Таргариен
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Таргариен | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Таргариен в Общомедия |
Домът Таргариен е измислено семейство от поредицата „Песен за огън и лед“. Те са управлявали Вестерос около 300 години. Седалища са им били столицата Кралски чертог и островът-замък Драконов камък. Техният герб е червен триглав дракон, издишащ пламъци на черно поле, а девизът им е „Огън и кръв“.
История, особености и навици[редактиране | редактиране на кода]
Таргариените не са коренни жители на Вестерос. Първоначално те живеели в свободна Валирия в източния континент. Преди Ориста на Валирия, катаклизмът унищожил древната цивилизация, Таргариените заминали за островът-цитадела Драконов камък, който бил по това време най-западната точка на Валирия. Тогава Таргариените изоставили валирианските богове и приели вярата в Седемте, доминиращата религиа във Вестерос. Век след този катаклизъм Егон I Завоевателя, започнал завладяването на Вестерос, приземявайки се с драконите и армията си на място, където по късно щял да се построи града Кралски чертог. Шест от седемте кралства паднали пред него.
Уникални сред благородните семейства на Вестерос, Таргариените продължили валирианската традиция от кръвосмешителни бракове, женейки се брат за сестра. Фразата „кръвта на дракона“ се отнася към няколко типични черти на Таргариените: сребърно-златна (или платинена) коса и виолетови очи. Някои от Таргариените също така имат висока търпимост към горещината, понеже по незнайно каква причина те са имунизирани към нея.
Таргариените са известни като драконовите лордове, понеже са по-близки с драконите отколкото другите хора. Егон I въвел драконите във Вестерос, когато го завладял и драконите били държани и яздени от Таргариените, докато и последният не загинал при управлението на Егон III Драконовото проклятие.
Може би поради кръвосмешителните им прояви Таргариените са склонни към ярост. Крал Джеерис II казал, че когато един Таргариен се раждал боговете хвърляли жребий какво ще е детето велико или лудо.
Драконов камък[редактиране | редактиране на кода]
Драконов камък е един от група острови в Тясното море, близо до вестероския бряг. Той е бил използван като най-западния пост на Валирия. За векове островът е бил седалище на дома Таргариен, и след завладяването Таргариеновият наследник бил провъзгласяван за принц на Драконов камък. На близкия остров Дрифтмарк домът Веларион е друг от валирианските домове, преживял Ориста.
На острова се издига огромна крепост, нейните кули са оформени като дракони и декорирани с хиляди гаргойли и активен вулкан Драконовата уста. Под планината има богати залежи на обсидиан.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
времената на Легендите -Епохата на Зората, времето на легендарни личности Морския Старец, Бриндън Строителя, Гарт Зеления Лан Умника, Елин Вечно сладката, Нощния крал, Кралицата-труп, Могилния крал и пр.
Създаване на Нощния страж - около 8000 преди Завоеванието според "Свръхестествена история" Барт и 6000 преди завоеванието според други източници
войната на андалите срещу Първите хора -4000 г. преди Завоеванието според "Свръхестествена история на Барт и до 2000 пр. Завоеванието спрямо други източници
приблизително 600 г. преди Завоеванието - войната на Нимерия и завладяването на ДорнВсички дати са датирани спрямо идването на Егон във Вестерос.
до 200 г. преди идването на Егон (ПЕ)
Таргариените се установяват на остров Драконов камък, близо до Вестерос.
Ориста на Валирия (100 г. ПЕ)
Ориста унищожава Валирия.
Завоевателната война (1 г. след Егон) СЕ
Подпомагнат от трите си дракона Вхагар, Мераксес и Барилион, армията на Егон Завоевателя нахлува във Вестерос, започвайки Завоевателната война. В битката, известна като Огнената битка армията на Егон побеждава обединените сили на Скалата и на Предела. В тази битка драконите убиват близо 4000 мъже. Много други крале превиват коляно пред Егон и накрая само Дорн на юг остава непокорен.
