Тартюф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Автор: Молиер Публикувана: 1664 Език на оригинала: френски Жанр: Комедия

Тартюф е комедия от френския драматург Жан-Батист Молиер, написана през 1664 г. Действието се развива в благородническа къща в Париж. „Тартюф“ е остра сатира срещу лицемерието на черковниците, срещу глупостта на догматиците. В лицето на главния герой Молиер дава характеристика на епохата: до слава, до богатство и власт достигат хора, които умеят престорено да въздишат и под скромна външност да прикриват пороците си.

Най-тежко засегнати от сатирата, която крие в себе си „Тартюф“, били черковниците. Именно заради това всички те се съюзили и след първото закрито представяне на комедията на 12 май 1664г. успели да издействат нейното сваляне. Тази първа редакция представя Тартюф като духовно лице. Луи XIV бил благосклонен към автора и доволен от комедията. Черквата обаче, все още доста силна, успяла да се наложи. След това Молиер изпратил молба до краля.

Вторият опит да излезе на сцената „Тартюф“ става на 5 август 1667г. Молиер представя нова редакция в пет действия под заглавието „Измамник“. Главният герой се казва Панюлф и е светски човек. Отново след първото представление се забранява. За втори път Молиер изпраща молба до краля да му се разреши представянето на комедията. На 9 февруари 1669г. комедията „Тартюф“ претърпява третата и последна редакция оттогава досега се играе по театралните сцени на целия свят.

Пет години са били необходими, за да може едно велико произведение да се утвърди след упорита борба с религиозните заблуди. Това, което е създало епоха във френската литература, станало достояние на световната литература, а името на героя и неговите прояви са станали нарицателни: Тартюф и тартюфщината не са били чужди през изминалото оттогава досега време, както не са чужди и днес, винаги където реакцията, фанатизмът и догматизмът са се старали да спънат човечеството в неговия победен ход към по-светло бъдеще. 

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

КЛЕАНТ, шурей на Оргон
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, майка на Оргон
ОРГОН, съпруг на Елмира
ЕЛМИРА, жена на Оргон
ДАМИС, син на Оргон
МАРИАНА, дъщеря на Оргон и любовница на Валер
ВАЛЕР, любовник на Мариана
ТАРТЮФ, лицемерен набожник
ДОРИНА, прислужница на Мариана
г. ЛОЯЛ, съдебен пристав

Полицай
ФЛИПОТ, слугиня на госпожа Пернел
ЛОРАН, слуга на Тартюф

Тартюф e религиозен лицемер и измамник, използващ набожни слова и практики, за да се възползва от доверчивостта на един богат човек, който му помага. За да се сдобие с пари и да прикрие измамите си, той говори за власеницата и бича си, молитвите и раздаването на милостиня.Също така не одобрява пищното облекло. Преди първата си поява той е описан от някои като добър човек от най-висока класа, а от други като лаком, пияница и лицемер. Решавайки, че иска дъщерята на закрилника си за жена, той използва привидната си набожност да убеди домакина си, да разтури плановете за брак на дъщеря му. Опитва се и да съблазни съпругата на домакина си държейки ръката ѝ, потупвайки коляното ѝ, докосвайки дантелената ѝ яка и обяснявайки ѝ се в любов. Когато това поведение е съобщено на съпруга от жена му и сина им, глупавият мъж прощава на Тартюф и приписва на лицемера цялата си собственост. Другият опит за съблазняване на Тартюф се проваля, когато съпругът, скрит под масата, дочува всичко и го гони от къщата. Последният, хвалейки се, че всичко е негово, дава на бившия си закрилник заповед да бъде отнето имуществото на Оргон. Когато полиция пристига да изпълни заповедта, изведнъж нещата се обръщат. Тартюф е арестуван по заповед на краля, който го обявява за прословут измамник.

