[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. С. Старостин. Етимологически бази от данни
  2. Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52
  3. Надпис на колона от Мадара
  4. Берлинска библиотека, Сборник монографии на Германската академия на науките от 1866 г. стр. 662