Тахино
Тази статия е за езерото. За селото вижте Тахино (дем Висалтия).
| Тахино Λίμνη Αχινού | |
| — блато — | |
 Карта на бившето езеро Тахино | |
 Местоположение в Сяр | |
| Местоположение | Северна Гърция |
|---|---|
Тахино или Тахинос (на гръцки: Λίμνη Αχινού, Лимни Ахину) е бивше езеро, разположено на мястото на вливане на река Драматица в река Струма, в Сярското поле, пресушено от гръцките власти през 1935 година.[1] Езерото е било дълго 35 km и широко 5-8 km, като по-дълбоко е било в югозападната си част, от към склоновете на Карадаг. Североизточните му брегове са били по-плитки и блатисти. Тахино е било изключително богато на рибни запаси, особено на шаран и змиорка и е носило добри приходи на околното население. В най-югоизточния си край, чрез широк канал, дълъг около 5 km река Струма се е изливала в Орфанския залив. Каналът е бил известен с името Чайзи.[2]
В 1907 година българският революционер Костадин Янчев действа в района южно от град Сяр до езерото Тахино.[3][4]
В периода 1916 – 1918 година езерото е описано като плитко, с разнообразна растителност и прекрасни влажни зони. Природата около езерото е живописна.[5]
В 1923 година в сярското село Нова махала се заселват гръцки колонисти като землището на селото е разширено със закупуването на чифлика на изселил се в Турция бей, с отчуждени имоти на манастира „Свети Йоан Предтеча“ и със земя от пресушеното езеро Тахино.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίων Κωνσταντίνου και Ἑλένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ Томовъ, Лазаръ. Сѣрското поле и гр. Сѣръ. сп. „Илюстрация Илиндень“, год. VII, кн. 2-3 (62-63), декемврий 1934 ̯- януарий 1935 г., стр. 8.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 475 – 481.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 197.
- ↑ www.dimosvisaltias.gr
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 23.
| ||||||||
