Тараклия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тараклия.

Тараклия
Taraclia
— град —
Знаме
    
Герб
Welcome to Taraclia.png
Moldova relief map.png
45.9° с. ш. 28.6689° и. д.
Тараклия
Страна Флаг на Молдова Молдова
Район Тараклийски район
Надм. височина 76 m
Население 14 900  12 355 души
Кмет Сергей Филипов [1]
Основаване 1813
Пощенски код MD-7400, MD-7401, MD-7402
Телефонен код +373 294
МПС код TR
Официален сайт http://www.taraclia.md
Тараклия в Общомедия

Тараклия (на румънски: Taraclia) е град, разположен в южната част на Молдова. Градът е административен център на Тараклийски район. Населението му през 2010 година е 15 006 души, предимно етнически българи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Тараклия е открито енеолитно селище от културата Гумелница (Гумелница-Караново VI-Коджадермен) от IV хилядолетие преди Христа. Приема се, че носителите на тази култура в региона са преселници от земите на запад от Прут и на юг от Дунав.[2]

Днешното селище Тараклия е основано през 1813 година от български преселници. Руско-турската война през 1806-1812 г. е причина за първото масово изселване на българите от родината им. Тараклийците, участвали в Освобождението на България, са Димитър Карамалак, Иван Арабаджи, Олимпий и Павел Панови. Потомците им славят подвига им.
През януари 1918 г. румънските войски превземат Бесарабия, което предизвиква протест сред българското население. Българите се притесняват от въпроса за своя език. Тараклия е мястото, където най-образованите и интелигентни българи се подлагат на тежки изтезания, гонения, осъждане и дори физическа разправа заради справедливото им желание да запазят езика си, културата и традициите си. Това принуждава най-светлите български личности да напускат втората си родина и да емигрират в съседни държави и най-вече в Русия. През периода 1918-1940 г. българите по всякакъв начин оказват съпротива на румънското присъствие.
На 28 юни 1940 г. Бесарабия, включително и Тараклия, са освободени от властта на кралска Румъния и отново са под руско влияние. Тогава пък започва процесът на насилствената колективизация, репресиите и глада.[3]

На 24 юли 2018 г. на специално заседание на Националната хералдическа комисия в Кишинев са утвърдени новите символи на Тараклия - герб и знаме. На герба на града е изписан на български език девизът „Българският дух е непобедим“, а знамето е с цветовете на българския флаг бяло, зелено и червено и има изображение на лъв[4].

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1877 - 3 029 жители
  • 1989 - 14 851 жители
  • 2004 - 13 758 жители[5]
  • 2006 - 13 756 жители
  • 2010 - 15 006 жители

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

  • 1989 - 14 821, от тях: 11 116 (75 %) - българи
  • 2004 - 13 758, от тях: 10 732 (78 %) - българи[6]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища с преподаване на български език в града са: Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак“ (от 2004), Педагогически колеж-лицей „Св. св. Кирил и Методий“ (от 1992), Средно общообразователно училище, гимназия № 1 „Олимпий Панов“, гимназия № 2 "Иван Инзов", Теоретичен лицей „Иван Вазов“ (от 1991)[7].

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местен футболен отбор е ФК „Тракия“, който играе в молдовската D3-B дивизия.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Олимпий Панов (18521887), български революционер и офицер (майор), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Молдова“         Портал „Молдова