Тараклия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тараклия.

Тараклия
Taraclia
— град —
Знаме
      
Герб
Welcome to Taraclia.png
Moldova relief map.png
45.9° с. ш. 28.6689° и. д.
Тараклия
Страна Flag of Moldova.svg Молдова
Надм. височина 76 m
Население 12 355 души[1] (2014 г.)
Кмет Вячеслав Лупов [2]
Основаване 1813
Пощенски код MD-7400, MD-7401, MD-7402
Телефонен код +373 294
МПС код TR
Официален сайт www.taraclia.md
Тараклия в Общомедия

Тараклия (на румънски: Taraclia) е град, разположен в южната част на Молдова. Градът е административен център на Тараклийски район. Населението му през 2010 година е 15 006 души, предимно етнически българи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Тараклия е открито енеолитно селище от културата Гумелница (Гумелница-Караново VI-Коджадермен) от IV хилядолетие преди Христа. Приема се, че носителите на тази култура в региона са преселници от земите на запад от Прут и на юг от Дунав.[3]

Днешното селище Тараклия е основано през 1813 година от български преселници. Руско-турската война през 1806-1812 г. е причина за първото масово изселване на българите от родината им. Тараклийците, участвали в Освобождението на България, са Димитър Карамалак, Иван Арабаджи, Олимпий и Павел Панови. Потомците им славят подвига им.
През януари 1918 г. румънските войски превземат Бесарабия, което предизвиква протест сред българското население. Българите се притесняват за своя език. Тараклия е мястото, където най-образованите и интелигентни българи се подлагат на тежки изтезания, гонения, осъждане и дори физическа разправа заради справедливото им желание да запазят езика си, културата и традициите си. Това принуждава най-светлите български личности да напускат втората си родина и да емигрират в съседни държави и най-вече в Русия. През периода 1918-1940 г. българите по всякакъв начин оказват съпротива на румънското присъствие.
На 28 юни 1940 г. Бесарабия, включително и Тараклия, са освободени от властта на кралска Румъния и отново са под руско влияние. Тогава пък започва процесът на насилствената колективизация, репресиите и глада.[4]

На 24 юли 2018 г. на специално заседание на Националната хералдическа комисия в Кишинев са приети нови герб и знаме на Тараклия. На новия герб е изписан на български език девизът „Българският дух е непобедим“, а новото знаме е с цветовете на българския флаг – бял, зелен и червен, като има и изображение на лъв[5].

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1877 – 3029 жители
  • 1989 – 14 851 жители
  • 2004 – 13 758 жители[6]
  • 2006 – 13 756 жители
  • 2010 – 15 006 жители

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2004 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2004 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 13 756 100.00
Българи 10 732 78.01
Руснаци 802 5.83
Гагаузи 784 5.69
Молдовци 757 5.50
Украинци 474 3.44
Цигани 99 0.71
Румънци 2 0.01
Поляци 2 0.01
Евреи 1 0.007
Други 103 0.74
Преброяване на населението през 2014 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2014 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 12 355 100.00
Българи 9560 77.37
Молдовци 793 6.41
Гагаузи 726 5.87
Руснаци 626 5.06
Украинци 369 2.98
Цигани 74 0.59
Румънци 10 0.08
Други 73 0.59
Не отговорили 124 1.00

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища с преподаване на български език в града са: Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак“ (от 2004), Педагогически колеж-лицей „Св. св. Кирил и Методий“ (от 1992), Средно общообразователно училище, гимназия № 1 „Олимпий Панов“, гимназия № 2 "Иван Инзов", Теоретичен лицей „Иван Вазов“ (от 1991)[9].

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местен футболен отбор е ФК „Тракия“, който играе в молдовската D3-B дивизия.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Олимпий Панов (18521887), български революционер и офицер (майор), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението в Молдова (2014).
  2. Автобиография на кмета
  3. Субботин, Л.В. Предыстория села Городнего (Чийшия) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 59.
  4. в. „Македония“, „Бесарабски измерения на нацията: Град с будни българи и богати културни традиции“, бр. 46, 16 декември 1998 г.
  5. Тараклия официално получи герб, „Светлина онлайн“, 26.07.2018
  6. www.statistica.md
  7. „Ethnic composition, all communes: 2004 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 април 2019. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all communes: 2014 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 април 2019. (на английски)
  9. www.focus-news.net
  10. www.moreto.net, „Аксаково се побратимява с Тараклия“, 13 март 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Молдова“         Портал „Молдова