Танит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картагенска стела на Танит, типична за финикийската митология

Танит (Танита) е едно от двете божества на Картаген заедно с Баал или Молох, Бог на изпепеляващата сила на огъня и войната и въобще на слънцето и светлината. На мъжкия картагенски Бог се поднасяли човешки жертвоприношения предимно на деца с цел да омилостиват Богът който явно символизира Сол Инвиктус. Известните картагенски маски са само мъжки.[източник? (Поискан преди 49 дни)]

Танит е женската богиня на плодородието, особенно почитана в Картаген и с голяма степен на вероятност упомената в клетвата на Ханибал - δαίμων Καρχηδονίων. Танит била покровителка на Картаген и неговото женско начало свързано с плодородието и развитието на града.[източник? (Поискан преди 49 дни)]

Танит е лунно божество и се свърза с Луната и тъмнината. За това, по всяка вероятност, за римляните и Древен Рим - картагенците и Картаген били свързани с непостоянството, есенциализма и най-вече с коварството, това неизменно картагенско качество поради и което Катон Стари неизменно призовавал веднъж за винаги да се свърши с това антично свърталище на демони, които принасяли човешки жертви и при това предимно деца в жертвоприношения. И въобще още според древногръцката митология, минотавърът ядял децата на Европа. Според финикийската митология, богът на морето и закрилник на морската търговия се казвал - Ям (виж и Гад).[източник? (Поискан преди 49 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Танит // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.) — СПб., 1890—1907.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]