Танцът на драконите(129 – 131 СЕ)
Егон II предявява претенции за трона, тъй като според него сестра му Ренира не е дъщеря на баща им. В резултат от това избухва война в която и двамата умират.
Завладяването на Дорн Младия дракон(157 г. СЕ)
Само на 14 г. Даерон I завладява Дорн, но не успява да го задържи.
Битката при Червено пасище(196т. СЕ)
Първият бунт на Блекфайър завършва със загуба за бунтовническите сили на Деймън Блекфайър при битката на Червеното пасище. Тези събития са разказани в книгата Заклетият меч.
Турнирът в Ашфорд(208 г.)
Белор Копиетрошача умира на турнирът в Ашфорд. Тези събития са разказани в книгата Сттранстващият рицар
Великата пролетна болест(209 г.)
Чумата поглъща голяма част от Вестерос, убивайки крал Дерон II и неговите внуци Валар и Матарис.
Великият съвет(233 г.)
Великият съвет коронова Егон V Невероятния, пропускайки невръстното копеле на Ерион Яркия огън и малоумната дъщеря на принц Даерон.
Войната на Узурпатора(282 – 283 г.)
Царуването на Таргариените свършва, когато Робърт Баратеон превзема Железния трон по време на Войната на Узурпатора и Лудият крал Ерис е убит от заклетия му рицар Джайм Ланистър.
Дракони[редактиране | редактиране на кода]
Таргариените държали при себе си дракони през повечето време от управлението си на Вестерос. Всеки дракон бил наричан на известен Таргариен, който го яздел по време на война или просто за транспорт. За да държат драконите, семейството построило огромна куполообразна постройка в Кралски чертог, наречена Драконова яма. Нови дракони били отгледани от първоначалните три дракона на Егон, но насилствена смърт в битките и нарастваща немощ във всяка следваща генерация накарало драконите да изчезнат. Последният дракон на Таргариените било уродливо и стерилно същество, което умряло твърде младо.
Не е ясно защо последният дракон умрял. Една легенда гласи, че Егон III ги отровил, но архимайстер Марвин предположил, че майстерите от Цитаделата са някак виновни. Други лица също са казали, че отглеждането на дракони в затворени пространства е неестествено и спира растежа им.
Приемственост[редактиране | редактиране на кода]
| Егон I | 1 – 37 |
| Енис I | 37 – 42 |
| Мегор I | 42 – 48 |
| Джеерис I | 48 – 103 |
| Визерис I | 103 – 129 |
| Егон II | 129 – 131 |
| Егон III | 131 – 157 |
| Даерон I | 157 – 161 |
| Белор I | 161 – 171 |
| Визерис II | 171 – 172 |
| Егон IV | 172 – 184 |
| Даерон II | 184 – 209 |
| Ерис I | 209 – 221 |
| Мекар I | 221 – 233 |
| Егон V | 233 – 259 |
| Джеерис II | 259 – 262 |
| Ерис II | 262 – 283 |
Танцът на драконите[редактиране | редактиране на кода]
Домът Блекфайър[редактиране | редактиране на кода]
виж Битката при Червено пасище и Войната на кралете на деветте петака
| Rhaenyra | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Aegon III | Viserys II | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Daena | Aegon IV | Naerys | Aemon | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Daemon | Aegor | Brynden | Shiera | Daeron II | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Aegon | Aemon | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Великият съвет[редактиране | редактиране на кода]
Серия от обстоятелства, достигнала най-високата си точка по време на Великия съвет през 233 г., довела до коронясването на Егон V Невероятния, наречен така защото е син на четвъртия син на четвърти син и по едно време доста далече от наследяването на короната.
