Танко Серафимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Танко Серафимов
български архитект
Роден
Починал

Националност България

Танко Стефанов Серафимов е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Танко Серафимов е роден в Стара Загора. След завършването на гимназия с отличие заминава за София. През 1968 г. завършва Висшия инженерно-строителен институт в София и започва работа в районната проектантска организация в Стара Загора. През 1970 г. работи в ИПП „Металпроект“, София, а от 1971 г. заема преподавателско място по архитектура в катедра „Обществени сгради“ в УАСГ, където преподава 42 години. Арх. Серафимов е член на САБ и негов председател с два поредни мандата, член на КАБ, и член на Експертния съвет по архитектура към Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община.

Един от най-значимите съвременни български архитекти, проектант и ръководител на екипите на „Ателие Серафимов архитекти“, преподавател в УАСГ кат. „Обществени сгради“, два последователни мандата ръководител на Съюза на архитектите в България, носител на няколко награди за проект на „Сграда на годината“, носител на наградата за архитектура на Столична община, и много други.
Той ще остане не само в сърцата на хората, но и в историята на страната ни със забележителните сгради и проекти, които направиха България различна. Архитект Серафимов беше не само талантлив творец, но и личност с винаги ясно изразената и откровена гражданска и професионална позиция.[1]

Значими проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Булстрад арена в град Русе

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Получени отличия и награди след 1970 година:

  1. 1971 г. Ритуален сватбен дом на езерото Ариана, София – Златен медал;
  2. 1972 г. Национална библиотека Сирия – международен конкурс – III награда;
  3. 1973 г. Държавен съвет на България – конкурс I награда;
  4. 1973 г. Спортна зала „Русе“ – конкурс I награда;
  5. 1977 г. Национална библиотека „Пахлави“, гр. Техеран, Иран – III награда;
  6. 1978 г. Аерогара София – конкурс I награда;
  7. 1988 г. Метростанция 2 – интериорно решение – конкурс I награда;
  8. 1999 г. Награда „Златно Перо“ за принос към българската култура;
  9. 2004 г. Конкурс за идеен проект „Архитектурата в новото хилядолетие“, категория туристически обект или комплекс – I награда;
  10. 2004 г. Конкурс за идеен проект „Архитектурата в новото хилядолетие“, категория еднофамилни къщи – II награда;
  11. 2004 г. Конкурс за идеен проект „Архитектурата в новото хилядолетие“, категория промишлени сгради – II награда;
  12. 2006-2007 г. Грамота за ярки постижения в областта на изкуството и културата;
  13. 2006 г. „Сграда на годината“ – „Токуда“;
  14. 2007 г. „Сграда на годината“ – „Порше център“;
  15. 2008 г. „Сграда на годината“ – „Ейр трейд център“
  16. Диплом „Българска архитектура“ (2010)
  17. 2011 г. „Сграда на годината“ – „Икеа“
  18. 2012 г. „Сграда на годината“ – „Алфа Банк“
  19. 2012 г. Архитект на годината за 2012 г.; Списание „1 към 1 в строителството“
  20. 2012 г. Личност на годината за 2012 г. в строителния бранш; Списание „1 към 1 в строителството“
  21. Награда за цялостно представяне в Есенен салон 2013 „Дизайн на интериора“ на САБ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]