Тарип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тарип (на старогръцки: Θάρυψ, Tharyps, Θαρύπας, Tharypas, Tharybas, † 385 пр.н.е.) е първият исторически доказан цар на молосите в Епир от 430 пр.н.е. до 390 пр.н.е. от династията Еакиди (или Пириди, Πυρρίδαι, червенокоси, огнени глави).

Тарип е син на цар Адмет (упр. пр. 470-430 пр.н.е.), който според Павзаний е потомък 15-а генерация на Неоптолем, синът на Ахил. Майка му е атинянката Фтия I (Phthia), близка на Темистокъл.

Тарип става като дете през 430 пр.н.е. номинално цар. Заради заговор той трябва да избяга от Епир. Заговорниците са съюзени със Спарта и водят молосите на тяхна страна в Пелопонеската война. Младият Тарип намира обежище в Атина, където е възпитаван и получава гръцка култура и гражданство. След като става отново владетел, той е вярен привърженик на града.

Той основава градове като съединява неокрепени села в по-големи обиколени със стени селища (Synoikismus, Синойкизъм). Той въвежда писмеността в управлението и сече свои монети. Освен това Тарип изработва една формална конституция за страната си.

Молосите по времето на Тарип завладяват светилището на оракула Додона. Най-важното светилище на Епир преди това е било към територията на теспротите.

Той е последван на трона от син му Алкет I (* 410 пр.н.е., † 370 пр.н.е.), който управлява Епир през 385–370 пр.н.е.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тукидид, II, 80–81
  • Плутарх, Pyrrhos 1, 3
  • Павзаний, I, 11
  • Юстин, 17, 3, 9–13
  • Susanne Funke, Aiakidenmythos und epeirotisches Königtum. Der Weg einer hellenischen Monarchie. Stuttgart 2000, S. 127-129. ISBN 3-515-07611-5
  • Nicholas G. L. Hammond, Epirus. The geography, the ancient remains, the history and topography of Epirus and adjacent areas. Oxford 1967, S. 505 ff.