Тартарен Тарасконски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Тартарен Тарасконски“ (на френски: Tartarin de Tarascon) е цикъл романи на френския писател Алфонс Доде. Главен герой е Тартарен, а действието се развива в град Тараскон.

Роман-трилогия[редактиране | редактиране на кода]

Трилогията е съставена от романите „Необичайните приключения на Тартарен от Тараскон“ (Aventures prodigieuses de Tartarin de Tarascon, 1872)[1], „Тартарен в Алпите. Новите подвизи на тарасконския герой“ (Tartarin sur les Alpes, nouveaux exploits du héros tarasconnais, 1885),[2] „Пристанище-Тараскон. Последните приключения на славния Тартарен“ (Port-Tarascon, dernières aventures de l'illustre Tartarin, 1890)[3]

Първият роман от трилогията е най-знаменит. Написан е в насмешливо-преувеличен тон на възхищение от „мъжеството“ на Тартарен. Доде го назовава „безстрашен несравним Тартарен“, макар той да е всичко на всичко хвалещ се бъбривец, който е герой на думи, а не на дело. Тартарен разказва приключенията си като лично преживяни. Обаче, както казва главният герой на романа: „южняците не лъжат, те само биват жертви на измама“. Доде изобразява Тартарен от първо лице единствено число, Тартарен е постоянно раздиран от противоположни стремежи: да се впусне в авантюра или да си остане у дома и да продължи живот на жалък обитател.

Романите няколко пъти са екранизирани.

Актуални и фолклорни прояви[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. се открива малък музей в град Tараскон-на-Рона, за да разказва за измисления герой Tартарен.

Всяка година през последната неделя на юни се провежда фестивал, за да отбележи Тартарен Тарасконски и местното легендарно чудовище Тараско.

Шаржовете на принципа на бурлеската стават символ на град Тараскон и провинция Прованс.

Филми, театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

Романите за Тартарен Тарасконски са адаптирани за кино три пъти – през 1908, 1934, и 1962 г. Първата екранизация е кратка и е дело на Джордж Майлс.

Втората екранизация през 1932 година е най-успешна, тя е режисирана от Реймонд Бернар.

През 1962 година филмът е сниман от Джон Френсис Бланш и Раул Андре. В него участват Джон Франсис Бланш, Aлфред Aдам, Бурвил, Робер Порте.[4]

Белгийският композитор Артур Мейлиманс (1884 -1966) пише Овертюра за Тартарен за оркестър през 1955 година.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Selon Yves Berger, éditeur de la préface du Livre sorti dans les années 1980.
  2. Tartarin sur les Alpes
  3. Port-Tarascon
  4. Julien Dieudonné, Aurélie de Cacqueray, Myriam Provence, Sophie Condat, Familles d'écrivains, Archives & culture, 1999, p. 23.