Оргон е лековерен богат човек, запленен от Тартюф, с когото се сприятелява, кани в дома си и предлага за съпруг на дъщеря си, която е обещана вече на друг. Защитава Тартюф от обвиненията на семейството и прислугата си, отказва да повярва на обвинението, че мошеникът се е опитал да съблазни жена му. Отрича се от децата си и приписва цялата си собственост на Тартюф. Едва по-късно, когато се крие под масата подтикван от жена си, и дочува втория опит на Тартюф да съблазни жена му, бива убеден, че подслонява лицемер и подмолен негодник. Оргон е спасен от арест и отнемане на имуществото му, едва когато Тартюф е арестуван и отведен от полицията.

Елмира жената на Оргон. Тя е запозната със злонамереността на Тартюф, тя не е в състояние да разкрие истинското лице на лицемера на съпруга си. Когато тя става обект на ухажването на Тартюф, настоява синът ѝ не да прави историята обществена, защото смята, че дискретният и студен отказ може да бъде по-ефективен от насилствените викове на измамата. Накрая, чрез планирана измама на Тартюф, тя убеждава мъжа си за злонамерността на мошеника.

Дорина е прислужница на Мариана и е проницателно, прямо и остроумно момиче, което активно участва в разкриването на Тартюф и подпомага на влюбените в техния заговор срещу него. Голямата част от хумора на пиесата е резултат от нейното нахалство. Тя възразява пряко на принудителния брак между Тартюф и Мариана, и също така предотвратява неразбирателство между истинските влюбени.

Мариана е дъщеря на Оргон, баба ѝ я смята за консервативна. Тя е нещастна от предстоящия ѝ брак с Тартюф, предложен от баща ѝ, защото е влюбена във Валер. Поради плахостта си единственото действие, което предприема към това решение, е да падне на колене пред Оргон и да го умолява да промени решението си.

Дамис е син на Оргон, баба му го смята за глупак. Неговият нрав и недискретност водят до разрухата на внимателно обмислени планове, както когато той внезапно излиза от гардероба, от който е подслушал как Тартюф ухажва Елмира и веднага разказва наивно историята на баща си. Той е надхитрен от спокойното признание на Тартюф по обвинението и вярата на баща му в невинността на Тартюф, въпреки признанието.

Валер е годеникът на Мариана. Той се скарва с нея, след като чува, че Оргон възнамерява да ожени младата жена за Тартюф, защото тя изглежда не се опитва да вложи достатъчно сила да се противопостави на предложението. В комичната сцена, където прислужницата редува годениците, тя успява да помири двойката и Валер решава, че те ще се оженят. Той лоялно предлага да помогне на Оргон да избяга след като съда отсъжда отнемането на имуществото му.

Госпожа Пернел е майка на Оргон и е пряма стара жена. Подобно на сина си, тя вярва в честността и благочестието на Тартюф, и се надява, че поведението и ученията му могат да поправят внуците и зет ѝ от социалните им лекомислия. Тя защитава Тартюф, дори и след като Оргон се обръща срещу него. Тя признава грешката си чак след като заповедта за отнемането на имуществото пристига.

Клеант е шурей на Оргон. Той говори в помпозни максими и прави дълги и уморителни речи съветващи  Оргон и Тартюф. И двамата го пренебрегват.

Г. Лоял е съдебен пристав. Той служи на заповедта за отнемането на имуществото на Оргон.

Полицейският служител е повикан от Тартюф да арестува Оргон. Вместо това, той арестува Тартюф със заповед на царя.

Флипот е слугиня на госпожа Пернел.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Произведението се състои от пет действия, като всяко от тях има по няколко сцени.

Действие първо:

В основата на разговора стои Тартюф, наскоро поканен гост от Оргон, който го спасява от бедността. Госпожа Пернел , майката на Оргон, иска да напусне дома, защото никой не осъзнава какъв светец е той. Всички ѝ повтарят, че той не е човекът, за когото тя го счита. Тя вижда у него само добродетелите му, като зад тях стои добре прикрит фалш и лицемерие.

