Тартарен Тарасконски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тартарен Тарасконски“ (фр. „Tartarin de Tarascon“) е цикъл романи на френския писател Алфонс Доде. Главен герой е Тартарен, а действието се развива в град Тараскон.

Тартарен от Тараскон (фестивал)

Роман-трилогия[редактиране | редактиране на кода]

Трилогията е съставена от романите „Необичайните приключения на Тартарен от Тараскон“ (Aventures prodigieuses de Tartarin de Tarascon, 1872)[1], „Тартарен в Алпите. Новите подвизи на тарасконския герой“ (Tartarin sur les Alpes, nouveaux exploits du héros tarasconnais, 1885[2]), „Пристанище-Тараскон. Последните приключения на славния Тартарен“ (Port-Tarascon, dernières aventures de l'illustre Tartarin, 1890)[3]

„Необичайните приключения на Тартарен от Тараскон“

Първият роман от трилогията е най-знаменит. Написан е в насмешливо-преувеличен тон на възхищение от „мъжеството“ на Тартарен. Доде го назовава „безстрашен несравним Тартарен“, макар той да е всичко на всичко хвалещ се бъбривец, който е герой на думи, а не на дело. Тартарен разказва приключенията си, като лично преживяни. Обаче, както казва главния герой на романа: „южняците не лъжат, те само биват жертви на измама“. Доде изобразява Тартарен от първо лице единствено число, Тартарен е постоянно раздиран от противоположни стремежи: да се впусне в авантюра или да си остане у дома и да продължи живот на жалък обитател… Романите няколко пъти са екранизирани.

Актуални и фолклорни прояви[редактиране | редактиране на кода]

През 1985, се открива малък музей в град Taраскон-на-Рона за да разказва за измисления герой Taртарен. Всяка година през последната неделя на юни се провежда фестивал, за да отбележи Тартарен Тарасконски и местното легендарно чудовище Тараско.

Тартарен на карнавала в Ница през 1912

Шаржовете на принципа на бурлеската стават символ на град Тараскон и провинция Прованс.

Филми, театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

Романите за Тартарен Тарасконски са адаптирани за кино три пъти, през 1908, 1934, и 1962, година. Първата екранизация е кратка и е дело на Джордж Майлс.

Втората екранизация през 1932 година е най-успешна, тя е режисирана от Реймонд Бернар.

През 1962 година, филмът е сниман от Джон Френсис Бланш и Раул Андре, в него участват Джон Франсис Бланш, Aлфред Aдам, Бурвил, Робер Порте.[4]

Белгийският композитор Артур Мейлиманс (1884 -1966) пише Овертюра за Тартарен за оркестър през 1955 година.

  1. Selon Yves Berger, éditeur de la préface du Livre sorti dans les années 1980.
  2. Tartarin sur les Alpes.
  3. Port-Tarascon.
  4. Julien Dieudonné, Aurélie de Cacqueray, Myriam Provence, Sophie Condat, Familles d'écrivains, Archives & culture,‎ 1999, p. 23., [1].