| Daeron II | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Baelor | Aerys I | Aelinor | Rhaegel | Maekar I | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Valarr | Matarys | Daeron | Aerion | Aemon | Aegon V | Rhae | Daella | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наследникът на крал Даерон II, принц Белор Прекършеното копие загива по време на турнир, оставяйки най-големия си син Валар да наследи короната. Но през 209 г. по време на Великата пролетна болест чумата убива Даерон и двамата сина на Белор – Валар и Матарис. След това бедствие вторият син на Даерон Ерис наследил короната. Крал Ерис I не оставил наследник и короната била дадена на по-младия му брат Мекар, управлявал като крал Мекар I, четвъртият син на крал Даерон II. След смъртта на Мекар трите му най-големи сина не получили короната по различни причини. Най-възрастният Даерон, наричан Даерон Пияния бил развратен и си падал по курви и умрял след шарка, предавана по сексуален път. Той оставил само слабоумна дъщеря като възможна наследничка. Вторият син на Мекар Ерион Брайтфлейм, умрял след като погълнал огън, смятайки, че това ще го превърне в дракон.
Великият съвет не дал короната на малоумната дъщеря на Даерон и невръстният син на Ерион (навярно поради спомените от жестокостта и умствената нестабилност на баща му). Третият син на Мекар Емон, по това време вече си бил спечелил майстерска верига и затова отказал короната. Вместо това той даже отишъл при Нощния страж, печелейки си втора верига с която той се разделил от рожденото си право.
Оттук следва, че короната била дадена на последния син, Егон, четвъртият син на четвърти син, именовайки го заради това Егон V Невероятния.
Известни Таргариени[редактиране | редактиране на кода]
Егон I Завоевателя ( от Завоеванието до 37 след Зав.)[редактиране | редактиране на кода]
Основател на династията на Таргариените и завладял Вестерос, той приел името Егон Завоевателя. Егон взел двете си сестри Висения и Ренис като свои невести и имал деца и от двете. Егон и сестрите му повели малка армия от остров Драконов камък във Вестерос, започвайки Завоевателната война. Ключов момент в нея било опожаряването на Харнъхъл, седалището на Харън Черния и завладяването на Речните земи. След като прогонил железнородените Егон дал властта над Речните земи на Тълита. Дотогава те били владени от Бракън, Черен лес(Блекууд), Фиш, и железнородените. С помощта на сестрите си и трите дракона Вхагар, Мераксес и Балерион Черната гибел те победили и подчинили шест от седемте кралства във Вестерос и основали династия, която управлявала почти триста години . След войната той взел мечовете на победените си врагове, претопил ги и ги преобразувал в трон. Егон прекарал останалата част от управлението си в заздравяване на силите си и построяване на столицата си Кралски чертог. Физически той бил типичен войн: висок, широк и силен. Той използвал в битки мечът от валирианска стомана Блекфайър.
Висения[редактиране | редактиране на кода]
По-възрастната от сестрите на Егон, Висения обичала да се облича като воин, сплитайки косата си на плитка или обличайки се цялата в пръстени. Тя владеела валирианската меч Черна сестра, направена за ръката на жена. Именно тя станала създателка на Бялата гвардия. Според една легенда, брат й Егон твърдял, че няма нужда от охрана. Висения успяла да го изненада с меч, и той размислил. Тя пожелала това да не са обикновени охранители, а орден полагащ обет за целебат по подобие на Нощния страж, но да бъдат само най-големи рицари и най-благородни войни. По време на Завоевателната война тя яздела дракон в битка. Висения била страстна, темпераментна жена. През 12 от Завоеванието тя родила син а Мегор влязъл в историята на Весторос като Мегор Жестокия.
Ренис[редактиране | редактиране на кода]
По-младата от сестрите на Егон, Ренис била типично женствена за разлика от сестра си и по-малко непостоянна. Тя също така участвала в Завоевателната война, яздейки дракон в битка. Ренис била майката на Енис I и от нейната линия на потомство идват почти всички наследници на Таргариеновата династия. Денерис Родената в Буря, Трошачката на окови е последната от нейната династия.