Когато госпожа Пернел излиза, всички обсъждат Тартюф и са единодушни в неговата подлост. Мислят го за непочтен човек, който само се възползва от добрината на Оргон и майка му, от подслона и храната, които получава.

По-късно пристига Оргон и се интересува какво се е случило през двудневното му отсъствие и най-вече как е Тартюф. Въпреки че Дорина разказва за треската, която е повалила жена му, той непрекъснато разпитва за госта си. Когато тя му каже, че той се е наял и наспал, Оргон въздъхва: „Ах, клетия човек!“

След това Оргон и Клеант водят разговор, като Клеант се опитва да отвори очите на Оргон, за да прозре неискреността на Тартюф: „А вие сте към тях еднакво мек – и ето че маската за вас е равна със лицето, преструвката стои наред с искреността, лъжливий външен вид замества същността...“. Клеант се опитва да разбере защо Оргон отлага толкова женитбата на дъщеря си Мариана и Валер, но той е твърде лаконичен в отговорите си.

Действие второ:

Мариана и Оргон водят разговор за Тартюф, като бащата иска да разбере мнението на дъщеря си за госта, но тя се страхува да не обиди баща си с мислите си. Оргон иска Тартюф за свой зет.

Дорина се намесва в техния разговор. Тя се опитва да му обясни, че един честен човек, за какъвто се представя Тартюф, никога няма да парадира със скромността и добротата си. Оргон твърдо застава зад госта си и сигурен в неговата доблест и почтеност, напуска стаята ядосан след като чува „клевети“ по негов адрес. Сигурен е в решението да омъжи дъщеря си за него.

Дорина се опитва да разбере защо Мариана не я е подкрепила пред баща й. Установява, че любовта ѝ с Валер е истинска.

Пристига Валер, който, въпреки мъката си, изглежда добре и равнодушен, като поздравява Мариана за доброто съчетание с Тартюф и е готов да се сбогува с нея, да се ожени за друга. Двамата се отчуждават и все по-студено си говорят, докато накрая Дорина не ги спира и не ги вразумява, откривайки взаимно чувствата им и успокоявайки ги, че ще намери решение. Тя съветва Мариана да склони да се омъжи за Тартюф, защото ако е ясно, че е готова да го стори, отлагането ще е по-лесно. Казва още, че с Валер не трябва да ги виждат заедно.

Действие трето:

Дорина започва да крои плана си. С нея е и Дамис, но скоро го отпраща да се скрие. За първи път се появава Тартюф заедно със слугата си Лоран. Той ѝ дава кърпа, с която да покрие деколтето си, защото на свят човек като него не бива да се запалва кръвта. Дорина му отвръща, че именно защото е свят човек не би трябвало дори да се замисли за подобни грехове. Преди да излезе, му казва, че Елмира ще дойде при него да говори и изведнъж тонът му става благ. Точно неговата слабост към господарката иска да използва срещу него при разобличаването му пред Оргон.

Срещата на Елмира с Тартюф започва и гостът търси близост с нея – слага ръката си на коляното й, доближава стола си до нейния, пипа якичката й. След това се обяснява в любов и споделя трепетите на сърцето си. Елмира му обещава, че няма да каже нищо на Оргон, но поставя условие – Тартюф трябва да остави Валер и Мариана да се венчаят.

Дамис става свидетел на целия им разговор и разярен излиза от стаичката, в която преди това се скри. Твърдо е решен да сподели всичко на баща си, за да може най-накрая да съзре какъв лицемер е Тартюф. 

Оргон пристига. След изречените думи от Дамис, Тартюф се признава за виновен, но Оргон не иска да го чуе и обвинява сина си в лъжа, нарича го „чумо черна“, „неблагодарник“, „безсрамник“. Гони го от дома си, лишава го от наследство. Оргон все още е решен да омъжи дъщеря си за Тартюф.

Тартюф и Оргон остават на сцената и гостът се оплаква – усеща, че не е желан в дома, вижда как всички се опитват да породят съмнение в господаря. Оргон го убеждава да остане в дома му и му обещава цялото си наследство. „Да бъде онова, що господ повелява“ е отговорът на Тартюф.

