Тарос

Тарос

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Подрумичеви (Anthemideae) род: Пелин (Artemisia) вид: Тарос (A. dracunculus)

Научно наименование

Artemisia dracunculus Linnaeus, 1753

Тарос в Общомедия

[ редактиране ]

Тарос, още Естрагон (Artemisia dracunculus L.), е многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae).

Отглеждане

Растението се култивира в почти цяла Европа, Русия, Африка и Северна Америка. В Европа са разпространени главно 2 подвида на естрагона – френски (Artemisia dracunculus sativa) и руски (Artemisia dracunculoides Pursch). Френският естрагон (който е разпространен и в България) не може да се отглежда от семена, а само чрез разделяне на коренището на растението. Руският естрагон има по-слаб аромат и се отглежда от семена.

Употреба

Като подправка се употребяват връхните стъблени части на естрагона, заедно с листата и цветовете. Те съдържат 0,80% етерично масло (60 – 75% естрагол), флавоноиди, гликозиди, инулин, витамини и др. Чрез дестилация с водна пара на пресни или изсушени клонки се получава етерично масло. То е жълтеникавозелена течност със специфичен маслоподобен анасонов мирис, тъй като съдържа анетол. Маслото се прилага в промишлеността, както и за приготовляване на естрагонов оцет. Клончетата на тароса служат и за ароматизиране на разнообразни ястия, салати, фини сосове и за приготвяне на лекарства.

Таросът е основната съставка на грузинската безалкохолна напитка „Тархун“. Рецептата ѝ е разработена от аптекаря Митрофан Лагидзе (1869 – 1960) през 1889 година.

Вижте също

• Бял равнец
• Анасонлийка
• Трахана
• Хинин