Таню Мичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Таню Мичев
български орнитолог
Роден
Таню Манев Мичев
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Орнитология

Ст.н.с. Таню Манев Мичев е български учен орнитолог.

През 1961 г. завършва висшето си образование в Биологическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. В периода 1961 – 1967 г. изследва птиците на българското птиче Елдорадо – езерото Сребърна.

Неговите резултати и първите му трудове го представят отлично в страната и чужбина и през 1964 г. е поканен на специализация в Кралския институт за защита на природата в гр. Зейст (Zeist) в Нидерландия, последвана (1965) от друга специализация в биологичната станция на световноизвестния природен резерват „Камарг“ (Camargue) в Южна Франция.

Любовта към птиците и всеотдайната безкористност, с която им се отдава още от младежките си години, отдавна са го превърнали в пример като представител на малцината романтици-ентусиасти в науката. Още първите му публикации с остроумните конструкции за заснемането на подземния живот на земеродно рибарче (Alcedo atthis), „надничането“ в интимния живот на колонията от къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) в „Сребърна“ и още много други златни кадри и блестящи научни изследвания го нареждат сред най-талантливите български зоолози.

През 1968 г. е назначен като научен сътрудник в бившата Комисия за защита на природата при БАН, а през 1985 г. вече е старши научен сътрудник в наследилия я бивш Научно-координационен център по опазване на околната среда при БАН. В продължение на 5 години (1990 – 1994) Заместник-директор е на бившия Институт по екология на БАН. Той е сред възродителите на пещерното движение в страната и в младите си години е сред най-добрите пещерняци-спелеозоолози. Т. Мичев е инициатор и организатор от 20 години и на среднозимните преброявания на водолюбивите птици по влажните зони на Българското Черноморие. С активния му принос към резервата „Атанасовско езеро“ край Бургас е създадена и поддържана вече повече от 3 десетилетия научна база за разностранни теренни биологични изследвания[1].

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Отличната му литературна осведоменост, ползването на 4 чужди езика, големите му интереси в орнитологията (миграция, гнездене, опръстеняване, зимуване и опазване на птиците) и природозащитата (консервационна биология, защитени природни територии, застрашени и редки птици) са му позволявали да се справя перфектно със задълженията си като национален представител, координатор и експерт в престижни международни специализирани организации, както и като национален кореспондент за редица международни орнитологични издания. Научното му творчество обхваща над 90 научни статии, 10 научни монографии, 2 научно-популярни книги и 100-тина научно-популярни статии (някои в съавторство)[2].

Сред най-значимите му приноси са 2 издания на полевия определител „Птиците на Балканския полуостров“[3][4], „Фауна на България – Птици, тт. 20, 26“, „Защитени птици в България“, „Червена книга на Н Р България, т. 2. Животни“, „Атлас на гнездещите птици в Европа“. Ръководи колектив от 30-ина орнитолози по написването на частта за птиците във второто издание на „Червена книга на България“.

Т. Мичев е известен и с активната си обществена дейност. Успява да осъществи мечтата на своя учител ст.н.с. Николай Боев, като организира група млади ентусиасти и през 1988 г. създава Българско дружество за защита на птиците, като е негов първи председател. Днес това дружество е най-масовата и дейна природозащитна неправителствена организация в страната. През 1995 г. Т. Мичев оглавява създаденото пак с негово участие Българско орнитологично дружество и е негов председател. Има сериозен принос в научната обосновка на стратегията за законовата природозащита в България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 1999. „60 години от рождението на Таню Мичев – орнитолог, природозащитник, фотограф“ – Historia naturalis bulgarica, 10: 116
  2. Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950 – 2008. Авангард Прима. С. 1 – 222
  3. Симеонов, С., Т. Мичев. 1990. „Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител“. Изд. „Д-р П. Берон“, С., 1 – 250
  4. Мичев, Т. Д. Симеонов, Л. Профиров, Г. Пчеларов 2013. „Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител“, София, Екотан, 1 – 300