Действие четвърто:

Клеант води разговор с Тартюф. Той му казва истината в очите: „Залъгвате ни вий с думи лицемерни и доводи съвсем надути и неверни.“, „Та кой свещен закон, кой мъдър проповедник вещай – да оберем законния наследник?“ Тартюф отвръша, че не би предал своя ближен и не иска да остави наследството в „зли ръце“.

Мариана моли баща си за благоразумие и да даде малко свобода на сърцето й. Казва му, че иска да се омъжи за този, когото обича. Всички са се събрали, за да вразумят Оргон. Дори Елмира споменава това, което се е случило между нея и Тартюф. Тя кара останалите да доведат предателя при нея и казва на Оргон да се скрие, за да стане свидетел на лицемерието му.

Тартюф отива при Елмира, тя се опитва да го убеди в чувствата си и накрая успява. Оргон чува целия разговор. Гостът отива да провери дали господарят на дома не е по другите стаи.

Оргон се е скрил зад Елмира. Тартюф се връща при нея и понечва да я прегърне, но тогава се появява съпругът й. Оргон го пропъжда от дома си, но Тартюф му се опълчва, като казва, че той е неговият нов наследник.

Действие пето:

Клеант и Оргон водят разговор. Тартюф е убедил главата на къщата да му даде да пази ковчеже с ценни книжа.

Дамис и госпожа Пернел се появяват. Всички се събират, за да обсъдят случилото се. Майката на Оргон не е съгласна с това, което се разказва за Тартюф и все още го счита за почтен човек.  Господарят на дома иска да изгодни подлеца, но е късно, тъй като вече е обещал наследството си и е дал ковчежето.

Тартюф докладва на краля за ковчежето и ще използва властта си, отстъпена му от Оргон, за да лиши семейството от дома му; следва разговор с господин Лоял, дошъл да изхвърли Оргон. На следващия ден идва неочакваната развръзка, когато полицаят, дошъл да изпълни присъдата над Оргон - т.е. да освободи жилището за Тартюф и да затвори Оргон в килия - съобщава, че кралят е прозрял истината и всъщност затворник ще стане не друг, а измамникът Тартюф. 

Техники на автора[редактиране | редактиране на кода]

Молиер използва техниката Deus ex machina, разрешавайки основния конфликт чрез решението на краля да арестува Тартюф.


На български език пиесата е издадена за първи път през 1896 г. в превод от Алеко Константинов.[1]

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Филми:

Филмът Herr Tartüff е продуциран през 1926 от Universum Film AG. Режисиран е от Фридрих-Вилхелм Мурнау, а в главните роли са Емил Янингс като Тартюф, Лил Даговер като Елмира, Вернер Краус като Оргон

Жерар Депардийо през 1984 режисира и участва в главната роля на френската версия на филма.

Излезлият през 2007 година френски филм „Молиер“ съдържа много препратки, директни, така и индиректни, към Тартюф, най-забележимата от които е героят на Молиер, който се облича като свещенник и се нарича Тартюф. В края на филма Молиер налага мнението, че написва „Тартюф“ базирайки се на опита му от филма.

Театър:

Постановката в България се е играла на следните места:

Драматичен театър "Невена Коканова" в гр. Ямбол

Драматичен театър „Гео Милев“ в гр. Стара Загора

Книги:

Пиеси в три тома – том 2, Жан-Батист Молиер; година: 2013; издателство: Нов Златорог

Тартюф, Жан-Батист Молиер; година: 2007; издателство: Дамян Яков;

ТАРТЮФ. “КНИГИ ЗА УЧЕНИКА“ (ЖАН-БАТИСТ МОЛИЕР) “ПАН“ от Жан-Батист Молиер; година: 2004; издателство: ПАН


  1. Тартюф: комедия в 5 д., София: (библиотека за мало и големо), 1896