Татарска салата

Татарска салата

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Цикориеви (Cichorieae) род: Маруля (Lactuca) вид: Татарска салата (L. tatarica)

Научно наименование

Lactuca tatarica C.A.Mey.

Синоними

Sonchus tataricus Linnaeus, 1771

Татарска салата в Общомедия

[ редактиране ]

Татарска салата (Lactuca tatarica) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание

Многогодишно тревисто растение с разклонено подземно коренище. Всички части на растението съдържат бял млечен сок (латекс). Стъблото е високо до 80 cm, обикновено неразклонено, голо. Приосновните, долните и средните стъблови листа са лировиднонаделени, горните са цели, по ръба гъсто назъбени, голи, с восъчен налеп. Съцветията са разклонени, с 5 – 15 кошнички. Обвивните листчета на кошничката са припокриващи се, в три реда, голи, зелени или с виолетов оттенък. Всички цветове са езичести, гълъбовосини. Плодът е плодосемка с хвърчилка. Цъфти юни – септември, плодоноси юни – октомври. Размножава се със семена и вегетативно.

Разпространение и местообитания

В България видът се среща по Черноморското крайбрежие и в Североизточна България (Девня, непотвърдено от 1932 г.), от морското равнище до около 150 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Средна, Източна и Югоизточна Европа и Югозападна Азия. Расте по песъчливи и чакълести морски брегове. Популациите варират от малочислени до значителни по площ и с висока плътност, а възобновителните възможности на вида са добри.

Природозащитен статут

Основните заплахи за вида са ограниченото разпространение, специфичната екология на вида, строителството по крайбрежието, унищожаването и замърсяването на местообитанията, както и утъпкването и разораването на плажната ивица. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в защитени територии (защитените местности „Иракли“ и „Силистар“, природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Перла“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се предвиждат поддържане и опазване на местообитанията на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.