Енис I (37-41 след Завоеванието)[редактиране | редактиране на кода]
Син на Егон I и Ренис, той станал крал след смъртта на баща си. Подобно на своята майка той не бил човек на войната, а на мира. Интересувал се от певци, наука, изкуства, събирал в дома си астролози и майстери. Рицарите му негодували, разбойници и сепаратисти му се присмивали. Именно неговото нежелание да воюва постепенно станало повод за конфликт с леля му (мащехата му) Висения. Тя отстъпила собствените си права пред Енис, защото бил мъж, но постепенно започнала да показва видимо презрението си към него. Енис бил наследен от прочутия си жесток полубрат (или братовчед, зависи от гледната точка) Мегор I Жестокия, който служил като Ръка на краля по време на царуването му.
Мегор I Жестокия (42-48 след Завоеванието)[редактиране | редактиране на кода]
Син на Егон I и Висения, Мегор бил по-младият брат на принц Енис и служил като Ръка по време на управлението му. Мегор, управлявал като Мегор I, но бил известен като Мегор Жестокия. След смъртта на Енис, Висения извършила преврат и успяла да наложи с цената на много кръв собствения си син - Мегор - пред внука на сестра си (сина на Енис,Джеерис). . Великият септон му се опълчил срещу двубрачието и станал причина Метор да влезе в гражданска война с Вярата, при която имало десетки хиляди убити. Синовете на Война били покорени и разпуснати, но войната с Вярата продължила до самия край на управлението му. Репресиите на Мегор срещу Синовете на Война били характеризирани като безмилостни и жестоки методи, включително и пускане на нечистотии върху главите на заклетите му членове. Мегор също така е известен и с построяването на Стегата на Мегор и екзекутирането на строителите, които я правят, за да може само той да знае тайните пътища из нея. Мегор бил прочут с многото си жени, По подобие на Завоевателя Мегор се оженил за две жени едновременно (собствената му майка извършила второто бракосъчетание, защото великият септон отказал).Уви, лейди Тиана неговата любовница използвала черна магия и всичките му съпруги помятали, или раждали чудовища. Към края той си взел три съпруги (Елинор Костейн, Джейн Уестърлинг, Рена Таргариен) едновременно - и трите доказано плодовити, и трите вдовици. Но нито една не родила момче от него. накрая той предал на мъчения и самата Тиана и тя си признала. Той екзекутирал няколко от съпругите си. Гонела го параноя и вярвал, че те умишлено убиват децата си, за да не го дарят с наследник Мегор бил убит на Железния трон. Обстоятелствата около смъртта му остават загадъчни - намерили го умрял на трона с прободни рани; според някои бил убит от един от малцината останали живи стоители на Червената цитадела; според други други - от един от собствените му бели плащове; а според трети той бил убит от самия Железен трон.
Джеерис I Добрия крал (48 - 103 след Завоеванието)[редактиране | редактиране на кода]
Първородният син на крал Енис I станал крал след смъртта на лудия си чичо Мегор I Жестокия. В интерес на истината и той станал крап след като приемника на Мегор бил "прескочен", точно както той самия прескочил Джеерис. Мегор бил осиновил дъщерята на сестра си Рена, Ерея и я обявил за наследник. Когато обаче той умрял Ерея била само на седем години, при това -била жена. Лордовете избрали чичо й Джеерис I, , дори собствената майка на Ерея гласувала срещу нея. Джеерис скоро се прочулсъс своята мъдрост. Той склонир Синовете на Воина на мир като обещал Железния трон винаги да се грижи за Вярата, спечелвайки по този начин името си „Помирителя“. Джеерис управлявал повече от пет десетилетия и донесъл на кралството дълъг мир, подпомаган от любимата си сестра кралицата-съпруга Алисан. Той създал първите писани закони (дотогава всяко владение се управлявало както желае) и назначил за Ръка своя близък приятел септон Барт. Мнозина били шокирани - Барт бил от простолюдието. Но най-ненайдно той се оказал един от най-добрите ръце. Барт дори успял да напише "Свръхестествена история" - история на света с вкус към мистичното. Починал на преклонна възраст, като една девойка Алисънт Хайтауър му четяла от "Свръестествена история" докато се унасял във вечен сън.
