Таня Савичева
| Татяна Николаевна Савичева Татьяна Николаевна Савичева | |
| Ученичка от Ленинград | |
 Таня на 6 години | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала |
Шатки, Нижегородска област, СССР |
| Погребана | Русия |
| Татяна Николаевна Савичева в Общомедия | |
Татяна Николаевна Савичева (на руски: Татья́на Никола́евна Са́вичева) е ученичка от Ленинград, живяла по време на 900-дневната блокада на Ленинград по време на Втората световна война. Тя започва да води дневник по време на блокадата в тетрадка, оставена от нейната сестра.[1] В този дневник има само 9 листа, като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини. Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград[2], а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург. На 31 май 1981 година на Шатковското гробище е издигнат паметник – мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет, на нейно име е кръстен астероид – Таня 2127.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена на 23 януари 1930 г. Таня е най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато Таня е на шест години, оставяйки майка ѝ Мария с пет деца – три момичета, Таня, Женя (Евгения) и Нина и две момчета, Михаил и Льока (Леонид).
Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германската инвазия в Съветския съюз на 22 юни разстройва техните планове. Всички с изключение на Михаил (Миша), който вече е напуснал, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи за подкрепа на армията и защита на родината си: Мария шие униформи, Льока работи като плановик в Адмиралтейството, Женя – в завод за боеприпаси, Нина – в изграждането на градски укрепления, а двамата чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.
Един ден Нина отива на работа и никога не се връща, тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана. Семейството не узнава за това, защото комуникациите са затруднени, по това време има въздушни бомбардировки, и затова я считат за починала.
Дневникът на Таня Савичева
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, принадлежал на сестра ѝ, и това става по-късно дневникът на Таня. Таня има истински дневник, дебела тетрадка, където записва всичко важно в живота си, но го изгаря, когато нищо друго не остава, за да се пали печката през зимата, поради студа и липсата на провизии, храна и отопление заради войната, но тя пощадява бележника на сестра си.[5]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода] Страниците на дневника |
|
Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. Всеки ден Женя става сутрин по тъмно и върви седем километра пеша до централата, където работи по две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията и тя почива в завода, където работи. След нея умира баба Евдокия Григориевна. Следва брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка умира последна и Таня остава съвсем сама.
През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени от Ленинград и доведени първо в село Шатки, а след това в село Красен бор. Децата са физически изтощени, но само 5 от тях се оказват инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза е Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и контактува само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня. Анастасия Карпова, учител в сиропиталището на Красен бор, изпраща писмо до брата на Таня, Михаил, който по случайност е извън Ленинград през 1941 г. Тя пише: „Таня засега е жива, но не изглежда здрава, лекарят, който я посети, казва, че е много болна. Тя се нуждае от почивка, специални грижи, добра храна, по-добър климат и най-вече майчинска грижа.“ През май 1944 г. Таня е изпратена в болницата в Шатки, където умира месец по-късно, на 1 юли, от чревна туберкулоза.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Блокадната хроника на Таня Савичева, архив на оригинала от 7 май 2017, https://web.archive.org/web/20170507133416/http://spb-family.ru/history/history_15.html, посетен на 24 юни 2012
- ↑ Дневникът на Таня Савичева ще се покаже за първи път след 35 години
- ↑ Миксон, Илья Львович. Жила-была. Leningrad, Детская литература. ISBN 5-08-000008-2. с. 219. Посетен на 10 март 2009. (на руски)
- ↑ Schmadel, Lutz D. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3-540-00238-3. с. 172.
- ↑ Дневникът на Таня Савичева // Архивиран от оригинала на 13 януари 2012. Посетен на 24 юни 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Музей Таня Савичева
- Мемориал „Дневникът на Таня Савичева“ Архив на оригинала от 2012-05-20 в Wayback Machine.
- Гробът на Таня Савичева Архив на оригинала от 2010-10-02 в Wayback Machine.
- Таня Савичева Архив на оригинала от 2012-04-12 в Wayback Machine.
|
