Таряй Весос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Таряй Весос (норв. Tarjei Vesaas) е бележит норвежки писател, поет и новелист.

БИОГРАФИЯ И TВОРЧЕСТВО[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 20 август 1897г. в имението Весос във Вине, южна Норвегия. Ражда се в семейството на земеделеца Улаф Весос и учителката Сигне Ойгарден. Таряй е най-големият от трима братя.

В периода 1918-1919г. пребивава за седем месеца в Осло, където е гвардеец. През 1923г. дебютира с романа си “Деца на хората”. Две години след това, през 1925г, става член на Норвежкия съюз на писателите, откъдето получава финансова възможност да пътува из Европа. В периода 1925-1933г. предимно се намира извън Норвегия, като най-дълго време прекарва в Мюнхен.

През 1930г. купува имението Митбьо във Вине от чичо си. Жени се за Халдис Мурен през 1934г и заживява заедно с нея в Митбьо. През същата година придобива известност с романа “Голямата игра”. От Халдис има две деца – Улаф и Гюри.

През 1945г. пише “Къщата в мрака”, а от 1947г. започва да получава заплата като човек на изкуството от страна на норвежката държава. През 1964г. пише “Леденият замък”, за което получава наградата за литаратура на Северния съвет. С парите поставя началото на фонд за литературна награда за дебютиращи писатели. През 60-те години е номиниран три пъти за Нобелова награда, 1964г, 1968г. и 1969г.

Умира в държавната болница в Осло на 15 март 1970г.