Алисан Добрата кралица[редактиране | редактиране на кода]
Съпруга и сестра на крал Джеерис I, известна като Добрата кралица Алисан. Тя обичала да язди дракона си до далечните краища на Вестерос и убедила съпруга си да премахне обичая прима нокта – привилегия на благородниците да разполагат с невестата през първата брачна нощ. Алисан също така била отговорна за даването на Новия дар на Нощния страж. Един от замъците Снежна порта бил преименуван на Кралската порта в нейна чест. Кралица Алисан се намесила и при сватбата на дъщерята на лорд Старк и уредила въпроса с дипломация. Алисан доживяла до дълбоки старини и била известна със своята благотворителност. Все пак в ранните й години на управление срещу Алисан бил извършен атентат в банята на Чертога. Той я убедил, че тя трябва да има и жени-телоохранителки, защото някои места не са достъпни за мъже.
Визерис I (103-129 след Завоеванието)[редактиране | редактиране на кода]
Внук и наследник на крал Джеерис I и Добрата кралица Алисан. Съвета на Джеерис избрал неговия наследник. С най-основателни претенции била Ренис, "почтикралицата", дъщерята на Джеерис, но лордовете гласували за Визерис, защото бил най-близкият представител по мъжка линия. Прецедент вече съществувал - Джеерис бил прескочил Ерея по същия начин. Визерис не допуснал войни през своето царуване (ако не се брои една малка лична война на брат му Деймън с Триархията) Жена му Ема, родила дъщеря - Ренира. Ема умряла в опит да осигури на Визерис мъжки наследник. Тъй като алтернативата била родният му брат Деймън (който бил подъл и жесток), Визерис обявил Ренира за свой наследник. Години след това кралят отново се оженил - за Алисънт Хайтауър, дъщерята на Ръката си Ото Хайтауър. Вторият му брак му дал трима синове Егон, Емонд и Дерон. Все пак Ренира останала наследница до смъртта на Визерис, когато започнала династична война, водена между двете му деца и била наречена по-късно Танцът на драконите.
Ренира, кралицата за половин година (130)[редактиране | редактиране на кода]
Първородно дете на крал Визерис I и наследник на баща си, който нямал други оцелели деца. Тя била назначена от баща си да бъде първата управляваща кралица на Вестерос и придобила клика от ласкаещи придворни. В нейното късно юношество баща и се оженил отново и получил няколко сина, най-възрастния от които бил наречен Егон.
След смъртта на баща ѝ, сър Кристън Коул от Кралската гвардия не зачел желанието на крал Визерис и короновал по-младия ѝ полубрат Егон като Егон II, започвайки по този начин гражданската война, известна като Танцът на драконите. Накрая Егон II надделял и дал Ренира за храна на дракона си, а сина ѝ Егон под стража. След време синът на Ренира, Егон, ще наследи чичо си като крал Егон III.
Жената Ренира била много горда и упорита, склонна да върти пръстените си по време на безпокойство. Тя се обличала като кралицата-воин Висения, носейки косата си на плитка, въпреки че не била силна и войнствена. Ренира била тежка и обичала да носи изобилни и пищни одежди. Все пак Ренира можела да бъде очарователна, тя бързо се ядосвала и никога не забравяла обидите. По време на Танцът на драконите тя носела короната на баща си.
Егон II (129-130)[редактиране | редактиране на кода]
Син на крал Визерис I и полубрат на Ренира. След смъртта на баща им той станал претендент за Железния трон. Егон бил коронован от сир Кристън Коул от Кралската гвардия, въпреки желанието на баща им да бъде наследен от Ренира. Тази династична борба била наречена Танцът на драконите.
В най-решителният момент Ренира встъпила на железният трон, а Егон II бил тежко ранен, но Ренира, кралицата за половин година не успяла да удържи Железния трон. Тя показал безпощадност и нетактичност и враговете й я убили. Егон II обаче съще отказал да се смири и да де опрощения и на свой ред бил убит от заговорници в каляската си. Най-малкият син на Ренира Егон, я наследил на Железния трон.
