Тараклия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тараклия.

Тараклия
Taraclia
— град —
Знаме
      
Герб
Welcome to Taraclia.png
Moldova relief map.png
45.9° с. ш. 28.6689° и. д.
Тараклия
Страна Flag of Moldova.svg Молдова
Надм. височина 76 m
Население 12 355 души[1] (2014 г.)
Кмет Сергей Филипов [2]
Основаване 1813
Пощенски код MD-7400, MD-7401, MD-7402
Телефонен код +373 294
МПС код TR
Официален сайт www.taraclia.md
Тараклия в Общомедия

Тараклия (на румънски: Taraclia) е град, разположен в южната част на Молдова. Градът е административен център на Тараклийски район. Населението му през 2010 година е 15 006 души, предимно етнически българи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Тараклия е открито енеолитно селище от културата Гумелница (Гумелница-Караново VI-Коджадермен) от IV хилядолетие преди Христа. Приема се, че носителите на тази култура в региона са преселници от земите на запад от Прут и на юг от Дунав.[3]

Днешното селище Тараклия е основано през 1813 година от български преселници. Руско-турската война през 1806-1812 г. е причина за първото масово изселване на българите от родината им. Тараклийците, участвали в Освобождението на България, са Димитър Карамалак, Иван Арабаджи, Олимпий и Павел Панови. Потомците им славят подвига им.
През януари 1918 г. румънските войски превземат Бесарабия, което предизвиква протест сред българското население. Българите се притесняват за своя език. Тараклия е мястото, където най-образованите и интелигентни българи се подлагат на тежки изтезания, гонения, осъждане и дори физическа разправа заради справедливото им желание да запазят езика си, културата и традициите си. Това принуждава най-светлите български личности да напускат втората си родина и да емигрират в съседни държави и най-вече в Русия. През периода 1918-1940 г. българите по всякакъв начин оказват съпротива на румънското присъствие.
На 28 юни 1940 г. Бесарабия, включително и Тараклия, са освободени от властта на кралска Румъния и отново са под руско влияние. Тогава пък започва процесът на насилствената колективизация, репресиите и глада.[4]

На 24 юли 2018 г. на специално заседание на Националната хералдическа комисия в Кишинев са приети нови герб и знаме на Тараклия. На новия герб е изписан на български език девизът „Българският дух е непобедим“, а новото знаме е с цветовете на българския флаг – бял, зелен и червен, като има и изображение на лъв[5].

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1877 – 3029 жители
  • 1989 – 14 851 жители
  • 2004 – 13 758 жители[6]
  • 2006 – 13 756 жители
  • 2010 – 15 006 жители

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2004 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2004 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 13 756 100.00
Българи 10 732 78.01
Руснаци 802 5.83
Гагаузи 784 5.69
Молдовци 757 5.50
Украинци 474 3.44
Цигани 99 0.71
Румънци 2 0.01
Поляци 2 0.01
Евреи 1 0.007
Други 103 0.74
Преброяване на населението през 2014 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2014 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 12 355 100.00
Българи 9 560 77.37
Молдовци 793 6.41
Гагаузи 726 5.87
Руснаци 626 5.06
Украинци 369 2.98
Цигани 74 0.59
Румънци 10 0.08
Други 73 0.59
Не отговорили 124 1.00

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища с преподаване на български език в града са: Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак“ (от 2004), Педагогически колеж-лицей „Св. св. Кирил и Методий“ (от 1992), Средно общообразователно училище, гимназия № 1 „Олимпий Панов“, гимназия № 2 "Иван Инзов", Теоретичен лицей „Иван Вазов“ (от 1991)[9].

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местен футболен отбор е ФК „Тракия“, който играе в молдовската D3-B дивизия.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Олимпий Панов (18521887), български революционер и офицер (майор), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението в Молдова (2014).
  2. Автобиография на кмета
  3. Субботин, Л.В. Предыстория села Городнего (Чийшия) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 59.
  4. в. „Македония“, „Бесарабски измерения на нацията: Град с будни българи и богати културни традиции“, бр. 46, 16 декември 1998 г.
  5. Тараклия официално получи герб, „Светлина онлайн“, 26.07.2018
  6. www.statistica.md
  7. „Ethnic composition, all communes: 2004 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 април 2019. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all communes: 2014 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 април 2019. (на английски)
  9. www.focus-news.net
  10. www.moreto.net, „Аксаково се побратимява с Тараклия“, 13 март 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Молдова“         Портал „Молдова