Направо към съдържанието

Татарска салата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Татарска салата
Червена книга на България
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Цикориеви (Cichorieae)
род:Маруля (Lactuca)
вид:Татарска салата (L. tatarica)
Научно наименование
C.A.Mey.
Синоними
Татарска салата в Общомедия
[ редактиране ]

Татарска салата (Lactuca tatarica) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[1]

Многогодишно тревисто растение с разклонено подземно коренище. Всички части на растението съдържат бял млечен сок (латекс). Стъблото е високо до 80 cm, обикновено неразклонено, голо. Приосновните, долните и средните стъблови листа са лировиднонаделени, горните са цели, по ръба гъсто назъбени, голи, с восъчен налеп. Съцветията са разклонени, с 5 – 15 кошнички. Обвивните листчета на кошничката са припокриващи се, в три реда, голи, зелени или с виолетов оттенък. Всички цветове са езичести, гълъбовосини. Плодът е плодосемка с хвърчилка. Цъфти юни – септември, плодоноси юни – октомври. Размножава се със семена и вегетативно.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

В България видът се среща по Черноморското крайбрежие и в Североизточна България (Девня, непотвърдено от 1932 г.), от морското равнище до около 150 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Средна, Източна и Югоизточна Европа и Югозападна Азия. Расте по песъчливи и чакълести морски брегове. Популациите варират от малочислени до значителни по площ и с висока плътност, а възобновителните възможности на вида са добри.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Основните заплахи за вида са ограниченото разпространение, специфичната екология на вида, строителството по крайбрежието, унищожаването и замърсяването на местообитанията, както и утъпкването и разораването на плажната ивица. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в защитени територии (защитените местности „Иракли“ и „Силистар“, природната забележителност „Пясъчни дюни в местността Перла“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се предвиждат поддържане и опазване на местообитанията на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.[1]