Егон III Скръбния крал /Драконовата гибел (133-157)[редактиране | редактиране на кода]
Най-възрастният син на Ренира, Егон III наследява чичо си Егон II и майка си Ренира след развръзката на Танцът на драконите, въпреки че Егон II има двама сина. Егон III се оженва за най-възрастната дъщеря на Егон II Аланис (по този начин той фактически се оженва за братовчедка си), така че вместо като династично отмъщение за Ренира, възкачването на Егон III може да се разглежда като политическо споразумение, с което и двете кръвни линии ще продължат да държат трона.
Първите години на Егон III са свързани с часът на Вълка и с последвалите регентки съвети (Егон поема престола само на 11 г.). В часът на вълка, Креган Старк остава Ръка само за един ден...за да въздаде справедливост, да изпрати много от сепаратистите на зелените на Вала и да екзекутира Ларис Стронг. След като един ден е бил Ръка той напуска длъжността. След това се установява поредица от регентски съвети.
Като крал Егон III управлявал дълго и добре във Вестерос, въпреки че е често обвиняван за смъртта на последния дракон. Той изпитвал огромен ужас, което той изпитвал към съществата, след като е видял как майка му е погълната жива от дракона на чичо си. Макар че майстерите от цитаделата може да са играли роля в смъртта на последните дракони хората допускат, че и замесен., Егон III става известен като „Егон Драконовата гибел“., въпреки по-късните му опити да се сдобие с драконови яйца. За Егон се казва, че винаги е вървял с огромна скръб, която го е белязала и безразсъдството на синовете му замалко да разкъса кралството му на части. Двама от синовене му управляват като крале: Дерон I, наречен „Младият дракон“ и Белор I, наречен „Белор Блажения“. Сред дъщерите му били „Трите госпожици в кулата“ Даена Непримиримата, Рена и Елена.
Дерон I Младия дракон, (157-161)[редактиране | редактиране на кода]
Подобно на баща си и Дерон дошъл на власт съвсем млад - само на 14 г. Прославил се с това, че пожелал да завоюва Дорн. На забележката на съветниците си, че за разлика от Егон Завоевателя няма дракони, той отвърнал. "Има дракон - той стои пред вас!" Походът на Дерон наистина укротил за известно време Дорн...но той не могъл да задържи Дорн и той пак се надигнал. Дерон имал кратко управление и умрял едва осемнадесетгодишен. Оставил книга за Завоеванието на Дорн.
Белор I Блажения (161-171)[редактиране | редактиране на кода]
Белор I наречен Блажения, бил свят човек отдал се на религията. За разлика от Мегор който воювал с Вярата той направил много за да наложи Вярата. Дори затворил трите си сестри - Даена, Елена и Рена, като насила ги замонашил за да не го изкушават. в продължение на десет години им позволявал да се срещат самос жени-девственици. По негова заповед било съградено едно от архитесктурните чудеса на Весторос - Великата септа на Белор. Той обаче наредил и да изгорят "Свръхестествена истотрия" на Барт, зарадит мистичните легенди описани там.
Егон IV Недостойния (172-184)[редактиране | редактиране на кода]
Дерон II
Таргариените в „Песен за огън и лед“[редактиране | редактиране на кода]
Визерис[редактиране | редактиране на кода]
Вторият син на Ерис II, Визерис напуснал Вестерос заедно със сестра си Денерис и прекарал следващите 15 години, странствайки из свободните градове. Той е жесток, амбициозен човек, невъзприемчив към говорене и предразположен към насилие. Визерис се надява някой ден да се завърне във Вестерос и да се провъзгласи за наследник на трона на баща си. Той обикновено е подиграван с названието Краля-просяк, тъй като трябва да разчита на щедростта на други хора, свързани с каузата му.
