Тароле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Не бива да се бърка с Тарол.

Тароле е музикален перкусионен инструмент от групата на мембранофонните инструменти. Има френски произход.

Характерното за този музикален инструмент е, че има най-плиткият корпус от всички мембранофонни инструменти, а също така има много висока звучност. Състои се от метален корпус, две кожи – ударна и резонантна, винтове за настройване, метални обръчи и резониращи корди.

Таролето има неопределена височина на тона. По своя вид то напомня на малкия барабан или на много голямо дайре без зилове. В много редки случаи е обозначаван в партитурите на композиторите като пиколо-барабан. Инструментът е създаден през 1861 година от Грегуар Нантски в Нант, Западна Франция.

Едно от най-популярните класически произведения, където се използва тароле, е „Йонизация“ на Едгар Варез.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Дж. Бек – Енциклопедия на ударните инструменти
  • Д. Палиев – Методика на обучението по ударни инструменти