Визерис уредил сватбата на сестра си Денерис с хал Дрого, надявайки се да спечели армията на Дрого чрез нея и да я използва за да си върне обратно Седемте кралства. Визерис, колкото и амбициозен, бил толкова и сляп към реалността. Той виждал себе си като законен, победоносен спасител на хората на Вестерос, печелейки респект и обожание, но така и не забелязал, че даже сестра му Денерис и заклетия му меч Джора Мормон презирали неговата дребна и отмъстителна личност. Въпреки постоянната му загуба на достойнство и стоенето сред халазара на Дрого заради оскърбителното му поведение, той продължил да иска помощта на Дрого и да злоупотребява със сестра си, докато халът не го „короновал“ с разтопено злато. Визерис не оцелял за разлика от плана си, тъй като след женитбата на Денерис с хал Дрого тя получила контрол над армията му.
Денерис, Неизгоримата ( Родената в Буря, Трошачката на окови)[редактиране | редактиране на кода]
виж: Денерис Таргариен
В изгнание с брат си Визерис след падането на Таргариените, Денерис Таргариен планира да получи обратно Вестерос в бъдеще.
Майстер Емон[редактиране | редактиране на кода]
Третият син на крал Мекар I Таргариен, Емон бил пратен на Цитаделата съгласно желанието на дядо му, крал Даерон II Таргариен. По това време крал Даерон имал четири пораснали сина, като три от тях имали синове и той чувствал, че имало много потенциални наследници на Таргариените, което било опасно, колкото и да имаш твърде малко. Така Емон спечелил веригата си и името майстер Емон.
Той служил на неидентифициран лорд, докато баща му, вече крал Мекар I не го призовал да служи в двора за Железния трон. Понеже не искал да стане Велик майстер, Емон предпочел да служи на по-големия си брат принц Даерон. След смъртта на Даерон местонахождението на майстер Емон не е известно до смъртта на крал Мекар I, когато Емон бил призован в двореца в годината на Великия съвет. Там на него му била предложена короната, но той отказал, отстъпвайки по този начин короната на по-младия си брат Егон. Тогава той решил да служи като заклет брат на Нощния страж поради страх от това, че може да го въвлекат в интрига за свалянето на брат му. Майстер Емон стоял в Черен замък по време на бурните времена и други конфликти, помагайки на Джон Сняг и други мъже на Вала. По време на окупацията на Станис на Вала, новият лорд-командир Джон Сняг пратил Емон в Староград заедно със Самуел Тарли и дивачката Джили за да премахне всичката „кралска кръв“ от хватката на Мелисандра. Въпреки това морското пътуване се оказало твърде тежко за стария човек. Той починал от простуда на 102 години. Според Алерас, послушник в Цитаделата, Емон бил най-възрастният човек във Вестерос.
Предполагаеми Таргариени[редактиране | редактиране на кода]
Често е изтъквано, че е много възможно Церсей, Джайм Тирион Ланистър и дори Джон Сняг да са Таргариени. Ето доводите
Церсей и Джайм Ланистър[редактиране | редактиране на кода]
Публичен факт е било, че Джоана Ланистър е била метреса на Ерис Лудия крал. На сватбата й с Тивин той си позволил непристойнисти. По-късно кралицата освободила Джоана от длъжността придворна дама. Макар да не дала обяснение, малко след това тя направила коментар, че A е омръзнало Ерис да превръща дамите A в свои курви. Някои възприели това като намек. Най-откровеният намек обаче направил самият Ерис, малко след раждането на Церсей и Джайм - публично той коментирал, че гърдите на Джоана, които били "толкова сочни и стегнати" са се отпуснали. Нееднократно е разсъждавано дали не е възможно Церсей и Джайм да са полу/Таргариени. Това че са високи и руси съвсем не било доказателство за противното - и трите сестри на Бело Блажения (Елена, Даена, Рена) били руси.Нееднократно е коментирано дали Церсей Ланистър не е била луда (много от Таргариените не били наред, също и Ерис лудия крал). Тя дори имала грандомански идеи (да съгради нов Чертог), точно като Ерис (да съгради втори Вал, по на север. Да прокара вода до Дорн); също като него тя проявила страст по изгарянето - по време на коронацията на крал Томен изгорила Кулата на Мегор. Дори близките й се стреснали от този акт. И на всичкото отгоре Церсей и Джайм проявили инцест, тъй характерен за Таргариените. В "песен за огън и лед" има няколко препратки, където лорд Тивин изрича съответно към Тирион и Джайм думите "ти не си мой син" (към Тирион - когато го убива; към Джайм - когато отказва поста Ръка). . нееднократно е коментирано, че е възможно единият или другият или дори двамата да не са негови синове. Джайм е близнак на Церсей и това е още една улика че те двамата не са деца на лорд Тивин.
Тирион Ланистър[редактиране | редактиране на кода]
Ако за Церсей и Джайм Ланистър имаме съмнения, че е Таргариен, то за Тирион, изглежда самият лорд Тивин е вярвал това с голяма убеденост. Тирион се родил грозен, несъотвестващ на Ланистъри. Убил майка си при раждането, което Тивин възприемал като наказание за прелюбодение. Има пъстроцветни очи, характерни за изрод, а Таргариените дали на света доста изрозди. Дори шушукали че имал опашка, но му я отрязали - още един намек че е "дракон под прикритие". Самият Тирион мечтаел за дракони и видимо се интересувал от тях.
Държането което проявил лорд Тивин съм този си син било най-малкото строго. Наистина той му дал пост (и.д. Ръка, а после и надзорник на хазната), замък (Зимен Хребет) и жена (Санса Старк)...но никога не проявил топлота към него. Отказал му Скалата на Кастърли, наследствено право на Тирион, като се има предвид, че Джайм бил бял плащ. Самият Тивин твърдял, че ако бил напълно сигурен, че Тирион е негово копеле, щял да го удави. Но съмнението го спирало. Към него се прибавял страха да не му се смеят - най-големият страх на лорд Тивин. Когато Тирион бил изправен на съд баща му не проявил никаква милост -изпратил чичо му Кеван, да апелира признаване на вина и щял да го изпрати на Вала (немного отдавна една друга Ръка - Нед Старк се отрекъл от думите си, тъй като му било дадено същото обещание)
Джон Сняг[редактиране | редактиране на кода]
Съществуват много улики, които подсказват, че Джон Сняг е син на Лияна Старк и Регар. Едва от тях е че Нед Старк го нарича "кръв от моята кръв", но не и "плът от моята плът", както и че той е избягвал да го нарича "сине". Когато добрият приятел на Нед Старк -Робърт Баратеон - го посещава, той внезапно изпраща Джон Сняг на Вала. Мъжете на Вала полагат отказ от корони и земи. До този момент Нед Старк е мислел да даде цитадела на всеки от синовете си, включително и Джон. Някои размишляват, че той няма бяла коса, но това не е задължителн. Егор Горчивата стомана също имал черна коса, като майка си Барбра Бракен, въпреки че е полуТаргариен. Нееднократно е разсъждавано, че Джон единствен има бяло вълчище, което може да е препратка към това че би следвало да има бяла коса. В непрестанно повтарящ се сън Джон вижда, че трябва да слезе в криптата на Зимен Хребет, а там се намира тялото на Лиана Старк. Има много улики, че Лияна умира от кръвоизлив при раждане. Нед Старк се среща с Джайм при престола, после отива до Кулата на радостта, където се намира сестра му и се връща с дете...което твърди че е негово. Така и не казва обаче коя е майката - съществуват различни версии. Самият Регар вярва, че децата му ще са Обещаният принц, но "драконът има три глави" а съпругата му Елия не може да роди трето дено. Детето му е трябвало непременно да има кръвта на Първите хора, а тя е силна само в дорнците и северняците. нед Старк твърди, че Джон е кръстен на Джон Арин, но най-добрият приятел на Регар (след Артър Дейн) се казва Джон Конингтън.
